С проблемите на съня се занимава науката сомнология.
Сънят нормално е 1/3 от денонощния ритъм на биологичния жизнен цикъл на човека. Това означава средно 8 часа сън в денонощието.
Сънят не е пасивен процес. Базални мозъчни структури подават сигнали, поради които заспиваме. От разграждане на АТФ (аденозин-трифосфата), креатинфосфат, гликоген и глюкоза по време на работа и будно съсояние в кръвта ни се натрупва веществото аденозин. Той се свързва с аденозиновите рецептори на мозъка и го подканя към заспиване. При намаляване на неговата концентрация ние се събуждаме. Кафето и чаят блокират аденозиновите рецептори и затова не заспиваме или се събуждаме преждевременно. Тук трябва да споменем и за т.н. хормон на съня – мелатонин.
Той се произвежда привечер и сигнализира на тялото, че е време за сън. Мелатонинът се произвежда в епифизата. Нивата му се увеличават при тъмнина, намаляват при светлина.

Когато сънува, мозъкът преработва събития, случили се през деня или в живота. Складира информация в дългосрочната памет, а при липса на сън се нарушава възможността за четене и запаметяване на информацията и за изпълняване на задачи.

Сънят протича в пет стадия:
1. Мускулите се отпускат, очните ябълки се движат по-бавно. Ако събудим човека в този стадий, се получават внезапни мускулни контракции, подобни на скок и усет на пропадане.
2. Очните движения спират, забавя се сърдечният ритъм, понижава се телесната температура. На електроенцефалограма (ЕЕГ) се отчита забавена вълнова активност.
3. На ЕЕГ се регистрират изключително бавни вълни Делта, примесени с по-малки и бързи вълни.
4. Мозъкът произвежда само Делта-вълни. Тялото е отпуснато напълно. Ако насилствено се събуди човек в този стадий,той е силно замаян и дезориентиран за няколко минути.
При Парадоксалния сън, РЕМ-стадий (от английското Rapid Eye Movement - бързо движение на очите) дишането се учестява и е повърхностно, учестява се сърдечният пулс и се покачва кръвното налягане, очите се движат бързо във всички посоки, покачва се телесната температура и либидото – настъпва сексуална възбуда. В същото време се появява атония на мускулите на крайниците, отпуснати са като парализирани. В тази фаза се появяват и ясни сънища. РЕМ-стадият настъпва около 90 минути след заспиването и е 20-25% от продължителността на съня. Той е ключов фактор за оформяне на паметта.
Средно около 25% от хората страдат от нарушен сън.
Намалена продължителност или влошен по качество сън, кошмарни сънища.

Сънищата
Появяват се във всяка фаза на съня, но най-ярки са тези от РЕМ-стадия. Сънят продължава до 2 часа. Сънуват всички бозайници и птиците. Само студенокръвните животни не сънуват. (костенурки, влечуги, риби). Сънищата се приемат като един от начините за затвърждаване на спомените, макар че понякога са парадоксално изкривени. Това е период, в който мозъкът реорганизира и преглежда събитията от деня и свързва новите преживявания със стари.
Осъзнатият сън е когато сънуващият е наясно, че сънува и участва активно във въображаемото събитие. Има хипотеза, че осъзнатият сън възниква в задно-страничната част на предно-челната мозъчна кора. За осъзнатия сън споменава още Аврелий Августин Блажени от Хипон (IV-V век), а през XVIII век тибетските будисти практикували т.н. сънна йога - различна от медитацията на осъзнаване.

Прозявката се явява преди и след сън, при скучни дейности през деня, или заразно-подражателно, имитирайки срещуположния човек или животно.

Инсомния
Ненаспалият се става изморен, с лошо настроение и невъзможност да се труди и да общува с близки и колеги. Повтарящите се случаи на безсъние смущават психическата и физическа нагласа, пречат на работата. Безсънието и влошеният по качество сън не позволяват нервната система да отпочива, дневната концентрация се влошава, нарушава се паметта, повишава се напрежението и нервността, проявава се склонност към агресия, нарушава се вниманието при шофиране и се увеличава рискът от катастрофи до степен на заспиване на волана от преумора. Развиват се дихателни нарушения като сънна апнея.Това води до нарушение на метаболизма на целия организъм, до стомашно-чревни разстройства, сърдечно-съдови заболявания, трайно повишаване на кръвното налягане. Хроничната инсомния води до влошена имунна система.
Недостатъчният сън се отразява лошо върху растежа на децата, тъй като по време на сън се отделя хормонът на растежа.

