Гранитският дъб, който е на на над 1700 г., си отива Байкушевата мура, която е над 1300 г.

Ако сте се снимали пред най-старото дърво в България – Байкушевата мура, време е да направите корекция и да застанете пред новия доаен на дървесните видове у нас – дъбът в с. Гранит - Чирпанско.

                                                                              Байкушева мура

Байкушевата мура, намираща се в непосредствена близост до хижа „Бъндерица” в Пирин, която според специалистите е на повече от 1300 г., е открита и изследвана още през 1897 г. от един от първите ни лесовъди Константин Байкушев.
Първенството й обаче бе до началото на 80-те години, когато в с. Гранит, на 22 км от Чирпан, пристига научна група под ръководството на проф. д-р Желязко Георгиев. С помощта на тънка стоманена сонда „Свределът на Преслер” той пробива две дупки в снагата на гранитния дъб и установява, че той е на 1637 г., т.е. с 350 г. по-стар от България.

Поникнал през 345 г., дъбът е живял мирно и мъдро цели 16,5 века, станал е 25 м висок (22 м е Байкушевата мура), а обиколката - -7.46 (7.80 на мурата).

От 25.XII.1967 г. със заповед № 2276 на Министерството на горите и горската промишленост дъбът е обявен за природна забележителност и записан в Държавния регистър под № 388 под наименованието „Старият дъб” - попаднал е в списъка на дървесните видове, доживели повече от 700 години. Гранитския дъб спада към рядко разпространения дървесен вид Широколистен летен дъб.

През 1969 година буря чупи най-дебелия и голям клон, който селяните нарязват и 28-те кубика се използват за огрев.
Дали от времето, от многобройните научни опити и непрекъснати „грижи”, през 1983 г. започва процес на съхнене. Дъбът залинява. Някои от многобройните му клони изсъхват. Според специалистите причината е в намалените подземни води в района на селото. Срещу започналия процес на стареене като, че ли нищо не помага вече. Днес само 3-4 от разклоненията му дават признаци на живот. „То не бяха гости, банкети и какви ли не ухажвания. Кой откъдето дойдеше, все нещо започваше да човърка в снагата на хилядолетника”, сподели възрастен жител на селото, изпълняващ ролята и на наш екскурзовод.
През 1986 г. дъбът е укрепен с дървена конструкция, която издържа само 3 г. и е заменена с желязна. През 2003 г. на около 600 м е изграден микроязовир, който да повдигне нивото на подпочвената вода. Навярно това дава сили на стария дъб все още да живее. Според специалисти към момента над 85% от снагата му е изсъхнала.
Хилядолетникът си отива. Огромните му клони са обезопасени с поддържаща метална конструкция. Дупката в основата му е запълнена с цимент. В непосредствена близост до вековното дърво отдавна пенсионираната учителка и ръководителка на кръжока по „Работа със природни материали” – Станка Колева, и нейният съпруг Колю Колев заедно с учениците през май 1986 г. засаждат малко дъбче.

На метри от стария дъб расте в цветущо здраве расте неговият „син”