Д-р Иво Иванов е специалист ортопед-травматолог с над 20 години медицински опит. Извършва консултативни прегледи, диагностика, консервативно и оперативно лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат (първично и ревизионно ендопротезиране на колянна, тазобедрена и раменна става, артроскопска хирургия, лечение на фрактури и травми). Магистър по здравен мениджмънт и доскоро асистент в Катедрата по ортопедия и травматология към Медицински университет София.

Прегледите ще бъдат извършени след предварително записване на тел: 0879191181 в медицинския център на ул. „Казбек“ 32.

Д-р Иво Иванов: „На пациента винаги трябва да му се казва истината“

- Д-р Иванов, вие сте потомствен лекар ортопед. Не се ли опитаха да ви разубедят при избиране на професията ви?

- Никой не ме е разубеждавал, нито убеждавал. Животът предначерта бъдещето ми. Не съм кандидатствал тайно, споделих плановете си. В моето семейство всички са лекари – и съпругата ми, и майка й, и дядо й, и вуйчо й, моите родители, сестра ми. Работата ти се превръща в ежедневие, не можеш да избягаш от това. Дори си носиш работата вкъщи. Много от проблемите се дискутират и се намира решение с консилиум. Моята съпруга е офталмолог и е доста добре запозната с естеството на настоящата ми работа.

- Имате ли професионална деформация да не гледате лицата на хората по улицата, а да ги гледате в крайниците?

- Чак деформация не, но е неизбежно като видиш човек по улицата да не се загледаш, виждайки го, че нещо не е добре с походката, нещо липсва.

- Това означава ли, че бъдещето на децата ви е предначертано?

- Не мога да кажа. Голямата е избрала друг бранш да се развива, в момента следва индустриален дизайн в Милано. Децата съм ги оставил сами да изберат как да се развиват в живота, какво им харесва. Бих могъл да им дам насоки, не бих си позволил да им налагам мнението си.

- Има ли реплика – напомни ми в кой клас си или кога ти е рожденият ден?

- Някой път се случва. За рождените дни, без да искаш, изпускаш. Те са добри и разбрани деца и своевременно уведомяват, че скоро ще имат рожден ден.

- Представете си, че сте шеф на болница. Какви хора бихте включил в екипа си?

- Кадърни. Хора, които имат вътрешна мотивация, дейността, която искат да извършват, да е близо до тях. Да са грамотни за дейностите, които трябва да извършват.

- Лош човек може ли да е добър доктор или обратното?

- Едното не пречи на другото, въпросът е в личното отношение на лекаря към пациента. Това, че примерно няма добро отношение към пациента, не означава, че е лично. Не означава, че няма да подходи професионално към него. Най-добре е да се следва Хипократовата клетва – да не вредя, ако не мога да помогна. Но не винаги е така.

- Показвате ли емпатия, чисто човешко състрадание.

- Гледам на пациентите да не им спестявам истината. Това е много важно. Човек да знае обективно за състоянието си, а не да го хранят с илюзии и той да остане разочарован както към лекаря, така и към здравословното си състояние.

- Психиката не се ли разклаща тогава?

- Хубаво е добре да бъде обяснено на пациента, още преди започването, на лечението – дали консервативно или оперативно. Да знаят какви са вариантите и да знаят как би могло да завърши. Всеки иска да постигне най-доброто, но не винаги се случва. Някой път обстоятелствата не позволяват да се постигне оптимален резултат.

- Помните ли първата си операция?

- Не. Не я помня. Помня първата протеза, която сложих. Но за първата хирургична интервенция нямам спомен, не мога да се сетя, беше преди повече от 20 г.

- Кога се казва, че една операция е лесна?

- Няма лесна операция и няма време за една операция. Има начало и край на операцията, когато свършим.

- Как се развиват младите бъдещи ортопеди?

- Имат друга представа за медицината. Доста по-комерсиално са насочени. Това е нормалната еволюция на младите.

- Какво е нивото на ортопедията в България?

- Добро е, колегите постигат добри резултати, в сравнение със световното ниво, доста от дисциплините в ортопедията и травматологията, сме добре поставени. Иновациите са ръка за ръка с бъдещето, без тях трудно биха се постигнали добри резултати. Развитието в медицината само може да се възползва от изкуствения интелект, така и от технологичния прогрес. Разбира се, не пренебрегваме темата за финансирането – то е необходимо. Без добро и адекватно обучение в иновативните технологии няма да се постигне по-добро развитие. Трябва да бъдем визионери, да имаме концепция и добър поглед за бъдещето.

- Вашият поглед какво показва?

- Има още какво да се постигне.

- Общността на ортопедите, в този ред на мисли, къде е?

- Не е много сплотена, разделена е, това не е добре. Ако гледаме от научна гледна точка, този факт не е от тай-позитивните. Консервативното мислене, което днешното време налага, води до там. Всеки гледа как да развие себе си и да доведе повече дивиденти за себе си. Не се обръща достатъчно внимание на специализантите, не се обучават адекватно, не им се дава възможност да работят. Не можеш да очакваш да има добро развитие и бъдещото поколение да е по-добро от настоящото, без да му даваш шанс. Но това е свързано, както вече казахме, с материалната страна. Всеки, общо взето, си пази хляба и го крие.

- Бил ли сте шеф на баща си (бащата на д-р Иво Иванов е доц. д-р Владислав Иванов – ортопед-травматолог с над 30- годишен опит)?

- Не. Или той ми е бил шеф, или сме били наравно.

- Има ли елемент на респект?

- Разбира се, неизбежно е.

- В операционната зала сте колеги или баща и син?

- Колеги. В операционната зала няма отношения, има работа. Работата е свързана с екип, екипът е свързан с разбирателство и взаимопомощ. Няма моменти на емоции, на симпатии, на обич. Там всичко е сведено до професионална гледна точка. Човек трябва по време на интервенциите да е опериран от емоции, трябва да гледаш много обективно и реално на нещата, които се случват. И преди всичко – да взимаш правилните решения в правилния момент.

- Кога се справяте по-добре – в лежерна и спокойна обстановка или когато е натоварено и напрегнато?

- Тези неща не могат да се делят. Винаги трябва да си подготвен. Ако не си подготвен – по-добре не влизай. Това е човешки живот. Всеки един човек си има личен живот, негов си, собствен и един. Ако го объркаш, му объркваш живота.

- Колко струва човешкият живот?

- Безценен е.
- Кога сте д-р Иванов и кога сте Иво?

- Обикновено винаги опитвам да бъда Иво.