Причините за безсънието могат да бъдат стрес, еуфория или превъзбуда, депресия или други психични заболявания, прием на голямо количество храна наведнъж, кофеин, никотин, алкохол, заболявания на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревни, бъбречни, белодробни и сърдечни заболявания.
Появява се при нарушение на циркадния ритъм на време на работа на смени, пътуване на далечни дестинации, смяна на астрономическото и часово време, а също и лоша хигиена на съня – лягане в различно време, липса на комфорт в леглото, продължително лежане и спане през деня, а също и прекаленото желание за сън и тревожност, „че няма да заспи“.

Тук играе роля нарушението на т.н. динамичен стереотип, описан от Иван Петрович Павлов. Това е фиксирана система от безусловни и условни рефлекси, когато всяко действие е подредено с други действия в строга последователност и повторяемост, така че предходното действие извиква по ред следващото: събуждане в 6 ч., гимнастика, лична хигиена, закуска в 7 ч., започване на работа в 8 ч., обедна почивка 13 ч., завършва работа в 17 ч., разходка и хоби до 18.30 ч., вечеря в 19 ч., четене, заспиване до 22 ч. И. П. Павлов е работил прав на писалищната катедра, лягал си е точно в 24 часа и е светвал лампата точно в 6 часа. По него си сверявали часовото време царските патрули на отсреща намиращият се Кремъл. Той ни е завещал и правилото за т.н. активна почивка. Не е необходимо излишно спане, а умственият работник да заделя време за физическа работа (копаене в градината, физкултурни занимания, кулинария, други занаяти), а физическият работник да отпочива с книга в ръка.

Стареенето променя съня
Новороденото спи 14-16 часа в денонощието. За възрастните са достатъчни 9, 8 или 6 часа, ако физически са здрави. С нарастване на възрастта ефективността на съня намалява с 20%, качеството се влошава, отмората, която ни носи сънят, е по-слаба. Сънят става накъсан. След 65 г. хората по-рано се събуждат, по-късно заспиват.
Неправилно приемани лекарства смущават съня. Достига се до инверсия на ефекта им. Напр. ноотропните средства (дневни мозъчни стимуланти), приети сутрин, задействат чак вечерта и човекът бодърства през нощта, денем спи, а някои сънотворни, дадени вечер, задействат чак сутринта - болният нощем будува, а заспива чак сутринта в нездравословен сън.

Хъркането не е болест

Среща се при по-възрастни и пълни мъже, при запушен нос и възпалени сливици, увеличена увула, след употреба на алкохол и цигари. Хъркането не смущава съня на човека, но смущава партньора му и е дилема, когато е симптом на обструктивната сънната апнея.
Много жени също страдат от хъркане: при хормонален дисбаланс: наднормено тегло, болести на щитовидната жлеза, климакс, диабет, алергии, хронични синузити и посочените при мъжете причини. Бебетата и малки деца хъркат при засъхнала или възпалена носна лигавица. Да се внимава и се консултира с педиатър при съмнение за сънна апнея!

Сънят се влияе от позата на заспиване
Лежане по гръб е най-физиологичната поза и е удобна за хора с болки в шийна и гръдна част на гръбнака, но е неудобна при болки в поясно-кръстната част.
Нощното хъркане се успокоява при лягане по-очи.

Лечение на безсънието
Да се отхвърлят всички горепосочени причини. Не прибягвайте веднага към търсене на лекарства за спане. Ползвайте: физикална терапия: задължителни разходки сред природата с подходящ спътник, подходящ дозиран фитнес, слънчеви бани на открито, цялостен масаж или т.н. масажна яка, акупресура, акупунктура, йога, тай-чи гимнастика, игра на любими спортове, плуване, джакузи, посменно хладък и топъл душ, особено преди сън, интелектуални занимания (четене на книги, посещение на кино, театър, концерти, изложби, музеи, заучаване на чужди езици, свирене на нови музикални инструменти, овладяване на нови професии, а защо не и следване на друго висше образование?!
Рационалното хранене е важно: да се повиши плодово-зеленчуковата храна и да се намали животинската, особено червени меса. Полезно е пилешко месо и риба.
Билколечение: мента, глог, валериана, липа, копър, анасон, мащерка, лайка, хамомила, арника, жълт кантарион, шипки, бъз.
Лекарствата да се вземат след съвет с личен лекар, невролог, психиатър, психолог. Те са в различни групи: бромати (Бром-Боарон), барбитурати (фенобарбитал, веронал), бензодиазепини (Лексотан, Ксанакс, Диазепам), анксиолитици (атаракс, невролакс, стрезам, лорапам), циклопиролони (зопиклон), габапентини (габа-гама, невронтин), прегабалини (Бриека, Лирика) или други антиконвулсанти (карбамазепин, тегретол).
Внимание! Всички сънотворни могат да доведат до привикване и зависимост. Споменатите сънотворни лекарства се разграждат в черния дроб и при натрупване на дозата го увреждат сериозно!