Дълго време ряпата се смятала за храна на бедните, но напоследък грудковият зеленчук преживява ренесанс. Има защо: богат е на витамини и минерали; с близо 90 процента вода в състава си е идеален за нискокалорична диета; 100 грама ряпа съдържат само около 37 ккал, докато в 100 грама картофи има към 77 килокалории. Въпреки това те не бива да липсват в чинията. Картофите и морковите придават не само хрупкавост, но и допълват ястието с фибри, витамини от B-групата, минерали.
Поради богатството от хранителни вещества и високото съдържание на витамин С ряпата е смятана за един от най-здравословните кореноплодни зеленчуци. Експерти по хранене я наричат зимна суперхрана. Съдържа важни хранителни вещества като калий, магнезий и витамин С.
Ряпата не изисква особени грижи. Богата реколта може да се постигне с минимални усилия - не е придирчива, но не обича преовлажняване. Необходимо е единствено да се поддържа водопропусклива почва с малко поливане, нищо повече. Лесна е за култивиране, затова днес се отглежда почти навсякъде в райони с умерен и хладен климат. Докато няма слана, ряпата продължава да нараства. Роднина е на рапицата и зелето (всички са от семейство Кръстоцветни) и въпреки че външно прилича на захарното цвекло, те са различни култури.
Откъде точно произхожда „бедняшкият“ зеленчук не е ясно; в Централна Европа идва най-вероятно от Скандинавия през XVII век, поради което го наричали шведска ряпа.
Жълтата ряпа е спасявала населението на Германия от гладни кризи: веднъж по време на Първата световна война, втори път по време на тежка зима, трети път след края на Втората световна война. Безумната „Зима на ряпата“ - така в Германия се помни кошмарната зима 1916/17 г. Тогава грудките се превърнали в основна храна за населението, във всевъзможни вариации - супа, гювеч от ряпа, котлети, пудинг, конфитюр и... хляб от ряпа!
Кълбовидният зеленчук притежава доказани противовъзпалителни, антисептични и диуретични свойства, благодарение на които може да се стопират инфекции и да се укрепи защитната бариера на организма.
Сред най-ценните съставки в ряпата са глюкозинолатите. Според клинични проучвания могат да противодействат срещу някои форми на рак - меланома, рак на простатата, рак на панкреаса. Научно доказано е, че ряпата притежава антиканцерогенни свойства - означава способност да се предотврати или поне забави развитието на туморни клетки.
В зависимост от вида ряпа, цветът на пулпата варира от светложълт до ярко оранжев, което се дължи на бета-каротина. Колкото по-тъмна е месестата част, толкова по-богата е на бета-каротин - предшественика на витамин А, необходим за здравето на очите, косата и кожата ни.
Сравнително високото съдържание на калий прави ряпата препоръчителна храна при сърдечносъдови заболявания. За калия е широко известно, че поддържа тонуса на съдовите стени, намалява риска от спазми на гладката мускулатура в тях и подпомага регулацията на кръвното налягане. Високото съдържание на фибри в ряпата има положителен ефект върху нивата на холестерола.
Ряпата съдейства за здравето на червата и детоксикация на организма. На първо място, чрез фибрите: придвижвайки храната през червата, те помагат да се намали натискът върху стените им, което действа превантивно срещу поява на дивертикули (торбовидни джобчета по стените на червата). Едновременно с регулацията на чревната дейност, фибрите имат за задача да изметат от тялото натрупаните вредни вещества и токсини. От друга страна за детоксикацията работи активно витамин С, а ряпата може да се похвали със солидна доза аскорбинова киселина (вит. С) - 11 мг се падат на 100 г ряпа. Базисният витамин играе ролята на антиоксидант, защитавайки клетките от увреждания, и като цяло въздейства противовъзпалително и имуноукрепващо.
Ряпата влияе благоприятно на костите и зъбите. Така е, защото освен изброеното дотук, ряпата е източник на жeлязo, кaлций и мaгнeзий. Една пищна салата от ряпа, комбинирана с цвекло, мигновено се превръща в истинска витаминозна бомба.
И все пак не прекалявайте с консумацията на сурова ряпа, съветват експерти. Ако се похапва в настърган вид, нека преди това да е престояла половин до 1 час - прави се като застраховка срещу евентуално образуване на газове. Ако се приготвя във вид на смути, спокойно може да се блендира заедно с листната маса в комбинация с моркови. Листата на ряпата са ценни заради наличието на витамин К и на лутеин - изключително важен пигмент за здравето на очите.
Екстракти от надземните и подземните части на репите се използвали в народната медицина от древни времена.
Домашен сироп против кашлица
Сироп от черна ряпа е много ефикасен лек със силата на естествен антибиотик, който действа отхрачващо и успокоява гърлото. Прилага се при бронхит, ларингит и фарингит, загуба на гласа, възпалени сливици.
За да се получи домашен медикамент против кашлица, сокът се извлича от черната ряпа с помощта на мед или захар. Не е трудно да се приготви. Нужни са ви 1 средно голяма глава черна ряпа и 1-2 супени лъжици мед или захар.
Отрежете капаче от горната страна на ряпата. Издълбайте вътрешността под формата на конус, после с острието на ножа направете малък отвор на дъното. Запълнете кухината с мед или захар (именно те разтварят ензимите с остър мирис), покрийте с капачето и поставете ряпата в стъклен съд да се накисва.
След около 20 минути през дупката на дъното ще избият първите капки лечебен сироп. Изчакайте още няколко часа, после изсипете в съд насъбралия се сок и отново заредете „делвата“ с мед, за да се образува нова течност.
От сиропа се пие по една супена лъжица три пъти дневно. На малки деца може да се поднесе по забавен начин със сламка направо от хралупата на ряпата, разбира се под контрол.
