Великият Метеор

Последна промяна на 13 юли 2018 в 00:57 539 0

Да стигнеш до манастира „Свето Преображение Господне”, наричан Големия Метеор, на Метеора в Гърция са към хиляда стъпала - изкачване и слизане. Почувствах го като моето поклонение към свято място.
Множество автобуси спират на километър от комплекса от манастири. Пътят е тесен, стръмен, със завои. Поглеждайки встрани, дъхът спира от величествените каменни гиганти, устремили се високо в небето, като че да докоснат Божието благоволение.
Когато са създавани манастирите, стълби не е имало. Всичко е качвано с въжета и лебедки – строителни материали, храна. Достъпът до тях е бил толкова ограничен, че не е могло да проникне чуждо присъствие през мрачното турско нашествие на Балканите.
В манастирите всяка жена трябва да бъде в пола. Ако е с панталон и се дава пола.

След стотина стъпала надолу поемаме стръмнината по тесни и стръмни стълбища, сякаш залепени за величествената скала. Погледнеш ли встрани, пропастите са зашеметяващи. Тук в дълбока древност е минавала бурна река, водата е изваяла гладките скали.
Най-после сме горе и влизаме с благоговение в тази Божия светиня. Тъмни, тесни коридорчета, истински лабиринт, се отклоняват встрани и водят към други множество помещения в самата скала, някога били кухини и пещери на дълбоката река.

В тях са разположени няколко музея – етнографски, лозарски, пълни с различни по големина бурета и каци, в които монасите събирали огромно количество вино, подарявано на църквата или идващо от обработваните манастирски лозя в долината. Има и костница със стотици черепи на загинали монаси в неравната борба с поробителите, защитавайки Божията светиня.

Виж още за: