Д-р Георги Гуторанов има 61 години непрекъснат лекарски стаж по неврология, от които 45 години прилага комбинирания метод на лечение на неврологични заболявания – с медикаменти, физикална терапия, акупунктура и електроакупунктура. Специализирал е в Китай, Хавана, Рим. Защитил е докторати по неврофизиология – в МА-София, и по електроакупунктура при Отворения институт за комплементарни методи в медицината в Коломбо. Председател на Балканската асоциация по акупунктура.
Какво лекуваме с акупунктура
Акупунктурата (иглолечение) е лечебен метод, съществуващ от 8 хиляди години. Вероятно т.н. „културна революция“ в Китай е унищожила ценни папируси от хилядолетия – само в Шанхай са запазени книги за това лечение “цзен-цзю“ от преди 3500 години.
Ускореният научно-технически прогрес по наше време се съпътства с бързо развитие на лекарствената терапия. Много пациенти обаче са обречени на алергизиране към лекарствени вещества, химикали в заобикалящия ни свят, растителни и цветни полени, други са с противопоказания за възможни оперативни манипулации, а трети – с невъзприемчивост към физиотерапевтични средства или към съвременни методи за изследвания. Ярък пример е невъзможност да се извършва ядрено-магнитно-резонансно изследване при лица с метални предмети някъде в тялото. В такива случаи и пациентът, и лекарят обръщат очи към този древен, но обновен метод на лечение – акупунктурата.
Древната философия на Тао я обяснява с учението за Ин и Ян енергията (доброто и злото), за жизнената енергия и невидимите меридиани и точки, свързани и зависими един от друг, и с вътрешните органи и кожата, за 5-те първоелемента (У-си). Тези теории не се различават от понятията за вегетативната нервна система (симпатикус е Ян, парасимпатикус – Ин).
Съвременната наука дава обяснение на ефекта на иглолечението: първо с рефлекторният отговор (затова някои я наричат рефлексотерапия), а в последствие с възможност на организма да си изработва опиоподобни вещества (ендорфини) в кожните зони на убождането, в централно-нервни субстанции (опашато ядро и путамен) и в хориодалния плексус на главен и гръбначен мозък. Подробни анатомофизиологични изследвания разкриват метамерното разпределение на кожата, връзката й с вътрешните органи и детайлни зони и точки в областите на ушната мида, дланите и пръстите на ръцете, стъпалата, устната кухина, анус, вагина.
В древността са използвали заострен камък, а след появата на металите – първо железни, после медни, златни игли. Днес иглите са направени от устойчива на чупене и огъване сплав (стомана, сребро, никел, волфрам). Съвременните игли са биметални (острие от стоманена сплав и дръжка от сребро), което дава възможност да се получи биоелектричния ефект на въведена в тъканта биметална пластинка (евтините за еднократна употреба игли с дръжка от пластмаса нямат този ефект). Първите обаче трябва да се стерилизират при съвременните методи с пара под налягане или химична стерилизация, или да се ползват индивидуални или еднократни игли. Преди появата на опасно преносими вирусни заболявания, като хепатит, Спин и др., се е разчитало само на олигодинамичния обеззаразяващ ефект на сребърната дръжка. Сега - не!
Предвид привидно лесния начин на иглоубождането, няколко столетия с този вид лечение са се занимавали общомедицински неграмотни лечители. Уменията се предавали от дядо на син, на внуци - затова я нарекли традиционна. Тъй като се зародила в Китай - я наричат китайска. Историята разкрива, че и нашите прародители, дошли от граничещи зони на Китай, са били носители на тези лечебни прийоми, много от тях били прогонени по пътя на богомилите и като катари пренесли тази способност из цяла Италия и Франция. Поради непознатите механизми на ефект и дълго време смятани за наивни, все още някои я наричат алтернативна.
Съвременната медицина и китайската имат своите предимства. Те трябва да се допълват взаимно и да се упражняват от медицински компетентни лица. За цял свят е доктрина иглолечението да се упражнява само от лекари! Защо? Защото, колкото и да е полезен, този метод може да бъде животозастрашаващ и вреден! През XIX век във Франция този метод бил практикуван от всички бръснари. Масови смъртни случаи довели до забрана на методиката, дори и за лекари.
У нас първи практикуват акупунктурата, изучена във Франция, д-р Русева и д-р Хаджидончев, а в 1960 г. д-р Мария Цекова специализирала в Китай и я въвежда в Института по неврология и психиатрия в София. Под нейно ръководство в 1976 г. се сформира Научна група по акупунктура, където са обучени стотици наши и чуждестранни лекари.
