Какво ни “казва” пулсът?
• Пулсът над 120 удара в минута може да пръсне сърцето.
• За нормален се смята пулс от 60 до 90 удара в минута.
• Ако е над 90 удара в минута, ритъмът е учестен, засилен. Тогава вече става въпрос за тахикардия.
• А когато е под 60 удара – това вече е брадикардия.
• Тахикардията е проява на органични увреждания на сърцето – исхемична болест, сърдечен порок, а също и хронични обструктивни заболявания на белия дроб – бронхиална астма, обструктивен бронхит. Това е първична тахикардия.
• Често тахикардията се появява на фона на емоционални изблици – стрес, вълнение, страх, колебания в кръвното налягане, след физическо натоварване, дори след изкачване по стълби.
• Подобно физиологично учестяване на пулса е нормално явление, защото е в нормални показатели. В този случай говорим за вторична, или т.нар. синусова тахикардия.

Малко са хората, които обръщат внимание на лекото потрепване на сърцето, което дори не причинява болка. Мъждукащата аритмия най-често се открива при изследване за друго заболяване. Причина могат да бъдат всякакви сърдечносъдови заболявания като:
- исхемична болест на сърцето;
- прекаран инфаркт на миокарда;
- придобит и вроден порок, т.нар. хипертонично сърце;
- повишената функция на щитовидната жлеза.
Ускореното производство на тироксин – основен хормон на щитовидната жлеза, също може да провокира ускоряването на пулса, нарушаването на сърдечния ритъм и повишаване на кръвното налягане. На хората, които имат такива симптоми, се препоръчва да изследват щитовидната си жлеза.

Колко вида мъждукаща аритмия има?
Два вида: постоянна и пристъпообразна, която е известна още като пароксизмална.
При болните с постоянна форма на това заболяване лекарите много рядко се опитват да възстановят нормалния сърдечен ритъм с препарати, които разреждат кръвта. Дори и да предприемат такава мярка, проблемът много рядко се решава. Затова се налага на болния да си направи дефибрилация с електрически заряд.
След такава процедура сърдечният ритъм е връща към нормалното си състояние. Но не задълго. Ако при този болен вече са се създали условия за постоянна мъждукаща аритмия, то сърцето във всеки един момент може отново “да се предаде”. Затова лекарите рядко препоръчват този вид лечение.

Какво причинява на организма?
Сърцето ускорява ритъма си и започва да се свива много често. Затова не успява нормално да се напълни с кръв и да я достави до всички органи. Освен това честото неритмично сърцебиене се понася доста тежко от болните, макар че не усещат никакви болки.

Възможно ли е това заболяване да предизвика инсулт?
Не! Не може да се каже категорично, че мъждукащата аритмия може да провокира инсулт. Но риск съществува. Когато не се получава пълноценно свиване на предсърдията, кръвообращението се нарушава. Възможно е част от кръвта да се задържи в някой от кръвоносните съдове и да се образува тромб. Ако той се откъсне от стената на съда и заедно с потока кръв попадне в главния мозък, настъпва инсулт. Тромбът може да запуши съд и в сърцето, и в бъбреците, в далака и в крайниците. Кардиолозите препоръчват на болните с мъждукаща аритмия да вземат препарат за разреждане на кръвта, който спира образуването на тромб. Но приемането на такъв медикамент трябва да става под строг лекарски контрол. Ако дозата е малка, препаратът не може да спре образуването на тромб в кръвоносния съд. Ако дозата се превиши, може да предизвика кръвоизлив – същия този инсулт, за който говорим.
Пристъпът на мъждукащата аритмия има различно времетраене. Сърдечният ритъм се възстановява и без лекарска намеса след няколко часа. Но ако продължи едно цяло денонощие, ще се наложи да викате “Бърза помощ”. Пропуснете ли това време, на лекарите ще им е трудно да се справят със ситуацията.

Какво още може да се направи при внезапен пристъп на аритмия?
- да се увеличи дозата на лекарството, което лекарят е предписал;
- да изпие нещо успокояващо, но в никакъв случай не трябва да се предприема самолечение.
Когато пристъпът на сърцебиене се появи внезапно, без видима причина, съпътстван с рязка слабост, с повишено кръвно налягане и прилошаване, говорим за пароксизмална тахикардия. Тя е проява на органично увреждане на сърцето.
За да се постави точната диагноза, се прави ЕКГ и ултразвуково изследване на сърцето и на щитовидната жлеза. Освен това се извършва и анализ на кръвта. Ако всички тези изследвания дадат отрицателен резултат, значи тахикардията е вторична.
В случая трябва да се вземе предвид и един друг момент. Ако при пулс над 120 удара в минута сърдечният ритъм не се нормализира до 90 удара след прием на седативни препарати, се налага по-обстойно изследване, за да се установи дали не става въпрос за увреждане на други органи.

Много полезно и безопасно е да приемете и успокоителна настойка от валериана. А още по-добре е да си направите отвара от валерианови корени и мента:
Една супена лъжица смес се залива с половин чаша гореща вода и престоява така няколко минути, след което се изпива. Ако пулсът не се нормализира, до идването на лекаря приемете предписаното ви лекарство.

Внимателно с лекарствата!
Лекарствата против аритмия не са безопасни за организма.
Затова лекарите се въздържат да ги предписват, в случай че пристъпите са редки – един път в годината или веднъж на 2-3 години. Не се стига до противоаритмични лекарства, ако не са налице рискови фактори или друго сериозно сърдечно заболяване.
В случай че мъждукаща аритмия се появи на фона на порок на сърцето, значи трябва да се отстрани порокът, т.е. причината.
Това е от компетентността на кардиохирурзите и те решават кога и как точно да стане.

При болните със сърдечносъдови заболявания алкохолът по принцип е противопоказан. В малки дози (не повече от 40 мл чист спирт в денонощие) той до известна степен намалява риска от усложнения. Но това съвсем не е средство за лечение и профилактика.

До каква степен е допустимо физическото натоварване?
Ако навреме и редовно приемате предписаните медикаменти и, разбира се, изпълнявате препоръките на лекаря, можете да не се ограничавате от физически натоварвания. Но в разумни граници. При болните със сърдечна недостатъчност допустимото натоварване зависи от това доколко е съхранена функцията на миокарда.

С какви храни трябва да се съобразява болният?
Специална диета за болни с мъждукаща аритмия няма. По принцип при всяко сърдечносъдово заболяване се приема, че болният има повишено ниво на холестерола. Това показва, че трябва да се ограничат животинските мазнини. Ако болният има и повишено кръвно налягане, трябва да намали употребата на сол.