Билколечението заема сравнително скромно място в лечението на бъбречните заболявания. Това е становището на научната медицина, за разлика от това на нароилите се напоследък самозвани „народни лечители”, за които картината на бъбречните заболявания е „тера инкогнита”. Не бива да се забравя, че понякога самите бъбречно болни, разстроени от хроничното протичане на заболяването, продължителния курс на медикаментозното лечение или предлаганата хирургическа интервенция, пристъпват към самолечение с билки, което е рисковано! От друга страна не бива да се забравя и фактът, че бъбречните заболявания изискват продължително лечение с редица съвременни химиотерапевтици, антибиотици, нерядко и имуносупресори, които често показват редица странични действия. Това налага търсенето на сравнително безвредни за организма на болния лекарства, които да бъдат включени в комплексното лечение с медикаменти или в интервала между тях.
От всичко това следва изводът, че билколечението при бъбречни заболявания трябва да намери място само в строго определени моменти от развитието на заболяванията (при това не на всички!) и да се основава на научно (фармакологично) доказани действия на лечебните дроги, потвърдени естествено от клиничната практика.

Диуретично лечение

Диуретичният ефект на някои дроги (листа от мечо грозде, хвойна, градински чай, листа и кори от бяла бреза, магданоз, бял трън, гръмотрън, жълт енчец, липа, полски хвощ, царевична коса, черешови дръжки) може да се използва за комплексно лечение на бъбречни заболявания, придружени с отоци, което налага системна терапия. Дрогите се прилагат в комбинация с диуретични медикаменти или ги заместват.
Билковите диуретични средства е прието да се разделят на такива, чийто ефект се дължи на съдържащите се в тях етерични масла (хвойна, магданоз, гръмотрън, царевична коса и други), или на сапонини (полски хвощ, бяла бреза, бял трън, бял енчец).
В никакъв случай растителните диуретици не бива да се прилагат на болни с отоци, получени в резултат на спешни състояния (остра бъбречна недостатъчност), защото могат да доведат до влошаване състоянието на болния. Могат да се прилагат обаче при някои хронични нефрити, съпроводени с нефрозни състояния, изискващи комплексно лечение, включително и диуретично. Диуретичните дроги следва да се прилагат в случаите, когато лечебният ефект цели разреждане на урината – възпалителни процеси на пикочополовите пътища и бъбречно-каменна болест. Важно условие, което трябва да се спазва в случая е, че употребата на диуретичните дроги трябва да става само в случаи без бъбречна недостатъчност или в началния стадий на хронична бъбречна недостатъчност, но с нормално артериално налягане. Тази употреба може да става в интервала на медикаментозното лечение или взаимозаменящо се с някои лекарства.

Лечение на гломерулонефрити

Няма сигурни доказателства, че билколечението влияе на интимния механизъм и може да измени хода на гломерулните бъбречни заболявания, тъй като те в по-голямата си част имат имунен и автоимунен произход. Предполагаемият, но недоказан ефект на билките в случая само води до загуба на ценно време. Независимо от това в редица страни се използват лекарства от дроги с такава цел. Нашите впечатления от приложението им са, че, увеличавайки пикочоотделянето, допринасят в някои случаи за повишаване на излъчването на остатъчните азотни тела в кръвта на болния с хронична бъбречна недостатъчност. Разбира се, за терапевтичен ефект може да се разчита само в съвсем начални форми на това заболяване, без нарушения в алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие в организма.
Съществуват и отделни наблюдения, че дрогата златник (горски енчец) може да се използва при лечението на средностепенно отделяне на белтък с урината.
И все пак главното условие при билколечението на гломерулонефритите трябва да бъде отсъствието на имунологична активност, като по отношение на качеството на лечебния ефект се разчита само на подобреното пикочоотделяне.

Лечение на възпалителни заболявания

Допустимо е в комплексното лечение на възпалителните заболявания на бъбреците и пикочните пътища в интервалите между антибиотичното лечение да се използват билки с антисептично действие. В тези случаи се прилага система от дроги. На първо място широко се използва полският хвощ, който съдържа аконитинова киселина с бактериостатично действие.
Използват се също така плодовете на хвойната, които съдържат камфора, кадинен, сесквитерпен, пинен и други. Болните получават също така и диуретични дроги, активната съставка на които са сапонините: изсипливче, бяла бреза и други.
От растителните антисептици се използват още листата от мечо грозде, основно действащата съставка на които е глюкозидът арбутин. Не бива да се забравя, че главно условие за неговото действие е наличието на алкална среда.
В билковия сбор се включват още и листа от червена боровинка, съдържащи освен арбутин и оказващата бактерицидно действие бензоена киселина; още и змийско мляко, което има бактерициден ефект и по отношение на туберкулозния микобактерий.
Някои учени препоръчват билколечение на деца (като самостоятелен метод), болни от пиелонефрит – 0-1 степен на активност, подложени преди това на 3 до 6-месечен курс на непрекъснато лечение с химиотерапевтици. Препоръчва се съчетаването на билколечението с балнеолечение, като един от съвременните методи на рехабилитация.

Лечение на бъбречно-каменна болест
Както е известно, на този етап все още не е познато средство с разрушаващ бъбречните камъни ефект. Различните препоръчвани и използвани лекарствен комбинации засягат промяната на киселинността на урината, т.е. имат подкиселяващо или алкализиращо действие. При билколечението терапевтичния ефект се постига главно чрез засилване на пикочоотделянето. Известно изключение в това отношение прави бромът, препоръчан при фосфатни и уратни камъни. Тонизиращото действие на арапчето (червен божур) върху гладката мускулатура се препоръчва при пясък в бъбреците. С относително добър ефект народната медицина препоръчва листа от червена боровинка, целината, магданоза и други.
Важно е да се има пред вид, че билколечение при бъбречно-каменна болест трябва да се провежда, само когато няма данни за настъпила инфекция или под защитата на ефективни химиотерапевтици.