Противопоказания за иглолечение
1. Злокачествените новообразования и неуточнени такива;
2. Бременност;
3. Остри инфекциозни заболявания и всички видове треска;
4. Активни форми на туберкулоза;
5. Стенокардна болка, миокарден инфаркт и състояния след инфаркт;
6. Сърдечносъдова и дихателна недостатъчност;
7. Остра психична възбуда;
8. Патологично опиянение (алкохолно и др.);
9. Подчертано измършавяване (кахексия);
10. Физическо изтощение, преумора.
Какво лекуваме с акупунктура
Преди всичко всякакъв вид болка:
1. Дължаща се на заболявания на периферната нервна система: радикулити, неврити, плексити, дискогенен ишиас. Това е единственият спасяващ болката метод при: тригеминална, междуребрена, езофагеална, пудендална невралгия. Болните просто заспиват „в ръцете“ на лечителя си! Може да е за минути, часове, но и това е нещо. Лично аз съм имал случай да заспи човек след 13-дневна болкова криза.
2. Заболявания на вегетативната нервна система: мигрена (повод за първоначалото на иглолечението е именно болен от мигрена преди хилядолетия), вегетосъдови пароксизми от периферен характер, болести на симпатиковите ганглии (тук и Херпес зостер), трункуси, слънчевия сплит, Мениеров синдром, синдром и болест на Рейно, еритромелалгия, синдром на вегетативна полиневропатия на крайниците и вибрационна болест, вегетосъдови пароксизми от централно - нервен произход (диенцефален синдром).
3. Функционални заболявания на нервната система: неврози (неврастения, психастения, хистерия), астенохиподепресивен синдром, сексуални неврози, нощно напикаване, координационни неврози и дистонии (графоспазъм, блефароспазъм, тикове), функционални неврогенни парализи, слепота, глухота, немота, безсъние, невротичен тремор. Паркинсонов синдром не се повлиява!
4. Алергични заболявания: вазомоторен ринит (сенна хрема), бронхиална астма, невродермит (атопичен дерматит), уртикария, екзема, едем на Квинке.
5. Някои сърдечносъдови заболявания: хипертонична болест в 1-ва и 2-ра степен, неврастенния, стадии на мозъчната атеросклероза, сърдечна невроза. Някои лица се поддават на сугестологичния ефект при наркомании, тютюнопушене, затлъстяване.
6. Заболявания на стомашно-чревния тракт с дискинезични, секреторни и трофични разстройства, язвена болест, спастичен колит, хроничен запек, холедискинезии на жлъчния мехур.
7. Заболявания на мускулите и ставите от обменен и ревматичен характер, много автоимунни заболявания: миозит, тендинит, инсерционит , артрити, артрози. Освен противоболков, ефектът е и противовъзпалителен.
Доказани са лабораторно-биохимични промени в имунните процеси, белите кръвни телца, автогенното производство на кортикостероиди.
Какво не се лекува с акупунктура
Органични парези и парализи след полиомиелит или тежки инсулти, глухота, слепота, немота (ако се твърди, че са „излекувани“ – те са били функционални), напреднали парализи от дисеминирана склероза, Паркинсонов синдром, деменция, злокачествени заболявания, органични тумори, туберкулоза.
Иглотерапия - само при специалист!
Вече съм задавал въпроса: Къде по света може да се следва медицина задочно или да се учи он-лайн, по интернет?. Нелекарски специалисти: фармацевти, рехабилитатори, медицински сестри и др., могат да практикуват т.н. зонотерапия, точков масаж, лазерна или електропунктура (не електро-акупунктура!), криопунктура (игловидни остриета от лед), сонопунктура (с ултразвук).
Иглолечението е своего рода микрооперативен процес. Така стои и въпросът с мокса-терпапията (обгаряне с горящи игли-цигари), при който има опасност от септични язви. Вакуумтерапията (вендузи. Ще кажете „Но и бабите ни ги слагаха?!“), както и магнитотерапията, видимо прости, могат да доведат до опасни нарушения на сърдечносъдовата система и дълбоко лежащи органи.
Не е достатъчно да споменавам схеми на лечение. Изкуството на иглолечение не може да се научи само от учебника, справочника. Необходимо е първо рутиниран специалист „да ти държи ръката“ и да я пусне, когато се увери в твоите възможности . Второ - има специфично усещане от пациента, което той съобщава, когато докторът улучи точката, а самият лечител получава усет „като че иглата нещо я „всмуква“ в тъканите. Привидно, погледнато от вън, е „проста“ работа – особено когато комерсиалните проблеми са водещи. Трето - добрият иглотерапевт, освен, че повтаря наученото от учебниците от хилядолетната история, е възможно да придаде свой собствен опит и маниер на действие.
Уважаеми приятели, не се предоверявайте на големи реклами! Търсете точния специалист!
