Змей разцепил планината и рукнала Чепинската река, а в района на Велинград бликнали десетки целебни извори
„Представете си река, два бряга, които напират в небесата като препуснали чудни гиганти на коне един срещу друг и замръзнали в това положение по махване на някаква невидима сила. Не Алпи, не Юра, не и в Хималаите - аз няма да се съглася, няма да намерите Ели-дере (Чепинската река, бел.а.)“ Така Димитър Страшимиров описва в захлас реката, защото преданията свързват този край именно с нея.

Някога, в далечни времена тук имало голямо езеро. Огнедишащ змей живял до неговите води. Откраднал той Димовата Рада. Едничка щерка била тя на Юнак Димо. Камък паднал на сърцето му. Що да стори? Силен бил змеят и коварен. Хитрост била нужна, за да бъде победен. И Димо успял. Натрупал той много прахан пред леговището на змея. А той бил лаком и не подбирал какво поглъща. Налапал праханта, но тя пламнала в стомаха му. Ревнал змеят от болка, втурнал се напред и разцепил планината. Рукнала из прохода водата на езерото и сложила началото на Чепинската река.

Всъщност Чепинското корито се намира в източната част на Западнородопската антиклинална гънка и представлява падина. Тя се е образувала в резултат на дълбоко разломяване на земната кора, появило се преди плиоцена. При стъпаловидното пропадане на пластовете се е получило понижение, залято от водите на сладководно езеро, което е запълвало цялото Чепинско корито. Именно тук, в неговата западна част, е разположено едно от най-красивите и природно надарени селища у нас – Велинград. То обединява старите села Лъджене, Чепино и Каменица.

Една от характерните забележителности на града е неговата достъпност. Заслужава да се обърне внимание и на факта, че множество пътища свързват градчето с международните летища в София и Пловдив.
Районът е известен с изключително благоприятния си климат, с множество туристически обекти и най-важното – благословените си минерални води. Лятото тук е по-краткотрайно и по-прохладно, а зимата е по-продължителна и мека. Снеговалежите имат голямо значение за развитието на отдиха и туризма. Средната дебелина на снега в близката туристическа местност Юндола е 30,1 см и надвишава тази в Смолян и Чепеларе.

Особеностите на Велинград са извънредно благоприятни за спорт и туризъм. Непосредствено до града се намират невисоки заоблени хълмове и поляни, покрити с борови гори – много подходящи за сутрешно и следобедно изкачване от хора на всяка възраст. Примамливи направления за походи са хълмовете Нежовица, Гергьовица, Войнишка поляна и Клептуза.

Многобройни са и туристическите обекти, към които се насочват любителите на родопските красоти: Юндола, Кладова, връх Черновац, връх Милеви скали, Сютки, връх Сребърен връх, Белмекен и други. Щедро са възнаградени и любителите на риболова и плувните спортове – язовирите Батак, Доспат и Белмекен са на тяхно разположение.

Но все пак водите и то минералните си остават най-голямото природно богатство на този край. Основните водни ресурси са реките, язовирите, карстовите и минералните извори. Многобройни планински потоци се вливат в Чепинската река, която изминава около 90 километра, за да се влее в Марица. В района на града са открити и няколко големи карстови извора – Клептуза и Легоринец, каптиран за водоснабдяването на града. Такива извори има и около Суха река и край реките Лепеница, Хремщица и Бежаница.

Никак не е случайно, че не друг, а великият Вазов е обезсмъртил неоценимото природно богатство на Велинград – неговите минерални извори: „В цялата долина Лъджене е най-щедро надарено с топли минерални извори. Освен споменатите до тука на запад из долината на Луковица бликат още десетина големи и малки топли извори. Някои от тях с останки от стари заградини, а някои съвсем останали открити“. И в крайна сметка Вазов пророчески възкликва: „Лъджене ще има бъдеще“.
Днес тези думи са се сбъднали. В Чепинското корито са съсредоточени повече от 77 термални извора с температура от 22 до 100 градуса, което представлява 14,8% от известните подобни водоизточници в страната.
Посочва се, че топлите извори в кв. Лъджене са около 40. Сумарният им дебите е 18 л/сек., а температурите се движат в широки граници.

Групата Вельова баня е най-западната и обхваща 13 извора. Водата се характеризира като натриево-суфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна и е с температура 43 градуса и рН 9,8. Минералната вода се препоръчва за лечение на стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни увреждания и нарушения на периферната нервна система, на ставите и други.

Групата на т. нар. Женска баня – плажът (понастоящем се нарича Карбонатна баня, което не съответства на състава на водата (обхваща 3 извора с дебит 13 л/сек и температура 38-39 градуса. Водата е хипертермална, хидрокарбонатно-силициево-натриево0флуорна. Използва се за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, бъбречно и гинекологични болести, а също и при болести на периферната нервна система.

Кремъчна баня се намира недалеч от курортната поликлиника. Водата й е сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36 градуса и има рН 9.18. Прилага се при заболявания на нервната система, обменни страдания, сърдечна невроза, климактерични смущения, невродермити.

Средната група обхваща 8 извора, разположени от двете страни на река Луковица. Температурата на водата им варира от 30 до 50 градуса. Характеризира се като карбонатно-сулфатно-натриево-флуорна с рН 9,19 и се препоръчва при заболявания на опорно-двигателния апарат, възпаления на периферната нервна система (лумбаго, ишиас), при неврози, травми и други. Оказва добър ефект чрез пиене при стомашно-чревни заболявания, бъбречни и жлъчни страдания.

Изворната група Топилата е най-източната. Температурата на водата е от 40 до 50 градуса, а съставът й е сулфатно-хидрокарбонатно-натриево-флуорен.

Изворите Кална баня пък се намират на границата между кв. Лъджене и кв. Каменица. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Температурата й е 84 градуса, но в банята е 39 градуса при рН 8.2. Препоръчва се за лечение на ставни и гинекологични проблеми, както и при заболявания на периферната нервна система. До извора има малко езеро и лечебна кал.

В квартал Каменица от 8-те минерални извора най-голямо значение имат Сярна баня и Власа. Водата им е хипертермална (38-39 градуса), слабо минерализирана, сулфатно-хидрокарбонатно-натриево-флуорна и силициева. Препоръчва се за лечение на ставни, гинекологични и някои болести на периферната нервна система, както и при отравяне с тежки метали – бисмут, олово, живак.

Топлите извори на Чепино са в най-южната зона и са общо 14. Температурата им е от 45 до 48 градуса. Те са бистри, но с дъх на сероводород. Реакцията им е алкална – рН до 9.2. По химичен състав водата е хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-флуорна и слабо радиоактивна. Балнеолечебницата е известна като Радонова баня. В нея се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, хронични бронхити, стомашно-чревни, бъбречни, чернодробно-жлъчни и гинекологични заболявания.

Ето това е Велинград – земята на благословените води. Те са не само много лековити, но и много жежки, вероятно още под влиянието на огненото дихание на митичния змей от древните предания в този край, който потомците на юнак Димо са превърнали в истински рай!