
Освен, че са вкусни, съдържат и ценни за здравето вещества.
Добре узрялата диня съдържа 5-10 % захар, състояща се от захароза, глюкоза и фруктоза. Ценни съставки в плода са пектиновите вещества, целулозата, витамините В1, В2, С, РР, фолиевата киселина и каротинът.
Тъй като дините имат доказано диуретично действие, те се препоръчват за консумация на страдащи от бъбречно каменна болест и в умерени количества при заболявания на сърдечно-съдовата система.
Като пикочогонно средство се употребява и отварата от пресни динени кори при чернодробни и жлъчни и бъбречни заболявания.
Като диуретично средство могат да се употребява и отвара от изсушени динени кори в съотношение 1:10.
Диненият сок не само стимулира отделителната система, но подхранва и самата чернодробна тъкан с лесно усвоимите захари.
Освен динен сок, за утоляване на жаждата може да се приготви т.нар. динено мляко от счукани динени семки, които се потапят в студена вода в съотношение 1:10. За подобряване на вкуса на това питие в него се слага малко плодов сок – сироп или захар на вкус.
Целулозата от месестата част на дините подпомага функцията на стомашно-чревния тракт, помага при запек, но на язвено болни се препоръчва само динен сок.
Консумацията на дини в естествен вид подобрява жизнената дейност на полезните микроорганизми на червата и съдейства за понижаване на лошия холестерол.
Съдържащата се в плода фолиева киселина и витамин С оказват противосклеротично действие. Поради това дините са съществено профилактично средство при атерослероза. Препоръчват се при малокръвие, камъни в жлъчния мехур, бъбреците и пикочопроводите.
За по-дълго съхранение дините трябва да се държат в прохладни мазета.