дилянка

Преди всичко трябва да се подчертае, че при тези заболявания в никакъв случай не бива да се стига до крайности и да се надценяват възможностите на лечебните растения. Това ще рече, че на фитотерапия могат да се подложат болни само с леки функционални разстройства на централната и периферната нервна система, които се проявяват чрез леки възбудни състояния, безсъние, сърцебиене или обратното – състояние на нервно изтощение (астения).

Най-широко използваните в практиката, включително и в научната медицина, са билките със седативно (успокояващо) действие. Безспорно тук първенството принадлежи на дилянката (Валериана официналис). Това широко разпространено и добре познато у нас растение е богато на активни биологични съставки: етерични масла, алкалоиди, глюкозид, органични киселини и други. Прилага се при възбудена нервна система, преумора, сърцебиене, климагектирични смущения. Лечението с валерианата обаче изисква болният да има здрави храносмилателни органи.
Както посочва видният германски фитотерапевт Вайс, като най-удачно може да се приеме приложението на валерианата при нервно-възбудни състояния, нервно безсъние и неврогенно сърцебиене. Ученият препоръчва приготовляването на студени извлеци от корените на дилянката или комбинацията запарка – студен извлек. У нас билковите магазини и аптеките предлагат валерианата под формата на дрога, тинктура и таблетки. Много често се препоръчва комбинацията между валериановата тинктура с тинктура от момина сълза (Конвалария майалис) и горицвет (Аденис верналис). Тази комбинация се използва с голям успех при неврогенни разстройства на сърдечния ритъм. При наличие на умерена хипертония към сместа се прибавя и тинктура от глог.
Едно особено състояние на повишена нервна възбудимост, на напрежение е т. нар. вегетативна дистения. За билколечението на този синдром се препоръчва смес от мораво рогче, лудо биле и валериана. В хода на лечението могат да се приложат и чайове от маточина и жълт кантарион, от глог и маточина, а също така и билкови бани с маточина и розмарин. При случаи на вегетативна дистония със стомашно-чревни оплаквания се включват лайка и мента.
Рецептурата на народната медицина предлага различни растителни средства за лечение на безсънието. Това са главно лековити треви, които съдържат етерични масла или алкалоиди: хмелът, по-точно неговите шишарчици, седефчето и босилекът. У нас основно е проучено успокоителното действие на босилека, който може да се използва и като сънотворно средство. На всички е известно, че днес в научната медицина широко се използва опиумът и неговите производни, алкалоидите на беладоната и други.
Все още сериозен проблем пред съвременната фармакология е създаването на идеални обезболяващи средства, които да съчетават бърз и сигурен ефект с липса на странични действия. Модерните обезболяващи средства обаче все още не са се доближили плътно до този идеален модел. Затова ще си позволя да препоръчам фитотерапевтични болкоуспокояващи средства, но със специалната уговорка, че те могат да влизат в съображение само при болки, породени от функционални заболявания на централната и периферна нервна система (главоболие от умствена преумора, някои форми на мигрена, на ишиас, лумбаго и т. н.), и в никакъв случай при болков синдром, породен от сериозни органични страдания (например главоболие при хипертоници, тумор, късогледство и т. н. ). В разрешените случаи народната медицина препоръчва чайове от маточина, синя жлъчка, рогат звездан, мащерка и други. За външно приложение като болкоуспокояващи могат да се имат пред вид луковиците на червения лук, бясно дърво, бяла и жълта комунига.
Интерес представлява възраждането на един не нов метод на фитотерапията – ароматерапията. Известно е, че древният римски учен Плиний съветвал учениците си да носят на главите си венци от мента и джоджен, защото ароматът им освежава и стимулира дейността на мозъка. Днес във Франция за това се препоръчват няколко капки лавандулово масло върху бучка захар, против безсъние – есенция от риган и портокал, а срещу умствена преумора – есенция от здравец.