Слънчогледът притежава имуностимулиращи свойства. Шепа слънчогледово семе е в състояние както да ни засити, така и да снабди организма ни със значително количество витамин C, магнезий, селен, протеини, мед, фолиева киселина, желязо и цинк. Слънчогледовото семе е богат източник на витамин Е, който е основният мастноразтворим антиоксидант в човешкото тяло. Магнезият, съдържащ се в слънчогледа, облекчава симптомите на астма, понижава високото кръвно налягане, предпазва от мигренозни пристъпи и намалява риска от инсулт и инфаркт.

В България бил пренесен от нашите градинари още преди Освобождението. Първоначално го използвали като декоративно растение. След Първата световна война, заради недостига на мазнини, започва масовото му отглеждане като полска култура, предимно в Добруджа.

Олиото, добивано от семената на слънчогледа, е богато на глицериди на ненаситени мастни киселини – олеинова 39%, и линолова 47%, които в човешкото тяло не се синтезират. Поради това огромно е значението на слънчогледовото олио като профилактично средство при атеросклероза. Регулира количествата холестерол в кръвта, съдържа ценни съставки от фосфоридни фракции и витамините В4 и В6.

Слънчогледовото олио се пие като предпазно средство при опасност от атеросклероза на гладно по 1-2 супени лъжици.
Външно в козметиката се прилага като омекотител на кожата и за хубав блясък на косата. Преди измиване косата се намазва с олио, смесено с отвара от лайка. Сред престояване от половин час косата се измива и се подсушава с топла кърпа.

Олиото е добър лек при магарешка кашлица: семената, препечени и смлени - 2 супени лъжици, се варят в половин литър вода, докато остане 400 мл. Отварата се прецежда и се пие подсладена по 1-2 суп. л. дневно в продължение на 10-15 дни.

Печени семки от слънчоглед са полезни за ядене, особено заради богатото му съдържание на лецитин, но хапвани необелени, са опасни за здравето и предимно за устата. Съдържащите се смоли в люспите дразнят тъканта на устната кухина и могат да предизвикат рани и афти.

Листенцата на цветовете се използват като билка, понижаваща висока температура, или за усилване на апетита, както и като спазмолитично средство при колики на стомашно-чревния тракт.

Езичестите жълти листенца се берат през юли, когато билката цъфти. Сушат се тънко разстлани на слънце първия ден, а след това на сянка под навеси.

Може още да се прилага по следния начин: една супена лъжица цветчета от слънчоглед се запарват с чаша вода и се пие като чай.
на билката.

Слънчогледът е ценно медоносно растение. Медът, добит от него, е с високо качество.