Пачата трева е едногодишно тревисто растение с разклонено, членесто, ръбесто, полегнало стъбло, дълго до 50 см. Листата са елипсовидно ланцетовидни, приседнали или с къса дръжка, наредени последователно. Цветовете са възрозови, едва забележими, събрани по 2-3 заедно, разположени в пазвите на листата. Венчето е 5-листно, с пет тичинки, в основата е зеленикаво. Плодът е матовочерно орехче.
Пачата трева расте край нивите, оградите, пътищата и дворовете.
Дрогата са стръковете на билката, които се събират в периода на цъфтежа – юни-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура 40 градуса. Изсушената билка се съхранява на сенчесто, проветриво място.
Стръковете на пачата трева съдържат неразтворими и разтворими във вода силикати, дъбилни вещества, смоли, восък, флавонови гликозиди, от които най-важен е авикуларинът, галова киселина, захари, каротин, гликоза, сапонини.

Дрогата има кръвосъсирващо действие. Водни извлеци от пача трева ускоряват кръвосъсирването. Прилагат се след раждане при забавено обратно развитие на матката (тонизират маточната мускулатура). Комбинирана с други билки, пачата трева се използва за лечение на стомашна и дванадесетопръстна язва. Поради наличието на флавони и дъбилни вещества тя се използва и при гастероентерити и разстройства от различен произход. Смачкана свежа билка лекува мъчно заздравяващи рани, действа благоприятно при хронични бронхити и туберкулоза.
Народната медицина я използва предимно като пикочогонно и кръвоспиращо средство.
Дрогата се приема под формата на отвара:
• 2 суп. лъж. наситнени стръкове се заливат с 500 мл кипяща вода. Варят се 3 минути и се оставят да киснат 30 минути. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 150 мл преди ядене. Отварата се използва и за външно приложение.