
Най-после пристигна дългоочакваното лято. Но топлото време крие и опасности от типични за сезона заболявания.
Коремният тиф и паратифовете са болестите на „мръсните ръце”, на лошо измитите зеленчуци и на замърсената питейна вода. Източник на инфекцията е болният човек, но неин приносител са и мухите. Всички възрасти боледуват от тези инфекциозни заболявания, но най-често те се срещат при хората до 30 години. Друг източник на заразата са хранителните продукти: месо, месни произведения и други, заразени с бактерии. Началото на заболяването е постепенно, с повишаване на температурата, безсилие и неработоспособност. На 6-7-ия ден температурата достига до 40 градуса. Болният е унесен (т. нар. тифозно състояние). По кожата на тялото се появяват червени петънца (розеоли). Описани са и суха, мъчителна кашлица, хрипове, изострено дишане. На третата седмица настъпва подобрение. За лечение се изисква задължителна хоспитализация, щадящ хранителен режим. Терапията се провежда от лекари-инфекционисти. Прогнозата е добра.
Марсилска (Средиземноморска, петниста) треска. Естествен резервоар и преносител са кърлежите. Характерно е остро начало с особено силно челно главоболие. На мястото на ухапването от кърлеж се появява т. нар. „черно петно”. Към 3-4-ия ден се появява и генерализиран обрив. Съществува обаче опасност от развитието на различни усложнения: бъбречна, чернодробна и сърдечна недостатъчност. Прогнозата е по-сериозна главно при възрастни и т. нар. имуно-компрометирани лица. Лечението се извършва главно от лекари-специалисти.
Ку-треска. Източници на заразата са бозайници, птици, кърлежи. Заразяването става по въздушен, хранителен или контактен път. Болният човек не е заразителен. Болестта започва остро, но е клинично разнообразна. Описани са грипоподобна, пневмонична, септична, чисто нервна (най-често като полиневрит), тифоподобна и други форми. Прогнозата обаче по принцип е добра. Лечението се извършва в инфекциозни болнични отделения.
Бактериална дизентерия. Единствен източник на заразата е човекът – болен или здрав заразоносител. Причинителите са около 30 типа микроорганизми – шигели. Началото е остро, с повишена температура и отпадналост, болки в корема, многократно изхождане на редки или кашави изпражнения, в които се открива слуз и кръв. Лечението е в болнична обстановка с диетичен режим. Прогнозата е добра.
Остри вирусни хепатити. Група инфекциозни заболявания, причинявани от вируси с водещо чернодробно увреждане. В около 90-95% от болните причинителите са хепатитните вируси – А, В, С, Д, Е. Причинители на заболяванията обаче могат да бъдат и други вируси. Заболяването е много разпространено в целия свят. Болестите преминават през различни периоди с различна клинична картина. Лечението се извършва задължително в инфекциозни болници, където в последно време нашумя откриването на специфичен медикамент за лечение на особено опасния хепатит С. Особено важна в борбата с вирусните хепатити е профилактиката с помощта на ваксини и имуноглобулини.
Хранителни токсикоинфекции. Голяма част от летните заболявания възникват при консумацията на продукти, замърсени с микроорганизмите салмонела и стафилококи. Не са изключени обаче и други болестотворни микроорганизми.
Заразяването на храните става много лесно. Нерядко докато животното е още живо (става дума за заразени месни продукти). А също така по време на клането и ако месото се съхранява на замърсено или недостатъчно хладно място.
Изключително опасни са яйцата – главно патешките. Млякото също е добра среда за развитието на салмонелите.
Много често храната се замърсява от хората, които я приготвят или продават. Това става, ако те са боледували от ангина, дизентерия или от заболявания по кожата. Ето защо важно е да се спазват санитарно-хигиенните изисквания при търговията с храни и хранителни продукти.
Мийте ръцете! Храната прибирайте в хладилника
Предотвратяването на хранителните токсикоинфекции през летния сезон е отговорна и нелесна работа. Възбудителите им се натрупват в голямо количество и за кратко време в храната, ако тя се държи на топло. Ето защо съхраняването на всякакви хранителни продукти трябва да става в хладилници и да се подлага на щателна топлинна обработка – 80-100 градуса. Трябва обаче да се има в предвид, че готовата храна е безопасна да се пази в хладилник само до 4 часа, като преди употребата й трябва отново да се подложи на термична обработка.
Не ви препоръчваме в условията на летния туризъм да използвате консервирани храни и особено колбаси. Те винаги носят потенциална опасност от зарази.
Съществуват елементарни хигиенни правила, които трябва задължително да се спазват. От изключително значение е личната хигиена и особено редовното измиване на ръцете преди ядене и след тоалет. Старателно следва да се измиват и всички плодове и зеленчуци, които ще консумирате. Зеленчуковите градини пък не бива да се поливат с канални води, както е и опасно те да бъдат наторявани с оборски тор.
Месото и месните продукти е задължително да се съхраняват в чисти хладилни помещения без достъп на насекоми. Особено внимателни в това отношение трябва да бъдат домакините и кухненските работници. Месото, рибата и лесно развалящите се продукти трябва бързо да преминават през кулинарни процедури. Обработката на суровото или сварено месо и на рибата да се извършва поотделно, като се използват различни прибори. След приготвяне на каймата машинката за мелене на месо задължително да се измива с вряла вода. С вряла вода трябва да се почистват и всички маси и прибори, с помощта на които се извършва обработката на храната.
Важен фактор в борбата с хранителните токсикоинфекции е дезинфекцията. Въпреки че вече разполагаме с цяла гама от съвременни препарати за тази цел, по финансови съображения ще ви препоръчаме пак старите класически средства: хлорна вар – 5-15%, хлорамин – 0,5-3%, а също и 3% лизол или 3-5% карбол.