По последния път на Хаджи Димитър

Последна промяна на 16 септември 2020 в 23:07 49 0

 Сега ви разказваме накратко за последната битка на четата, останала само от 36 или 44 четници и под водачеството само на Хаджи Димитър. Следим и вероятния последен път на войводата от Бузлуджа до подножието на връх Къдрафил, до село Свежен.

За кой ли път отново съм в подножието на връх Бузлуджа, там, където е завършил жизненият път на Хаджи Димитър. Впрочем не съм съвсем сигурен в последното изречение. В това все още не са съвсем сигурни и историците. Изминали са 152 години, а те все още са раздвоени. Едните отстояват своята теза, че войводата е убит още по време на сражението и гробът му е в подножието на връх Бузлуджа. Там днес е монументалният му паметник. Други пък отстояват версията, че на Бузлуджа Хаджи Димитър е тежко ранен и група от неговите четници го изнасят от полесражението. Кои и колко от оцелелите четници извеждат войводата от полесражението не е изяснено. Историята е съхранила само имената на Велко Кръстев и на Никола (Кольо) Мартинов. Знае се и това, че между Бузлуджа и с. Енина към тях се присъединява и млад мъж от с. Аджар (днес Свежен), името на когото остава неизвестно. После в подръчно направена носилка в продължение на 3 дни той е носен, за да се намери сигурно място, където по-спокойно да бъде лекуван от раните. Но войводата не издържа на силните болки и умира в подножието на връх Къдрафил, непосредствено до с. Свежен, община Брезово.

Не само за да докажат истината на своята версия, но най-вече за да отдадат почит към великото дело на Хаджи Димитър, за четвърти път туристическо дружество „Средногорец” със съдействието на община Брезово и съставното му кметство Свежен организират поход „По последния път на войводата“.


Благодарение на подкрепата на стария кмет на с. Свежен и настоящ на гр. Брезово Христо Енков, на неуморната работа на заместника му Иван Тачев, както и на преките организатори Иван Муевски, председател на туристическото дружество, и Радко Шопов от тур. информационен център, в четвъртото издание на похода взеха участие 55 души, което все пак е рекорд за едно мероприятие от местно значение, но прерастващо с национален мащаб поход. Сред участниците имаше между 8 до 86-годишни.

Църквата „Св. Параскева” е почти незабележима – ниска, каквито са били тогава изисквания, за да има християнски църкви. Спираме тук, за да чуем разказа за онези юлски дни на 1868 г. За жестоката и неравна битка на 34 или 44-те четници срещу 500-те башибузуци и още 200-те редовни турски войници. Нека припомним, че обединените чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са наброявали малко над 180 души (точната бройка все още не е уточнена). До битката под Бузлуджа обаче достигат само 34 или 44. Тук, научаваме, че свещеникът на тази малка църквичка Стефан Маналов е получил разрешение да се изкачи на Бузлуджа и извърши опелото и погребението по християнски на тези, които са оставили там костите си. Според свещеник Маналов на мястото на сражението са намерени труповете на 26 души, което категорично доказва, че между десетина и дванадесет души са успели да се измъкнат от мястото на ръкопашния бой, като в това число би трябвало да е бил и войводата Хаджи Димитър.

Във воденицата на с. Копринка, която днес е на дъното на едноименния язовир, носачите на войводата изчакват светлата част на деня и сковават удобна носилка. С настъпването на нощта оцелелите четници понасят войводата към с. Турия. Следваме и ние пътя им към Средна гора. Нещо, което предварително е било обмислено в случай на провал.
С подчертан интерес вечерта в лагера ни преминава и срещата на участниците в похода с тримата преподаватели от великотърновския университет – проф. Пламен Павлов, който е и един от най-ревностните защитници на тезата, че войводата не е убит на Бузлуджа. Пред участниците той и асистентите му Николай Хрисимов и Симеон Цветков, които дълги години са отделили на научните си изследвания върху живота и делото на Хаджи Димитър.

Следващия ден походната колона повежда Радко Шопов от Брезово. Той не само отлично познава пътя, но е и активен участник във всички научни изследвания на версията, че точно по този начин и път войводата е изведен от Бузлуджа и е пренесен до малка полянка между селата Мраченик и Свежен. Показват ни мястото, където носачите правят малка колибка от клони, в която в продължение на две седмици местни жители хранят войводата и спасителите му. Билките, които местните знахари дават на войводата, не помагат. Раните по тялото на войводата са много и тежки. Оказват се по-силни от волята за живот и войводата почива. Тук именно е първото му погребение. Едва след Освобождението костите са препогребани в църквата на с. Аджар (Свежен) и накрая в родния му град Сливен.

Втория ден преходът ни е дълъг и в Чифлашкото дере устройваме втория бивак. На следващия ден сме пред паметника на Хаджи Димитър. Цветя, венци и дълбок поклон пред подвига на един от най-емблематичните войводи от историята ни.
По последния път на Хаджи Димитър пътува и доц. Сандю БЕШЕВ