Иконата на Света Богородица в Роженския манастир била скрита под земята

Последна промяна на 21 ноември 2018 в 19:56 96 0

Площадът на село Рожен е широк, има място да побере всички автобуси, стигнали дотук. Хората се изсипват, обикалят разположените няколко сергии, на които се предлагат сладка, чай от планински билки, подправки, сувенири. После поемат по стръмния и с остри завои път към Роженския манастир „Рождество Богородично“. Всяка година през септември на Малка Богородица в с. Рожен се прави събор. За най-възрастните туристи местните предлагат услугата да ги откарат горе до манастира само срещу 1 лв., тъй като пътят е много стръмен и се върви доста до него. По-младите и по-чевръстите поемат пеша.
На път за манастира е друго знаменито място – гробът на Яне Сандански, убит от засада.
Най-възрастният човек на площада, застанал пред своята сергия, е Пано Стражаков на 68 г. До него е усмихнатата му и гостоприемна съпруга Роза на 67 г. Двамата са пенсионери, трайно заселили се тук, в родното село на Пано. Помагат си към малката пенсия, като продават на туристите сладка, рачел, мед, комбиниран чай от билки, набрани от близката гора, и красиво изрисувани от Пано кратунки.

От Пано научавам как е намерена голямата икона на Света Богородица, разположена в църквичката в манастирския комплекс. Било след Освобождението. На жена от Рожен й се явила насън Богородица от иконата, която й казала да я откопаят от земята, защото била много потна и да я избършат от потта. Като се събудила, роженката разказала на мъжа си съня, но той не й повярвал. На следващата нощ жената отново сънувала същия сън. Богородица отново й поръчала да я откопаят и да я почистят, защото била много потна. Този път жената разказала съня си на хората от селото и те се запътили към манастира. Разкопали на посоченото от съня място срещу входа на черквата и открили заровена в земята иконата на Света Богородица. Според преданието иконата била заровена под камари от тор, за да не я намерят турците, които унищожили манастира, създаден през ХІІІ век.
Слезли отново в селото, Пано ми доверява, че тук са останали към 40 души, 8 от тях са млади, отворили местни заведения. Останалите са пенсионери, но селото е без читалище, без пенсионерско сдружение. През зимата хората се броят сутрин по димящите коминчета. А през лятото са повече навън и се срещат всеки ден за приказка. Така е тук, където само Божието благоволение присъства като завет да запази светостта на мястото, а хората, избягали отдавна към по-големите градове, идват тук през септември на Малка Богородица. Пано и Роза имат син и дъщеря, трима внуци, първото правнуче е на път. „Спокойно се живее в Рожен, но трудно. Народът много се промени и то не към добро. Стана злобен, завистлив, алчен, а не трябва да е така, защото това се връща към всички нас…“, разсъждава Пано. Питам го за мечтите му. „Ако ми е по-голяма пенсията, искам да отида в Италия, да видя Рим, голяма мечта ми е“, отговаря той.