Не цъфтят тук вече теменуги,
всичко е обрасло с бурен гъст,
уж ново време е и ние уж сме други,
а трудно носим тежкия си кръст.

Светло бъдеще така и не настана,
в черупката си всеки се е свил,
радостта е само под юргана
и в чашката, когато си препил.

Не цъфтят тук вече теменуги,
тук цъфти магарешки бодил,
все очакваме да станем други,
за да подобрим живота мил.