Аутизъм

Последна промяна на 05 декември 2022 в 11:05 70 0

Аутизмът не се приема за болест. Болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизненост на организма със структурни и функционални изменения в него. Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга изграждането на мозъка и оттам – поведението на човека.
За пръв път го описва през 1943 г. Лио Канър като „аутистичен спектър“ и, паралелно с него, през 1944 г. Ханс Аспергер, като синдром „друго разстройство от аутистичния спектър“.

Изразява се с три основни симптома:

- Нарушение на социалните взаимоотношения (не може да управлява социалните си контакти - усмивка, мимика, зрителен контакт). Не установява интерес и приятелство с връстници, не споделя чувствата си с други, липсват емоционални реакции и обвързаност със заобикалящите го хора. Но може да прояви такива към малки животни.
- Нарушение на речево-езиковите връзки: Речта липсва или е неразбираема, не компенсира речта с мимика, жестове или имитация на движенията на другите около него. Проявява стереотипно повтарящи се негови своеобразни изрази, измислени думи, повтаря ги като ехо или изговаря мислите си на глас.
- Повтаря стереотипни движения (негови ритуали) или фиксира и проследява движещи се обекти без смисъл, стереотипно изразява маниери, подскача, върти пръсти пред лицето си или се люлее на стола или леглото, фиксира погледа си към несъществени части от заобикалящите го предмети или играчки или определени сетива - докосване, мирис, вкус.
Аутизмът се проявява в ранно детство, преди 3-годишна възраст, но родителите свикват с това и диссимулират, т.е. не им се иска да е истина. По-често се установява при момчетата.

Важно е да се схванат ранните прояви

* При бебето: не реагира с поглед или говор на родителите си, не отговаря на името си, не изговаря характерни бебешки думи, не посочва с пръст или поглед, не реагира на закачки на заобикалящи-те го.
* През втората година: Повтаря единични кратки фрази и не научава нови думи, или ако е заучило някои – спира да ги изговаря.
Вместо да играе с играчките –стереотипно ги подрежда по своему.
* Не откликва на чувствата на близките си.
* Склонно е да дъвче поднесените му предмети и играчки.
* Изостава координацията му и не прохожда своевременно.
* Има нарушение в съня и дефекацията.

В тази възраст е моментът да се извика невролог, детски психолог или психиатър. Деца с аутизъм, макар и подраснали, често се възприемат неправилно от непросветени здрави хора, особено при епилептични припадъци или псевдо-агресивност. Не са редки и злоупотреби с тях. Има данни, че 2/3 от децата до 15-годишва възраст са третирани неправилно психически и физически, и самите деца се самонаранявали или изпадат в гърчови състояния, често са склонни към удавяне във водни басейни. Тези деца се нуждаят от непрекъснато наблюдение. Трудно е откриването им при изчезване, тъй като те не реагират адекватно на способите за търсене, като сирени, звукове, светлини, повикване.

Нe e установена причината за развитие на аутизма
Предполагат се генетични мутации, наличие на излишни мозъчни синапси (нервни връзки), които нормално се редуцират с подрастване (от раждането до края на юношеството). Други допускат излишество на гена на убиквитин в малкия мозък като причина за поддържане на големия брой синапси, генетичен ендоканабиноиден дефицит, намалени стойности на анандамин, което пък се свързва с СВ1 и СВ2 рецепторите на мозъка. Проучва се, но не е доказано дали прекарани в бременността инфекции или интоксикации са причина. Със сигурност е доказано, че ваксинациите не са причина за аутизма.

Атипичен аутизъм
Атипичният аутизъм е нетипично разстройство, обикновено след 3-годишно нормално развитие. Свързано е с увреждане на мозъка при наследствена или генетична предразположеност, болести на майката през бременността или злоупотреба с дрога, неправилен биохимичен или ензимен обмен, някои психични заболявания: епилепсия, шизофрения, синдром на Даун и др., както и неблагоприятни въздействия на околната среда.

При атипичния аутизъм децата проявяват добри способности за логично мислене и компютърни технологии, рисуват добре и проявяват необичайни математически възможности. Аномалиите им са в способностите за разбиране на околния свят, мисленето и емоциите на заобикалящите го лица.
Разстройството в аутистичния спектър не определя, че детето в бъдеще няма да може да води независим и полезен начин на живот. След ранно и правилно лечение някои могат да завършат и висше образование и при правилен подход – да се реализират в живота.

Родителите и обществото трябва да проявят търпение, съпричастност и съобразителност.

За лечение на аутизма най-полезна е т.н. сензорна интеграционна терапия: да се синхронизира сензорната (чувствената) възприемчивост с подходящи физически движения, даващи възможност мозъкът на аутиста да обработи и синтезира по свой начин тази информация.
Да се прибави балансиран прием с витамини и храни, тъй като аутистите са склонни към извънредни алергични реакции, особено към глутен и казеин.
Да се подават леки дози седатива и мелатонин поради смутения сън.
Анат Бениел и Майкъл Берзеник предлагат основни принципи за „събуждане“ на мозъка чрез „невро-движение“ - създават се нови невронални връзки. Някои използват барокамера.
Пробвано е иглотерапия, но децата реагират болезнено дори и на точков масаж. Съобразно стереотипиите му, може да се нагласи правилна лечебна физкултура.
У нас може да се потърси съдействието на българската Асоциация аутизъм, където да се извърши оценка на индивидуалното състояние и да се направи индивидуален план за лечение.

Виж още за: