Манна небесна
Храната на израелския народ, докато странствал 40 години из пустинята. „Хлябът, който ни даде Господ” се появявал сутрин, бил винаги свеж, представлявал бели зърна като семе на кориандър и с вкус на мед. Някои твърдят, че това са гъби, които бързо се размножават от влагата сутрин. Според легендата в петъчния ден манната била двойно повече, защото съботата според религията на евреите е ден за почивка. Днес минна небесна се нарича в преносен смисъл всичко, за което не е положен труд, а в новия библейски смисъл това е духовен урок – човек трябва да се уповава на Бога.

Вода
Тя е ценно благо в онези земи, където сушата е почти непрекъсната. Думата се споменава над 300 пъти в Библията. Дъждът или водата са Божи дар. Водата се използвала при много ритуали. Смятало се, че без съд с вода на трапезата храната няма да е благословена. Гостенинът се посрещал първо с чаша вода. За да изтрае прясна по-дълго, в нея слагали билки, преварявали я, ароматизирали я с лимон и мента.
КВАС
За да бухне тестото, използвали квас от фини трици, размесени с шира, от фий или ечемик, накиснат във вода и оставен да се подкисели. По-късно маята се приготвя от брашно за хляб, омесено без сол, което се оставя да престои, докато започне да ферментира. Предполага се, че в библейските времена евреите използвали винената шира като мая. На празника Пасха се яде неквасен хляб, за да се напомни на вярващите как се е наложило бързо да напуснат Египет, без да дочакат да втаса хлябът им.

Шербет
У нас сме свикнали да мислим покрай историческата ни близост с турците, че шербетът е подсладена и ароматизирана вода. Всъщност шербетът е сложно приготвен десерт, в който има вино, сок от нар или лимон, розова вода, захар и разбит на твърда пяна белтък. Някога се е добавял сняг или счукан лед, днес за целта приготвеният шербет се слага в хладилната камера, като често се вади и бърка, за да не стане на бучки. Когато сместа започне да се сгъстява, се прибавят стафиди, накиснати в ром.

Дъвка
Струва ни се, че е измислица на днешното време. Но и в древността хората са обичали да дъвчат нещо, а и така са поддържали устна хигиена. Дъвката е смолата мастикс. Растението, от което се добива, е от рода на фъстъчените и се среща в Палестина. При второто си пътуване в Египет братята на Йосиф носят за подарък най-добрите плодове на своята земя, включително и мастикс.

Захар
Захарта е късно откритие, но захарна тръстика познавали и в библейски времена. За подсладител се използвала сгъстената шира на гроздето, както и пасирана каша от зрели смокини и фурми.

Мандрагора
Това е храст, подобен на нашенското кучешко грозде, който дава бледолилави цветове през зимата и жълти плодове през пролетта. Смята се, че мандрагоровите плодове се употребявали като афродизиак. За това са се използвали и леко ферментирали плодове на черницата.

Сладолед
През зимата от планините на Ливан изкъртвали големи блокове лед, които трупали в специално изградени дълбоки хранилища в земята, най-често покрити със слама. От тези “снежни къщи” взимали лед през цялата година. С настъргана ледена каша са се смесвали стафиди, плодови сокове, розова вода, мед, ядки и ароматични подправки. Десертът наподобявал днешния сладолед. Така се обяснява и текстът /Прит.25:13/: „Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща...”

Рожкови
В притчата за изгубения син се споменава за рожковите като храна, която ядат свинете и бедните. Рожковът, който се среща често в Израел, е шушулково растение, чиито бобчета са богати на захар, протеини и нишесте. Недоузрелите се използват за храна на животните. От узрелите се прави брашно, което напомня на вкус какаото и също като него има леко възбудително въздействие. Наричат го още „Хлебното дърво на Йоан”, защото се смята, че Йоан Кръстител, когато е живял като отшелник в пустинята, е ял това. Според Библията обаче Йоан е преживявал в пустинята, хранейки се с акриди (скакалци) и див мед. В храната на библейските хора не се упоменават насекоми и влечуги, затова менюто на Йоан Кръстител се схваща по-скоро като хипербола на неговите богоугодни страдания.

Сол
В Палестина солта се добивала от Средиземно или Мъртво море. Във Вехтия и Новия завет солта се споменава многократно - и като благословия, и като наказание. Всяка хлебна жертва трябвало да бъде посолена. В „Книга Премъдрост на Иисуса“ синът Сирахов изброява най-потребните за човека неща: вода, огън, желязо и сол, а Исус Христос нарича учениците си “солта на земята”. Когато обаче жената на Лот престъпва Божията повеля и се обръща назад, въпреки забраната, тя се превръща в стълб от сол. Според библейските текстове няма по-лоша прокоба за една земя от това да се превърне в солена степ, в която нищо не расте.

