18 ноември - Европейски ден за осъзнато използване на антибиотиците

Последна промяна на 16 November 2023 в 10:39 126 0

Кълбовидни бактерии - коки


Има исторически данни, че още в ранни времена хората са ползвали плесени за лечение. Една притча разказва, че през Първата световна война рота войници, блокирани, яли останалия им плесенясал хляб. Които яли - се спасили от холера. В 1928 г. Александър Флеминг пръв изолирал пеницилина от гъбичката Пеницилиум нотатус. Оксфордски учени спомагат за масовото му производство и употреба едва в 1945 г. и в същата година е връчена Нобелова награда на Флеминг.

Пръчковидни – бацили

Антибиотиците доведоха до удължаване на живота на хората

Ако имаше антибиотици, нямаше да загинат две мои братчета от тежки пневмонии през 30-40-те години на миналия век. Ако нямаше антибиотици, аз нямаше да доживея преклонна възраст: имам такова белодробно заболяване, че при най-малка простуда трябва да си правя т.н. “тоалет на бронхите с антибиотик“. Антибиотикът биомицин в 60-70-те години на ХХ век ме спаси от операция на абсцес само за три дни. Благодарение на антибиотиците, като селски лекар, ликвидирах детската смъртност в Община Краводер, Врачанско, от 16%о (на хиляда) на 0%о за периода 1962-1967г. Чрез антибиотична профилактика с пеницилин и феноцилин при ревматизъм същият бе ликвидиран през 70-90-те години на ХХ век и изчезна ширещата се Хорея минор, неприятна форма на мозъчен ревматизъм с мъчителни неконтролируеми свърхдвижения. Чрез лечение със стрептомицин човечеството се спаси от т.н. от Хр. Смирненси “Жълта гостенка“, туберкулозата.

Благодарение на антибиотика стрептопанат, като невролог в болницата Враца, през 1968-1970г. спасихме 28 млади хора на 18-40 г. от тежки специфични менингити: по 10 дни, 2 пъти на ден, вкарвахме този антибиотик чрез лумбална пункция. И оживяха, и си изживяват дълъг живот!

Хиляди болни с инсулт бяха спасени от развиващата се от залежаването хипостатична бронхопневмония а, при хеморагичния инсулт такава се развива още на 3-я час, на страната на парализираните крайници.

Ако имаш абсцес на зъба, той трябва да се извади след лечение с антибиотик, и да го продължи след екстракцията му. Не може да спасиш синузит, ларингит, фарингит, перитонзиларен абсцес, бронхопневмония, ендокардит, калкулохолецистит, пиелонефрит, проктит, аднексит, орхиепидидимит, улцерозен тромбофлебит, перитонит. Ами т.н. „реактивен артрит“? Хиляди души „си носят“ болките и работят, а страдат от спондилоартрози, остеохондрози, дископатии, дискови хернии, омартрози, гонартрози, Бехтерев, ревмартрит.

При една лека простуда, ако има някъде фокална (огнищна) инфекция в нос, синуси, зъби, гърло, бронхи, жлъчка, бъбреци, пикочни пътища, гонади – след 24 часа се развива остър реактивен артрит върху тези стари болежки. Колкото по-рано пациентът получи сулфонамид или антибиотик, толкова по-бързо се лекува огнищната инфекция и реактивен артрит.

Освен НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства) съм давал противобактериални сулфонамиди и антибиотици, подходящи витамини и противовирусни средства. По-добре разумно лечение с тях по правилата, отколкото с кортикостероиди (и за тях си има място в лечението!).

Вреди от антибиотиците
И те, както всички лекарствени средства, при първа употреба може да са лечебни, но организмът да си изработи антитела и при следващи употреби да настъпи алергия, дори до анафилактичен шок. На първо време се прояви такава към някои тетрациклини, особено доксициклин, но въпреки това той и сега има свои достойнства и се прилага.

Някои антибиотици се проявиха като токсични. Стрептомицинът довеждаше до полиневропатия. Други увреждат бъбреци, черен дроб. Затова всеки лекар, преди да изпише антибиотик, трябва да попита има ли пациентът някаква алергия.

Резистентност
Това е една от 10-те заплахи за общественото здраве при липса на ефект на антибиотика за даден организъм. Може да настъпи при безразборна употреба на атибиотика. Всеки антибиотик трябва да се взема най-малко три дни, по-добре пет, но не повече от 10 дни.
Антибиотичната резистентност се развива след няколко години масова употреба, излишно и нерационално прилагане на даден антибиотик. Тя възниква поради генетичен обмен между бактериите.

При самолечение:
При добра ефективност, още на 2-я ден някои пациенти сами спират лечението. След няколко дни настъпва рецидив и при повторна употреба на същия антибиотик той не помага. Търси се друг „по-ефективен“ антибиотик. Случваше се в миналото останалите хапчета на антибиотика някои домакини ги размесват с храната на домашни животни (напр. при т.н. “пипка“ при кокошките – птичи грип, салмонела). В последните десетилетия на миналия век имаше масово производство на бройлери в птицекомбинати. С профилактична цел в храната поставяха антибиотици. Те се доразграждат в черния дроб. Такива пилешки продукти бяха и са условие за развитие на алергия и антибиотична резистентност у човешкия макроорганизъм. При заболявания, които преди лесно лекувахме, сега се налага да се опитват все нови и нови антибиотици. Това наложи производството и употреба на антибиотици от първи, втори и трети ред. Най-висока резистентност показват цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди, тъй като досега са използвани най-нерационално.

