Храмът "Успение Богородично" в Търново

Последна промяна на 06 февруари 2018 в 23:39 95 0

Една от най-значимите старопрестолни обители на българското слово и дух е храмът "Успение Богородично". Изиграл изключително важна роля като църковно-манастирски комплекс през средновековието и през епохата на Възраждането, той продължава да бъде център на духовния живот в Асенова махала.От значение за силно развитото родово самочувствие и памет на долномахленци е фактът, че тук са съсредоточени немалко емблематични сгради на религиозния живот, завещани от средновековието: лаврата "Св. Четиридесет мъченици", църквите "Св. равноапостоли Петър и Павел", "Св. Димитър Солунски", "Успение Богородично" и др.

Енорийската църква "Успение Богородично" в Асенова махала обикновено се подминава от туристите, забързани към емблематичните за българската държава "Св. 40 мъченици", "Св. Димитър" или митрополитския храм „Св. равноапостоли Петър и Павел”. В популярните брошури тя се споменава рядко и то във връзка с два епизода от средновековната ни история: пренасянето на мощите на св. Филотея от цар Калоян и замонашването на царица Теодора след женитбата на цар Иван Александър с еврейката Сара. Действително тук няма стенописи от Второто българско царство, нито от поствизантийския период. Но ако случайно надникне в храма, на човек ще му спре дъхът при вида на смайващото богатство от дърворезби и икони, създавани в течение на пет столетия.

В започнатата на 5 декември 1926 г. Летописна и ревизионна книга на църквата е записано следното: "Първият енорийски храм, посветен на "Успение богородично", води своето начало от XII век, който тогава е бил Девически манастир. Катакомбите с основите на този храм са запазени под пода на сегашната църква - вдясно на самия вход. През време на строението на новия храм се намериха едната златна обица и бронзовият пръстен на царица Теодора, жената на царя Ивана Александра, която, след женитбата му за еврейката Сара, е била отведена в тази църква и в монашеска подвижност прекарала последните дни от живота си. Тия находки са предадени на хранение в Търновския археологически музей."

В "Пътеводител на град Велико Търново" от 1907 г. четем: "... мощите на светицата Филотея Темнишка са били пренесени от цар Калояна из Тракия, а сетне наскоро след превземането на града от турците същите мощи, заедно с ония на св. Петка, са били пренесени във Видин от пратеници на тамошния владетел Срацимира.”

Училището в Долна махала по традиция се свързва с храма "Успение Богородично". Долна махала е силна крепост на българщината в Търново. Като такава тя изпъква особено през 40- 50-те години на XIX век, когато се замогва табашкият занаят. Именно материално сполучилите и придобили обществен авторитет табаци подпомагат строежа на училищна сграда в двора на църквата "Успение Богородично" през 1843 г. Преди това школото се е помещавало в частна къща до самия храм. Пръв учител в него е бил Петко Р. Славейков.

Виж още за: