За родина на червеното салатно цвекло се смята Средиземноморието. То е двегодишно растение с дебел месест кореноплод. За храна се използват кореноплодите и листата му. Кореноплодите съдържат вода, белтъчини, въглехидрати и захари, а също и минерални соли: калий, калций, фосфор, желязо, сяра, йод. По съдържание на йод то заема едно от първите места сред зеленчуците. Богатото му съдържание на желязо го прави много ценна храна при болни от анемия.
Червеният му цвят се дължи на багрилни вещества, главно антоциан и бетаин. В него има и малки количества витамин С, каротин, витамин В1, В2, РР, пантотенова и фолиева киселина. По-богати на витамини са листата му. Те могат да се ползват за увиване на сарми, за баници.
Много вкусна е салатата от варено цвекло – бели се, нарязва се и се овкусява със сол, зехтин и оцет. За съжаление при варенето на цвеклото, което е доста продължително, се унищожава значителна чест от лечебните му свойства. Ето защо е по-добре да се консумира в сурово състояние – като прясно приготвен сок или под форма на сурова салата с други зеленчуци. Много вкусна рецепта е да се настърже сурово и да се омеси с настъргани моркови и счукан чесън, а след това се овкуси със сол, оцет и зехтин.
Цвеклото не се препоръчва за диабетици заради захарното съдържание, а също и на бъбречноболни заради наличието на оксалати.