Парадоксално, но едно от скритите неща, които могат да увредят бъбреците, са билките. Оказва се, че приготвени по неправилен начин, в неправилна пропорция и в комбинация с традиционни медикаменти, те могат да бъдат токсични за бъбрека.

„Имала съм пациент, който приемаше едновременно 12 билки, включително смола, бял трън и тамян. Той дойде при нас в крайно тежко състояние и сериозна токсикоза“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Оказва се, че билките могат не само да неутрализират действието на даден медикамент, а дори да го направят токсичен. Съществува ензим в черния дроб, през който лекарствата се метаболизират, за да се усвоят от организма. Част от билките също се усвояват чрез този ензим и ако той се блокира, лекарството може да стане или токсично, или да не действа. Една от първите билки, за които има вече официална препоръка да не се приема в комбинация с определени лекарства, е жълтият кантарион, за който е доказано, може да блокира въпросния ензим в черния дроб. Друг природен продукт с подобно действие е грейпфрутът, който също е препоръчително да не се приема заедно с лекарства.

Други фактори, които сериозно могат да се отразят на бъбречното здраве, са по-чести сред млади хора, активно занимаващи се със спорт, фитнес или бодибилдинг. Това са високопротеиновите диети, приемът на огрмни дози витамини, анаболи и хранителни добавки  като креатин, енергийни напитки. Оказва се, че прекомерният прием на протеини може да увреди бъбреците дори на напълно здрав човек. Проф. Делийска дава пример с млад човек, който в продължение на 5 години е тренирал усилено и е подпомагал процеса на трупане на мускули с прием на „ветеринарни“ дози витамини и други хранителни добавки. Тъй като бъбрекът е тих орган, който страда безмълвно, спортуващият не е разбрал, че е болен. „На петата година, когато дойде с повишен креатинин, бъбрекът му работеше само около 30%. Тогава борбата е да спасим поне тези 30%, които са останали, но и това не винаги е възможно“, обяснява известният нефролог. Затова тя призовава младите хора да не превръщат фитнеса в мания и особено тези от тях, които активно спортуват и приемат добавки, поне веднъж годишно да изследват някои показатели като креатинин, пикочна киселина и урина, изследването в лаборатория на които общо струва около 10 лева, но това ще помогне своевременно да се диагностицира евентуално бъбречно заболяване.

Третият, малко известен фактор, който има голямо значение за бъбречната кондиция, е възрастта. „На възрастния човек кожата му е сбръчкана, косата е бяла, мозъчната функция намалява с възрастта, няма как да очакваме, че бъбрекът е някакъв екзотичен орган, който не е подвластен на времето“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска. След 40-тата година бъбречната функция спада с по 1 единица всяка година. Предизвикателството пред лекарите е да разграничат кога намалена бъбречна функция е при „здрав остаряващ бъбрек“ или това е „болен и стар бъбрек“.

Запазването на хранителния режим при възрастните хора е последният, но не и по важност фактор, чиято значимост се подценява. По последни данни намаляването на мускулната маса при възрастните е пряко свързано с повишена смъртност. „Хората в напреднала възраст по различни причини не приемат много храна. Но те са много изпълнителни. Ако им забраним дадена храна, какво става: Пациентът има сърдечни оплаквания и кардиологът му казва да не яде мазнини и сол. Човекът обаче има и възрастов диабет и ендокринологът му забранява да приема въглехидрати. Нефрологът вижда, че е с леко повишен креатинин и му забранява да приема белтъци. Излиза, че възрастният човек не само че е с понижен апетит по принцип, но той не може да приема мазнини, въглехидрати, белтъчини и изпада в малнутриция (недохранване) и то причинено от нас - лекарите. Освен това според световните препоръки при възрастни хора основното е да се запази храненето“, убедена е проф. д-р Делийска, която е била дългогодишен началник на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Според нея няма причина, дори ако възрастният човек има доказано хронично бъбречно заболяване, да му се налагат ограничаващи диети, които по-често само биха му навредили.