Дюлята е била позната и отглеждана като културно растение преди повече от 4000 години. За нейна родина се смятат Кавказ и Средна Азия.
Някога таджикският лекар и философ Авицена е препоръчвал сок от дюли, подправен с мед и малко оцет, за възбуждане на апетита и особено за подобряване на тена на лицето.
От пресните дюли може да се извлече екстракт, който съдържа желязо. Поради това те се препоръчват при анемия и други заболявания.
Стипчивият вкус на плодовете го прави ценно лекарство при стомашни разстройства и кръвотечения. За целта те се консумират в натурален вид или се пие отвара от тях. Чаят от плодовете на дюлята е добро диуретично средство.
У нас е особено популярно пиенето на чай от дюлевите семена при кашлица. Елементите, които се съдържат в обвивката им, служат като смекчаващо и покривно вещество при гастроентерити, спастични колити, метеоризъм, трахеити и бронхити.
Слузта, която се получава от семената чрез силното им разтръскване в топла вода (около 10 грама семена в чаша вода), е подходяща и за външно прилагане при изгаряния и раздразнения по кожата. Трябва да се знае, че семената не трябва да се спукват, тъй като в този случай от тях се извлича и веществото амигдалин, което им придава мирис на горчив бадем.