Псевдомембранозният колит е възпаление на дебелото черво, свързано със свръхрастеж на бактерията Clostridium difficile. Псевдомембранозният колит понякога се нарича антибиотик-асоцииран колит или C. difficile колит.
Този свръхрастеж на C. difficile често е свързан със скорошен престой в болница или с антибиотично лечение. Инфекциите с C. difficile са по-чести при хора над 65 години.

Симптоми
Могат да включват:
- Водниста диария;
- Стомашни спазми, болка;
- Повишена температура;
- Гной или слуз в изпражненията;
- Гадене;
- Дехидратация.

Симптомите могат да се появят след 1 до 2 дни, след като се започне приемане на антибиотик и дори няколко месеца и повече след като приключи приемът на антибиотика.

Неотложна консултация с лекар
Ако в момента се приема или наскоро са приемани антибиотици и се развие диария, необходима е консултация с лекар, дори ако диарията е относително лека. Освен това е необходима консултация с лекар винаги, когато се развие тежка диария, с треска, болезнени стомашни спазми или кръв, или гной в изпражненията.

Причини
Нормалната микробна флора в дебелото черво представлява естествен здравословен баланс. Антибиотиците и други лекарства, обаче, могат да нарушат този баланс. Псевдомембранозният колит възниква, когато някои бактерии, обикновено C. difficile, бързо получават превес над полезните бактерии в дебелото черво, които обикновено държат под контрол патогенните бактерии, като C.difficile. Някои токсини, произведени от C. difficile, могат да се повишат до достатъчно високи нива, за да увредят дебелото черво.
Въпреки че почти всеки антибиотик може да причини псевдомембранозен колит, някои антибиотици са по-често свързани с псевдомембранозен колит, отколкото други, включително:
- Флуорохинолони, като ципрофлоксацин (Cipro) и левофлоксацин.
- Пеницилини, като амоксицилин и ампицилин.
- Клиндамицин (Клеоцин).
- Цефалоспорини, като цефиксим (Suprax).

Други причини
Някои други лекарства, освен антибиотиците, понякога могат да причинят псевдомембранозен колит. Химиотерапевтичните лекарства, които се използват за лечение на рак, могат да нарушат нормалния баланс на бактериите в дебелото черво. Някои заболявания, които засягат дебелото черво, като улцерозен колит или болест на Крон, също могат да изложат хората на риск от псевдомембранозен колит.

Поява на нов щам
Спорите на C. Difficile са устойчиви към много обикновени дезинфектанти и могат да се предават от ръцете на медицинския персонал на пациентите.
Има данни за поява на нов агресивен щам на C. difficile, който произвежда много повече токсини от другите щамове. Новият щам може да е по-устойчив на определени лекарства и е установен също и при хора, които не са били в болница или пък са приемали антибиотици.

Рискви фактори
Факторите, които могат да повишат риска от псевдомембранозен колит, включват:
- Прием на антибиотици.
- Престой в болница или старчески дом.
- По-висока възраст, особено над 65 години.
- Отслабена имунна система.
- Наличие на заболяване на дебелото черво, като възпалително заболяване на червата или колоректален рак.
- Извършване на операция на червата.
- Получаване на химиотерапия за рак.

Усложнения
Лечението на псевдомембранозния колит обикновено е успешно. Въпреки това, дори при навременна диагноза и лечение псевдомембранозният колит може да бъде животозастрашаващ. Възможните усложнения включват:

- Дехидратация. Тежката диария може да доведе до значителна загуба на течности и електролити. Това затруднява функционирането на организма и може да доведе до спад на кръвното налягане до опасно ниски нива.

- Бъбречна недостатъчност. В някои случаи дехидратацията може да настъпи толкова бързо, че бъбречната функция бързо се влошава, причинявайки бъбречна недостатъчност.

- Токсичен мегаколон. При това рядко състояние дебелото черво не е в състояние да се отърве от газовете и изпражненията, което го кара да се раздуе силно. Ако не се лекува, дебелото черво може да се спука, причинявайки навлизането на бактерии от дебелото черво в коремната кухина.

- Перфорация на червата. Това се случва сравнително рядко и е резултат от обширно увреждане на лигавицата на дебелото черво или след токсичен мегаколон. От перфорираното черво могат да попаднат бактерии в коремната кухина, което води до животозастрашаваща инфекция, наречена перитонит.

- Смърт. Дори леки до умерени инфекции с C. Difficile могат бързо да прогресират до фатално заболяване, ако не се лекуват бързо.
В допълнение, псевдомембранозният колит може понякога да рецидивира, дни или дори седмици след успешното му лечение.

Предотвратяване
За да се предотврати разпространението на C. difficile, болниците и другите здравни заведения трябва да следват стриктни насоки за контрол на вътреболничните инфекции. Ако имате близък в болница или старчески дом, не се страхувайте да напомните на обслужващия медицински персонал да следва препоръчителните предпазни мерки.
Превантивните мерки включват:

- Миене на ръце. Здравните работници трябва да практикуват добра хигиена на ръцете преди и след лечението на всяко лице, за което се грижат. В случай на огнище на C. difficile, използването на сапун и топла вода е по-добър избор за хигиена на ръцете, тъй като дезинфектантите за ръце на алкохолна основа не унищожават ефективно спорите на C. difficile .Посетителите на болници или домове за възрастни хора също трябва да мият ръцете си със сапун и топла вода преди и след излизане от стаята.

- Предпазни мерки при контакт. Хората, които са хоспитализирани с C. difficile, трябва имат отделна стая или да споделят стая с някой, който има същото заболяване. Болничният персонал и посетителите трябва да носят ръкавици за еднократна употреба и изолационни халати, докато се намират в стаята, поне до 48 часа след края на диарията.

- Цялостно почистване. Всички повърхности около болния трябва да бъдат внимателно дезинфекцирани с продукт, който съдържа хлорна белина за унищожаване на спорите на C. difficile.

- Използване на антибиотици само когато е необходимо. Понякога се предписват антибиотици за вирусни заболявания, които не се повлияват от тези лекарства. Добре е да се заеме изчаквателна позиция при обикновени настинки. При нужда от антибиотик, препоръчително е да се използва такъв, който има тесен спектър на действие и който да се приема за възможно най-кратко време.