Имунната система на човек е неговата защитна стена, която функционира непрестанно. Нейното предназначение е да разпознава и елиминира всичко, което носи чужда, различна от собственото ни аз, генетична информация. Неин носител могат да бъдат вируси, бактерии и някои други вредни вещества. Но понякога имунната ни система действа в грешно направление, т.е. разпознава някои собствени здрави клетки като чужди и ги атакува като заплаха. Това може да причини автоимунно разстройство.

Има различни автоимунни заболявания и тяхната значимост нараства в течение на времето. Към автоимунните заболявания спадат ревматоиден артрит, множествена склероза, псориазис, лупус, васкулит и др. Някои от тях засягат само определен вид човешка тъкан. Така при заболяването васкулит имунната система атакува собствените ни кръвоносни съдове. При други автоимунни заболявания, каквото е лупусът, се увреждат различни части на човешкия организъм – кожа, сърце, бели дробове и др.

За съжаление изследователите все още не могат да посочат причината за автоимунните заболявания. Но съществува все пак известен напредък в няколко области, касаещи рисковите фактори, диагнозата и лечението.
Някои автоимунни заболявания са редки, но други, като ревматоидния артрит, се срещат често. Той уврежда ставите и има данни, че се среща при около 1% от хората.

Установено, е, че наличието на определени гени предполага по-висок риск от развитие на автоимунно разстройство. Но това само по себе си не е достатъчно. Затова повечето хора, които носят гени, свързани с автоимунни заболявания, могат и да не ги развият такива. Причината е, че обикновено са необходими още няколко допълнителни фактори, за да се задейства имунната система.

Различни елементи от външната среда могат да послужат като допълнителен рисков фактор за развитие на автоимунно разстройство. Така например при миозит, при който имунните клетки атакуват мускулите, значение има прекомерното излагане на слънце в съчетание с определени генетични фактори. Но заедно с това при тези хора е необходимо въздействие и на други рискови фактори, но какви са те не винаги е ясно.
Някои вируси също могат да предизвикат автоимунна атака. При скорошно проучване беше установено, че т.н. вирус на Епщайн-Бар може да предизвика някои случаи на множествена склероза. Тя е автоимунно заболяване, при което се увреждат нервите.

Други рискови фактори могат да бъдат свързани с възрастта, пола, тютюнопушене, наднормено тегло, предхождащи заболявания. Много от автоимунните заболявания се срещат по-често при жените, отколкото при мъжете.
Поставянето на диагноза за определено автоимунно заболяване е трудно и изисква време, особено когато са засегнати много части на тялото. В зависимост от симптомите хората се обръщат поотделно към лекари с различна специалност – по очни, кожни, белодробни болести и др., според характера на симптомите. Често това е причина да не може да се открие, че проявяваните симптоми са взаимно свързани, което, естествено, забавя правилната и своевременна диагноза.

Един от диагностичните тестове за автоимунните заболявания е търсенето на т.н. автоантитела – това са антитела, които атакуват собствените тъкани. Но откриването им в кръвта не е достатъчно за диагнозата, тъй като много хора имат такива антитела в кръвта си, без да развиват заболяване.

Използват се т.н. методи за образна диагностика - така напр. чрез рентгеново изследване могат да се установят промени в ставите. В определени случаи се прилага изследването ядрено-магнитен резонанс (магнитно-резонансна томография), чрез което могат да се открият увреждания дълбоко в тялото. Това е метод с висока диагностична стойност. Прилага се за изследване на нервната система, мозъка, гръбначния стълб, меките тъкани, скелета, мускулите, ставите, сърдечно-съдовата система и други. Този тест е подходящ особено при пациенти, на които се налага за кратко време да се направят няколко последователни изследвания, за да се избегне прекомерното им облъчване.

Изследователите се опитват да намерят нови начини, за да подобрят диагностицирането и проследяването на автоимунните заболявания. В тази насока позитронно-емисионната томография е един от най-новите диагностични методи в медицината, който позволява не само да се получават изображения на изследваните органи, а и да се определи как те функционират. Този метод e приложим при онкологични, неврологични, психиатрични и кардиологични заболявания.

Симптомите при автоимунните заболявания могат да наподобяват тези на много други състояния. Затова често ги наричат „велики имитатори“, тъй като може да изглеждат като много други болести. Затова при болки в мускулите, костите и ставите, които не са свързани с травматично увреждане, също при болки в различни части на тялото за дълъг период от време следва да се търси консултация с квалифициран специалист, напр. ревматолог.
При повечето автоимунни заболявания водещ симптом е възпалението. Но симптомите могат да бъдат най-различни, в зависимост от това кои са засегнатите части на тялото. Човек може да изпитва болки в ставите или мускулите, може да има кожен обрив, повишена температура или хронична умора.

Лечението на автоимунните заболявания е трудно и няма дефинитивен характер. Неговата цел е да се постигне контрол върху отделни симптоми и в това отношение има постигнат напредък. Лекарства с името кортикостероиди често са първата стъпка в лечението на автоимунното заболяване. Те действат бързо и ефективно, но потискат цялата имунна система и могат да предизвикат сериозни странични ефекти като високо кръвно налягане, загуба на костна маса и наддаване на тегло. Други лекарства потискат само отделни части от имунната система (насочени са към нейни специфични протеини). Те имат по-малко странични ефекти и могат да се използват за по-продължително време. Често се налага да се опитват няколко различни лекарства, за да се намери това, което действа най-добре за контролиране на симптомите.

Промените в начина на живот също могат да помогнат за успешно контролиране на симптомите. Те касаят физическата активност и по-специално тренировките с ниско въздействие – йога, ходене и др.

Отказът от тютюнопушенето може да помогне на тези, чието автоимунно заболяване засяга кръвоносните им съдове.
При лечението на автоимунните заболявания е много важна тясната връзка с лекуващия лекар, както и формирането на мотивация, знания и умения на пациента при изпълнение на собствения му лечебен план. Важно е да се работи постоянно с лекуващия лекар, за да се постигне баланс между качеството на живот и лечението на болестта.