Ползата от клюките

Последна промяна на 02 август 2019 в 07:22 67 0

Любимо занимание на нашите прабаби е било да клюкарстват, докато вършат “женската” работа – пране на реката, взимане на вода от селската чешма, плетене по време на седенки и т.н. Това е било съвсем естествено, имайки предвид техния начин на живот. Днес също има хора, които обичат да обсъждат нечие поведение, нечии тайни или впечатленията си от някого. Това съвсем не е учудващо, имайки предвид колко “ползи” за себе си може да извлече човек, събирайки информация за някого.
В днешно време място за големия клюкарник се оказват социалните интернет мрежи. Там можеш за всичко да се произнесеш, но внимавай за личните си данни и позиции. Защото клюките могат да са морални или неморални, но са част от нрава на човека. Учени са установили, че поне час-два на ден прекарваме в четене или споделяне на свои и чужди неща, а пък социолозите казват, че клюките вече отдавна са станали част от профила на обществото. Колкото и полезни, много повече могат да се окажат и вредни, ако разпространяват информации за групи, в които се споделят мнения, които иначе не би могъл да узнаеш.
Но кои социални групи клюкарстват най-много и най-често и за какво. С прикачени към доброволци записващи устройства се събира информация за това, по колко часа и за какво предимно споделят хората в интернет. Резултатите били очаквани. Две трети от жените споделят различни неща за мъжете, макар и по различен начин. Изглежда това е темата, която вълнува най-много дамите. Дори изпреварвайки кулинарните или другите битови теми, които ги занимават. Много по-често дамите споделяли клюки за свои познати и много по-рядко за известни личности. Хапливите реплики били почти по равен брой участници – жени и мъже. Най-голям процент се оказали неутралните споделени постове, което показва, че повечето хора просто искат да общуват с някого, независимо за какво. Но и тогава отрицателните постове се оказали два пъти повече от позитивните. И още по-малко, ако някой някого искал да похвали за нещо. Особено голям процент в това отношение се оказал при младите хора. И нямало значение дали си богат или беден, дали си образован или не толкова. В нета клюкарствали всякакви. Репутацията на тези, които предпочитат да клюкарстват, е в определена степен полезна за социализиране на хората, заради желанието да общуваш с някого – ти споделяш нещо с някой и така му/й показваш, че му/й имаш доверие и очакваш същото и от него/нея. Така лесно се скъсява дистанцията и ти можеш да се впишеш в групата, независимо дали се отнася за работа, в група по теми, приятели и т.н. Така успяваш да намериш своето място в определена среда, да сравниш себе си с останалите. Психолози са установили, че поради това ние обичаме да клюкарстваме с хора от нашия пол и на същата възраст.

Защо клюкарстването  може да бъде полезно?
Когато обсъждаме например защо Жени се развежда, или защо колегата се е скарал с шефа, това ни кара да преоценим собствения си живот. Забелязваме, че останалите хора имат дори по-сложни проблеми от нашите и това малко като че ли ни утешава. Освен това, научавайки какво се случва с другите, ние имаме възможност да се учим от технит успехи или грешки. Когато отидем например на ново работно място, клюкарстването ни помага да научим “скрити” неща за отношенията между колегите и се учим по-бързо с кого да “се сработим” и от кого да се пазим.
Да се клюкарства било полезно, е мнението на американски психолози, които твърдят, че клюките сами по себе си могат да бъдат неприятни, но пък процесът на обсъждане на близките може да бъде не само доста приятен, но и полезен. Умението да се сплетничи или клюкарства, е социален навик, който човек трябва да овладее, за да влезе и битува успешно в обществото. А този, който се опитва да се разграничи от тази обмяна на празни приказки, може само да загуби. Рискува да го сметнат за необщителен.
Прекалено дългият език също не е полезен. Според списанието по приложна социална психология, в хода на експерименти било установено, че най-интересна за човека е информацията за недостатъците и отклоненията в поведението на познатите му хора. Най-жив интерес предизвиква пиянството и конфликтите, а също и скандалните връзки. Впрочем изследванията само потвърждават това, което журналистите са изчислили интуитивно – именно така се е зародила жълтата преса. А знаете ли защо е жълта? През 19 век, след намерена находка на злато в река Клондайк, Северозападна Канада, натам тръгнали хиляди. Идеята да забогатеят, намирайки злато, примамила хиляди безимотни и обеднели хора от Америка и от Европа. Повечето били неграмотни и за да получават все пак някаква информация за района, местните вестникарски издатели започнали да издават комикси с едно жълто човече, което им разказвало различни истории в последователни действия.

Кога клюкарстването е вредно?
Дотук установихме, че клюкарстването е един чаровен нечин да бъдеш в крак с другите. Често зад него се крият проекциите на клюкаря за нещата, които той/тя би искал/а да направи, но не успява, а го вижда осъществено при обекта на обсъждане. Ако това се случва недобронамерено и цели да навреди пряко или косвено някому, вече не е препоръчително, а може би е недостойно. В такъв случай е по-добре всеки да си гледа в собствената паница.

Дърдорим от милиони години
Докато едни учени оспорват теорията на Дарвин за произхода на човека от маймуната, други откриват доказателства отпреди милиони години за развитието на човешката интелигентност, основен белег за която са речта и мисленето.
Американски антрополози от Чикагския университет са стигнали до извода, че хората са проговорили преди милиони години. Това е установено със сигурност по черепа на примат отреди 400 хиляди години, в който учените открили нервноречеви канали с отклонения към езика. Дебелината им се оказала два пъти по-голяма, отколкото при маймуните и практически била равна на дебелината на речевите канали на съвременния човек. У австралопитека, живял преди повече от 2,5 милиона години, тези канали били подобни на маймунските, докато при неандерталеца са като на днешния човек. Следователно нашите предци са проговорили в периода между тези два стадия от развитието си.
Наши учени добавят, че някои човекоподобни имат по-широки речеви канали и устни кухини от тези на други хора. Предполага се, че това са нашите устати пра-пра... баби.

Митът за свадливата жена
Ксантипа е най-скандалната домакиня в световната история. Съпруга на философа Сократ, нейното име повече от 2400 години е нарицателно за обозначаване на свадлива жена. Сведенията обаче за подобно нещо не са достоверни. Най-авторитетният източник на живота й са “Спомени за Сократ”, писани от неговия ученик Ксенофон. Той я представя като грижлива домакиня, търпелива и добродушна съпруга, самоотвержена майка. Споменатите не описват дори и един семеен скандал. Друг ученик на Сократ, философът Платон разказва за това каква мъка обхванала Ксантипа, предчувствайки скорошния край на съпруга си.
Традицията, увековечила за вечни времена свадливостта на Ксантипа, идва от съчинението “Пир”, пак на Ксенофон. За разлика от спомените, той тук я определя като “най-непоносимата от жените, не само в настоящето, но и в миналото и завинаги в бъдещето”. В “Пир” Сократ, на въпрос на събеседника си Антисфен, какво го е накарало да се ожени за такава жена като Ксантипа, отвръща: “Аз наблюдавах, че тия, които искат да станат добри ездачи, си избират не послушни, а буйни коне. Те се ръководят от простото правило, ако аз обуздая буйния кон, то всеки друг ще ми бъде по-лесно да управлявам. Така постъпих и аз. Желаейки да умея да общувам с хората, аз се ожених за Ксантипа, уверен в това, че ако съумея да се сработвам с нея, ще умея лесно да общувам и с всички останали хора...”
Диалогът в “Пир” обаче е построен по каноните на киническата философска школа. Там, за да се постигне ефект, всичко се подчинява на законите на контраста. Така, за целта на школата, а тя е била превъзнасяне на мъдростта на Сократ, е било необходимо като негово противостоене свадлива жена. Освен това “Пир” е класика, поставила основите на твърдата тема за моралните и риторически упражнения – сравнителни характеристики на Сократ и Ксантипа. Учениците са били длъжни да измислят диалози между тях. Точно този учебен материал е изградил мита за свадливата жена, но няма нищо общо с нрава на самата Ксантипа.