Червеният вятър се лекува от лекари


Болест : Еризипел, Червен вятър

Последна промяна на 29 January 2025 в 21:28 23 0

Еризипел е остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от стрептококи. Проявява се с гнойно възпаление на кожата със зачервяване, поради което е известно като червен вятър. Ту затихва, ту се обостря, ту се стеснява, ту се разширява възпалението. Известно е и като „огъня на Свети Антоний“ (християнски светец, чийто римокатолически орден бил създаден около 1095 г. във Франция, за да се грижи за хората със ширещата се болест).

Засяга хора от всички възрасти. Може да засегне бебета, когато са отглеждани в лоша хигиена и замърсяване на пъпната връв при отрязване с каквото острие попадне, при замърсяване след ваксинации и др. Все пак по-често страдат възрастни от 60 до 80 г., особено такива, работещи с нечисти материали, като животински кожи, торове, отпадни води, и др. Податливи са хора със занижена кожна бариера, при ухапвания от насекоми, варикозни язви на крайниците, екзема, псориазис, гъбични заболявания, хирургични рани, декубитуси, рани след лъчелечение, носна и очна инфекция, болни с диабет, хроничен алкохолизъм, затлъстяване, СПИН. Особено застрашени са хора с лимфедем на краката. Може да порази също болни със сърдечно-съдова недостатъчност, елефантиазис,отоци при бъбречна недостатъчност или дори тежка бременност.

Клинична картина
Инфекцията навлиза през лимфните съдове в кожата. Може да се появят ивици и се възпаляват лимфните възли. Треска, студени тръпки, покачване на телесната температура, втрисане, главоболие, повръщане, общо неразположение, умора, се появяват около 48 часа преди кожните изяви.
В 80% от случаите на долни крайници се появяват огнено червени обриви с оток на кожата, задигната по границата демаркационна зона, с ръб, с фини трапчинки като портокалова кора или мехури, или некротични плаки, пурпура на кожата, болезнена и горяща кожа.
По лицето може да се появи зачервяване „като пеперуда“ около носа, бузите.
При кърмачетата обривът е около пъпа.
Булозен еризипел с мехури и некроза се появява при комбинирана инфекция на стрептокок със стафилокок. Затова еризипелас се разделя на следните форми: еритемна (само зачервяване), лицев еризипел, булозен (с мехури) и гангренозен (с кожни некрози).
Не се развива имунитет към причинителя и затова заболяването е хронично-рецидивиращо: ту затихва, ту се обостря. Най-тежката форма се появява при снижени имунни сили при СПИН, злокачествени заболявания, измършавяване. Тогава често се налага хирургично почистване на раните (дебридмант).

Усложнения
Може да настъпят абсцес, гангрена, тромбофлебит, ендокардит, тендинит или бурсит (възпаление на ставите и сухожилията), гломерулонефрит на бъбреците, мозъчен тромбофлебит, стрептококов токсичен шок. Или остават обезобразяващи рани, слоновост на краката. При тежка бактериемия може да се стигне до фатален завършек, но това е изключително рядко при наличие на адекватни антибиотици.
ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Показват ускорена СУЕ (реакция на утаяване на еритроцитите), завишени бели кръвни клетки, СРП (це-реактивен протеин), положителна хемокултура (кръвна посявка).
Различителна (диференциална) диагноза правим с: еризипелоид от лайшмания, еритема нодозум или индуратум, херпес зостер, скарлатина, системен лупус еритематодес, проказа, алергичен дерматит, ангионвротичен оток, целулит със зачервяване.

Лечение
- Антибиотици (пеницилин венозно, еритромицин, рокситромицин, пристинамицин, ванкомицин за лицев еризипел);
- антипиретици заради високата температура;
- аналгетици;
- поемане на много течности през устата или венозно;
- студени компреси с фзиологичен разтвор и риванол;
- повдигане на възпаления крайник;
- хирургично почистване на раните и превръзки.

Профилактика
- Добра хигиена на кожата.
- Дозирано ултравиолетово облъчване.
- Дезинфектанти със 70% алкохол.
- Да не се допуска разчесване или нараняване на кожата, особено при хора, боледували друг път от еризипел.
- Прием на витамини В, D, Е за добър имунитет.