Разгадана ли е тайната на българското дълголетие

Последна промяна на 21 март 2020 в 16:43 395 0

До преди стотина години българите бяха сред световните лидери по дълголетие. Откритието дължим на руския учен Иля Мечников (1845 - 1916) работещ в института на Луи Пастьор в Париж. В началото на 20 век по инициатива на проф. Мечников е организирана международна анкета сред 36 държави за установяване на броя на столетниците. За всеобща изненада българите са на първо място с впечатляващия резултат 4 на хиляда. Толкова е невероятно, че решават да повторят теста. Резултатите се потвърждават. Но коя е причината? Едни го отдават на уникалния климат. Други - на диворастящите плодове и билки. Според проф. Асен Златаров (1885-1936), завършил органична химия в Монпелие - Франция: "Българите са дълговечни, защото ядат много хляб, а хлябът съдържа всичко."

Според теорията на проф. Иля Мечников, специалист по чревната микрофлора, в червата се развиват гнилостни процеси, които са виновни за болестите и стареенето. Именно в киселото мляко той вижда противодействие на тези гнилостни процеси. Старостта е болест и може да се лекува, твърди Мечников. По това време (1905 г.) един български студент - Стамен Григоров (1878-1945), следващ в Монпелие, а по късно медицина в Женева, открива бацила на киселото мляко, наречен по-късно Лактобациликус Булгарикум. Мечников смята, че е открита тайната за дълголетието на българите, а именно този бацил противодейства на гнилостните процеси в червата. За да докаже собствената си теория започва редовна консумация на българско кисело мляко. И наистина успява да укрепи силно разклатеното си здраве от 1898 г., прибавяйки още 18 години към живота си. Умира от сърце на 71 г.

Без да подлагаме на съмнение приноса на Мечников, все пак възниква въпросът дали това е достатъчно. Много са факторите, които влияят на дълголетието. Сред най-важните са рационалното хранене, двигателната активност, душевното равновесие.

В общи линии средностатистическият дълголетник е без наднормено тегло, неупотребяващ медикаменти, непушач, от време на време не отказва и по малко алкохол.

Ако проследим календара на старите българи, виждаме повтаряне от векове сезонен биоритъм. Шест месеца от годината се работи усилено от тъмно до тъмно, особено когато се прибира реколтата. Тук можем да свалим шапка на българката, тази жена героиня. Тя е раждала по 7 - 8 деца, участвала е активно в земеделската работа и пак е намирала време да наготви, хляб да омеси и да опече, за животните да се погрижи, да опере, къщата и двора да са подредени, а в същото време децата да са нахранени и в прилично състояние. Дойде ли зимата, хората си отпочиват. Започват седенки, годежи, сватби. Жените се занимават с домашната индустрия - плетене, предене, тъкане, везане и т.н. Мъжете имат грижа за животните, да направят пъртина. То това даже не го смятат и за работа. Вечер се събират на раздумка и да си дегустират домашното вино. И така до пролетта, когато отново започва усилният труд.

Особено влияние имаше религията. Освен душевно равновесие и утеха, не трябва да забравяме, че тя задължаваше годишно около 5 месеца пости. Разбира се постите имат друго философско значение, физическо и духовно пречистване, за да могат молитвите да бъдат чути от Бога, според религията. Но точно с постенето си обяснявам липсата на наднормено тегло и свързаните с него последици, макар да консумираха сланина, жумерки и готвеха със свинска мас целогодишно.

Хората постигаха необходимия баланс между приетите и изразходваните калории, макар и да бяха неуки. Следователно не е нужно човек да си брои калориите, тъй като организмът има мощни регулаторни и компенсаторни механизми. Достатъчно е да спазва някои основни правила.

Днес българинът е дебел, обездвижен, пуши и пие много. Резултатът е хипертония, диабет, инсулт, инфаркт. Всички знаят причината и какво от това? Откриват се центрове за лечение чрез глад по метода на Лидия Ковачева. Всъщност този метод не е съвсем нов. Още Авицена (Абу Али ибн Сина 980-1037) е използвал този метод. Лекувал пациентите си с точно обратното на това, от което са се разболели.

При изследването на родопските столетници установяват, че нито един от столетниците не е въздържател, но и нито един не е злоупотребявал с алкохола. Потвърждение на максимата на швейцарския лекар Парацелз (1493- 1541): "Дозата прави лекарството или отровата".

Обобщавайки изнесените факти стигаме до извода, че всеки може да бъде дълголетник, ако се храни рационално, пие разумно, движи се достатъчно и да е в мир със себе си и в хармония с околната среда.