През последните години все по-често говорим за необходимостта от храна, която съдържа целулозно влакна – пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци. Влакнините, наречени баластни вещества, имат голямо значение за профилактиката и лечението на болестното свръх тегло и свързаните с него увреждания на обмяната на организма, на хроничния запек.
Съвременният човек се храни предимно с фини, рафинирани и лишени от баластни вещества продукти – хляб от бяло брашно, конфитюр, мармалад, кремове, сладкиши, колбаси. Почти забравени са богатият на трици хляб, ястията, приготвени от продукти с голямо съдържание на целулоза – градинска супа, вегетариански борш, бамя, гювеч от зеленчуци, зелен фасул, мусака от праз или тиквички, бакла, пресен лук, спанак, коприва, лапад, киселец, леща, лозови листа и др. Много рядко в храненето се използват булгур, жито, алабаш, ряпа, овесени ядки, сурови зеленчуци и плодове.
Целулозата от пшеничните трици, от плодове и зеленчуци, както и пектините от плодовете не са хранителни съставки в точния смисъл на думата, но без тях храната е непълноценна. Баластните вещества са субстанции от растителен произход, които не се влияят от храносмилателните ферменти в стомаха, червата, панкреаса на човека. По-точно те нямат енергийна и градивна стойност и преминават през храносмилателния път почти без да се смилат. Попаднали в стомаха и червата, те дразнят лигавицата им и изтикват неоползотворените маси към дебелото черво. Тук се свързват с холестерола, с попаднали в организма химически вещества, като пречат те да се приемат от организма. Образно казано баластните вещества изпълняват функцията на биологична „четка“, която почиства храносмилателната система.
Богатата на целулоза храна трябва да се сдъвква по-продължително, като предизвиква чувство на ситост при приемане на продукти със сравнително ниско калорийно съдържание. Това обуславя тяхното приложение в диетиката и профилактиката на затлъстяването.
Пектините, както и целулозата, активизират и регулират двигателната дейност на стомашно-чревния тракт, а тяхната калорична стойност е близка до нулата. Пектините се съдържат в големи количества в ябълките, дюлите, мушмулите, прасковите, морковите, слънчогледа, цитрусовите плодове, особено в грейпфрутите. Като намаляват съдържанието на холестерола и мастите в кръвта, пектините и всички други баластни вещества намаляват и ранното настъпване на атеросклерозата. Хората с наднормено тегло могат да го консумират, но като предпочитат тези с ниско захарно съдържание или които са без захар – необходими са им по 10-15 грама на ден.
Пектин за здрав стомах
• 2-3 ч. лъж. сух пектин се смесва с 300 г кисело мляко, разделя се на 3 части за 1 ден.
• 3 ч. лъж. пектин се смесва със 150 мл вода. Сместа престоява 8-10 часа, към нея се прибавят сок от ½ лимон и 250 г кисело мляко. Приема се 3-4 пъти дневно.
Обогатете храната си на фибри
За приготвяне на десерт с ниско калорично съдържание може да се използва пълнозърнесто брашно тип 1850.
С продукти, съдържащи баластни вещества, може да се провеждат и разтоварващи дни, веднъж или два пъти в седмицата от хора с наднормено тегло, със заболявания на обмяната на веществата и с хроничен запек.
Жито
100 г жито се залива с 200 мл вода и се оставя да престои 36 часа (при температура на стаята). Към него се прибавят сок от лимон, орехови ядки. Консумира се 4 пъти на ден.
Овесени ядки
• 100 г овесени ядки се смесват с 500 г настъргани ябълки, супена лъжица лимонов сок, орехови ядки, фъстъци или бадеми и чаена лъжичка мед. Разделя се на 4 части за 1 ден.
• 450 мл прясно мляко се смесват със 75 г овесени ядки – сместа се разделя на 3 части. Приема се още 1 кг плодове за останалите 3 хранения през деня.
Яжте много плодове и зеленчуци
1500 г плодове (ябълки, грейпфрут, портокали), 500 г зеленчуци (домати, зеле, алабаш, краставици) се разделят на 6 части – консумират се за 1 ден.
Такава храна не се препоръчва при язва, хроничен гастрит, заболявания на черния дроб. Те не са полезни и за хората на възраст над 70 години. Важи правилото – преди да се прилагат – консултация с лекар!