Движението е живот

Последна промяна на 05 ноември 2020 в 21:40 104 0

От ранна пролет до късна есен в Борисовата градина в София хора над 70-годишна възраст се събират за провеждане на физически упражнения и процедури по кинезитерапия под ръководството на проф. д-р Иван Петков, преподавател по кинезитерапия в Националната спорна академия.

Професор д-р Иван Петков е роден през юни 1941 г. в София. Завършва висше образование в Националната спорта академия (1965 г.) със специалност кинезитерапия. Неговият интерес обаче не е насочен към високите спортни постижения, а към приложението на лечебните упражнения и други средства на кинезитерапията за лечение, профилактика и поддържане на здравето и физическата годност на възрастни и стари хора с различно здравно състояние. Изпратен е от МНЗ по разпределение в Градската болница в тогава гр. Ст. Димитров, където разкрива първия кабинет по кинезитерапия и рехабилитация. През 1967 г. започва работа в Центъра по геронтология и гериатрия към МНЗ в София с групи от възрастни и стари хора със заболявания на сърдечносъдовата и дихателната системи, и на опорно-двигателния апарат. Като аспирант разработва и успешно защитава дисертационен труд върху въздействието на кинезитерапията при възрастни и стари хора след миокарден инфаркт. Специализира в световно известния и най-голям в света Институт по геронтология в Киев.

Геронтологията е наука за стареенето, а гериатрията се занимава с болестите при възрастните и старите хора, с лечението и рехабилитацията им. От друга страна гериатричната кинезитерапия е клон от медицината, който лекува, предпазва и поддържа здравето на възрастни и стари хора чрез основното си средство - движението в различните му форми. Това е и голямата професионална любов на проф. Петков, който повече от 50 години проучва явленията, свързани с остаряването на човешкия организъм, причините за преждевременното остаряване, предпазването от него и продължението на живота. Плод на тази любов е и неговото лонгитудинално (повече от 20 години) научно-практическо проучване за въздействието на двигателната активност под форма на групови процедури при едни и същи възрастни и стари хора, с което доказва, че двигателната активност забавя процесите на преждевременното стареене в сравнение с хора на същата възраст, които са били на свободен режим, но без целенасочена двигателна активност. И досега три пъти седмично проф. Петков продължава тази благородна и полезна дейност и заедно с това обучава студенти от същата специалност в НСА „В. Левски“.

От късна есен до ранна пролет физическите упражнения за хора в напреднала възраст се провеждат три пъти седмично в една от залите на ул. „Гургулят”. Групите са по 25-30 души. Любопитно е, че са предимно жени.
94-годишният Иван Младенов спонтанно сподели своите чувства пред студентите на проф. Петков: „Това, че живея досега, дължа на него! От 1970-а съм с хипертония ІІ степен, преживях два инфаркта и сърдечносъдова операция с четири байпаса. Поставиха ми и пейсмейкър, затова всеки ден ми е подарен! Живея в кв. „Слатина“ и всеки път, за да дойда до тук и да се върна, се движа по три часа. Разбрах, че гимнастиката и движението удължават живота”.

- Проф. Петков, защо създадохте тези групи?
- Преди повече от 50 г. започнахме с научноизследователска цел в Центъра по геронтология и гериатрия (по-късно МА).
- Съобразени ли са упражненията с възрастта и здравното състояние?
- Напълно! Многогодишният ми опит ми помага да се ориентирам и да прилагам оптимално натоварване, съобразено със здравното и функционално състояние на всички, а в процедурите се съобразяване със състоянието на най-слабите.
- Какви полезни ефекти предизвикват упражненията и при какви случаи помагат?
- Прилагат се различни упражнения, които имат благоприятно въздействие върху двигателния апарат, сърдечносъдовата и дихателната системи и субективното състояние. Груповите процедури имат и ресоциализиращ ефект, което води и до психоемоционално стимулиране. Изграждат се нови връзки, приятелства и взаимно подпомагане.
- Вашите студенти как приемат възрастните хора?
- С мисълта, че няма да остареят! Шегувам се, разбира се! От мен разбраха, че възрастният пациент е най-благодарният пациент и ще направи всичко, което зависи от него, за да се постигне общият полезен резултат. Това ще помнят в бъдещата си работа като кинезитерапевти.
- Как се чувствате между пациентите си?
- Когато започнах, бях на 24 години. Уважението ми към възрастните и стари хора е оттогава и не е прекъсвало. Стареенето не е само процес на деструкция и упадък, а и на осмисляне, синтез на знания и житейска мъдрост. В този смисъл и аз се обогатявам от общуването ми със себеподобните.
- Докато учихте и изследвахте възрастовите изменения, изкушаваше ли ви желанието да откриете тайната на вечната младост?
- Тайната на вечната младост не може да се открие, защото просто я няма. По-скоро трябва да се търси тайната на хармоничното стареене и приятните емоции, които винаги ги има. Когато бях по-млад, мечтата ми беше да направя такъв институт, че когато влезе човек през входната врата и премине през всички кабинети и полезни процедури за физическо и психическо активиране, да излезе поне с 15 минути по-млад.