Олио
В древни времена бил познат зехтинът, наречен още дървено масло. Заедно с млякото и меда зехтинът е едни от символите на Обетованата земя. Освен на трапезата го ползвали и като масло за светилниците, и като жертвен принос.
ВИНО
Въвеждането на лозарството се приписва на Ной. Интересното е, че току-що засадено лозе можело да бъде основание за освобождаване на стопанина от военна служба. Смятало се, че мъжът непременно трябва да вкуси от гроздето си, защото в битка може да го убият и друг да обере лозето му. И тъй като плодът се берял едва на четвъртата година, но първият плод бил „за хвала Богу“, то мъжът се освобождавал от военна служба за пет години.
Ценяло се отлежалото вино, оттам идва и сравнението му с приятелството: „Нов приятел е също като ново вино - кога стане то старо, с наслада ще го пиеш“. На много места се споменава, че виното се ароматизира с канела, благоуханни смоли и други подправки. Разбира се, не липсват критики към тези, които злоупотребяват с консумацията на вино и търпят последствията от това: бедност, безпаметство, безчестие, разюзданост, болести. Някога вино се е пиело почти с всяко ядене, но по няколко глътки, разредено с вода.
Исус Христос превръща хляба и виното в основни елементи на спомена за него, които стават символи всички християни.

Грозде
Израел е земя, „в която текат реки от мед и масло, в която има жито за хляб и грозде за вино“. Имало специални закони за лозята – позволено било на всеки минувач да си откъсне грозде от попътно лозе, за да се подкрепи, но не и да вземе със себе си по пътя. Беритбата от втора ръка се полагала на вдовиците, бедните и сираците.
Стафидите се пресовали във „вързопчета сухо грозде”, е казано в Библията. Мъжете по време на война си носели стафиди, защото са богати на захар, която дава енергия.

Оцет
Някога оцетът бил и питие, разреден с вода и подправен с мед. Когато Исус агонизира на кръста, войниците му дават да пие от гъба, напоена с оцет – това е жест на милосърдие.

Бира
Най-старата алкохолна напитка на човечеството. Прародината й трябва да се търси в териториите между Тигър и Ефрат. Шумери, египтяни и вавилонци са познавали няколко вида бира. Приготвянето й било задължение на жените, като получената при ферментацията мая се използвала и за печива.

Мед
Многократно в Библията се споменава мед не само в като храна, но и като сравнение: „Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми”; като символ на благополучие: „Земята, в която тече мед и мляко”; като метафоричен начин на порицание: „Както не е добре да се яде много мед, тъй да ламтиш за слава не е слава”.

Ябълки
Бог изгонил от Рая Адам и Ева заради откъснатия забранен плод – ябълката. Но тя се превръща и в плод на познанието, както и в символ на... раздора. На латински ябълка и зло се пишат еднакво: malus.
Подобно на портокаловия цвят, ябълковият е използван за булчинско украшение като символ на плодородие.

Кайсии
В Библията са наречени „златни ябълки”. Гъст компот от кайсии, сварен с краве масло, мед, бяло вино, щипка канела и малко сметана, се използва в тези региони и днес както за десерт, така и за гарнитура към пържена риба.

Финикова палма
За християните е свято дърво, символ на възкресението – с палмови вейки посрещат Исус Христос при влизането му в Йерусалим. Финиковите палми живеят до 200 години и дават до 150 кг плод на дърво годишно, затова се смятало, че град, в който има финикови палми, не може да бъде превзет, защото издържа на дълга обсада. Фурмите са сладък плод, който се яде суров и сушен, а изцеден дава т.нар. фиников мед или мед от фурми. Един от любимите сладкиши и днес по тези места, а навярно и по времето на Христос, представлява фурми, чиято костилка е извадена и на нейно място се слага парченце марципан и орехова ядка.

Смокиня
Адам и Ева покриват голотата си със смокинови листа. В Библията се споменава и като лекарство (сварени и намачкани плодове лекуват болно гърло, циреи, болни уши, рани). Тя е сред седемте храни, с които е благословен Израил: жито и ечемик, лозя, смокинови и нарови дървета, маслини и мед.

Нар
Символ на плодовитост. Може да се открие в писмени паметници при египтяни, юдеи, гърци и римляни. В „Песен на песните” женихът сравнява страните на лицето на своята любима с половинки нарове.

Дюля
Известна още като Сидонска ябълка (от името на град Сидон на остров Крит). Солон – един от седемте гръцки мъдреци и законодатели на Атина, въвел закон, според който новобрачна двойка да изяжда една дюля в деня на сватбата, защото този плод се приемал като символ на щастлив семеен живот. И досега в тези райони приготвят десерта „Суламит“: дюлеви резени в огнеупорен съд се заливат с малко масло и мед, поръсват се с анасон и канела, и се запичат под капак на ниска температура, за да останат сочни.