Да не се забравя, че вирусите не се повлияват от антибиотици, които убиват бактерии и спирохети. Това потвърди и опитът от ковид-19. Само при развитие на вторична бактериална инфекция трябва да се прибавят сулфонамиди и антибиотици.

Дисбактериоза
При здрав организъм в носоглътката, стомаха, червата, полови органи, ректум, живеят над 600 вида бактерии и 40 хиляди техни разновидности. Това е т.н. естествена микрофлора, която осъществява живота на клетките на кухинните органи и регулира имунитета, енергийния и липиден баланс, и функционирането на централната нервна система. Една част от тези бактерии са жизнено необходими, наричат ги добри, а другата част – лоши. При безразборна употреба на антибиотици се убиват добрите, избуяват лошите. Тогава настъпва дисбактериозата. Освен стомашно-чревни разстройства, уврежда се собственият метаболизъм на необходими витамини В, К, А, Е и се образуват токсични вещества в червата, които може да увредят други органи.

За да не настъпи дисбактериоза по време на антибиотичната терапия и след нея трябва да се вземат пробиотици. В годините, когато българинът консумираше кисело мляко с достатъчно живи Бацилус булгарикус, то заместваше нуждата от пробиотик – винаги препоръчвахме с антибиотиците да се яде много кисело мляко.

Кандидоза (монилиаза)
При нормални условия гъбичката Кандида албиканс живее в устата, стомаха и вагината. При продължителна употреба на антибиотици, кортикостероиди и противозачатъчни средства, затлъстяване, отслабване на имунната система, диабет, псориазис, тази гъбичка се развива в големи количества, под формата на бели налепи в уста и гърло (млечница), афти, рагади по устните ъгли, кожни обриви, плаки и мехури в слабините, между пръстите на ръцете и краката, под гърдите, сърбеж на половите органи, бяло течение, гастрит, та дори и масово развитие в кръвта (т.н. кандидозен сепсис - понякога фатален при ненавременна диагноза), и засягане на централна нервна система (т.н. мозъчна мъгла). Кандидоза може да се предотврати и лекува с паралелен прием на Нистатин или Кандизол, Екзодерил, Фунгофин, Микомакс, Гиназол, Фунгостатин, Флуконазол, Канестен, Клотримазол, Универтан, Анафтин, в различни форми: суспенсии, гел за мазане на лигавиците, глобули, маз за кожата, таблетки, дражета.

Токсичност
Тетрациклините да не се дават на деца до 9-годишна възраст, тъй като се уврежда костното вещество и зъбите. Употребяваните в миналото стрептомицин и гентамицин след продължило повече от 10 дни лечение увреждаха слуховите нерви. За да се избегне токсичността на антибиотиците, се препоръчва да се прилагат широкоспектърни.

Да не се започва „на сляпо“ с какъвто антибиотик разполагаме, а да се направи първо антибиотикограма (показва на кой антибиотик е чувствителен бацилът, който ни е нападнал) и след първите приеми се направи мониторинг на серумните му концентрации в болния организъм. Така се прецезират дозировките и се избягват токсичните дози. Пропускането на почасовия прием на антибиотика не е желателно. Компенсиране на един прием с двойна доза при следващия прием е неправилно поради токсични ефекти и предразполагащ ефект на изработване на резистентност.

Какво е положението у нас?
По информация на МЗ у нас има разрешени 61 вида антибиотици, които се отпускат под 197 търговски имена и 375 фирми. Всеки екзактен лекар, стоматолог или фелдшер има право и задължение да провежда антибиотично лечение само срещу издадена рецепта. Каква е вината на лечителите, че някои пациенти си доставят тези лекарства без рецепта?!

Защо беше необходима тази разпоредба на МЗ антибиотици и антидиабетни средства след 16 октомври т.г. да се изписват с електронни рецепти само от лични лекари и (впоследствие разрешено) и от спешните медици до края на март 2024 г. Всеки уважаващ себе си лекар или стоматолог, ако е член на Лекарския (Стоматологичен) съюз и е регистриран в Здравната инспекция, може да си осигури софтуер и електронен подпис и да извършва тази функция. А защо не с бяла рецепта. Ние сме дисциплинирана гилдия! Защо да ни приравняват с „недисциплинираните“? Има контролни органи за това. Смятам, че пациентите са ощетени: специалистът назначава антибиотика, а пациентът може да получи е-рецептата след няколко дни от личен лекар.

Възниква и друга опасност: пациенти, които не могат да се снабдят с необходимия антибиотик, да прибягнат до останалия в домашната му аптечка антибиотик незнайно от кога. Ето вероятност за предизвикване на резистентност или алергия.

Надявам се за справедливо решение на проблема. Докато не се оправи проблемът с кодовете на фармацевтите – лекарите трябва да могат да изписват и хартиени, и електронни рецепти!