Д-р Анелия Бочева

Инсултът води до увреждане на мозъчни клетки поради липса на кислород и мозъчни вещества. Това също е и вторично заболяване, което възниква в резултат на нелекувани придружаващи заболявания и рискови фактори. Затова е изключително важно хората да приемат лекарствата си за тези придружаващи заболявания.

Д-р Анелия Бочева е специалист по нервни болести, началник на неврологично отделение в МБАЛ Люлин. Притежава професионална квалификация за извършване на високоспециализирани изследвания по клинична електромиография. Основните й професионални интереси са в областта на заболяванията на периферните нерви, диабетна невропатия, радикулит, нарушения на съня, множествена склероза, болест на Паркинсон, съдова неврология. Участва в национални конгреси и семинари.
Повод за настоящото интервю е проведеният наскоро Трети национален конгрес по инсултите.

- Какви теми бяха засегнати на този медицински форум?

- Наблегна се на бързото реагиране, когато установим, че човек получава инсулт. Това зависи от разпознаването на симптомите от всички близки. Вече се прилагат различни програми дори в детски градини и училища за запознаване на децата с първите симптоми на инсулта.

- По какви признаци да разпознаем инсулта?

- FAST е абревиатурата, с която се обозначават първите признаци на инсулта. F е началната буква на английската дума Faсe (лице) и отразява промяна в лицето, „изкривяване“. А - първата буква на Arm (ръка), като в случая означава, че има слабост или изтръпване в едната ръка. S идва от Speech (говор) и съответно означава промяна в говора. И накрая Т (време), означава спешно обаждане на тел. 112!
Трябва да се реагира веднага. От пострадалия, ако има тази възможност, или от неговите близки. При съвременното лечение на инсулт и провеждането на тромболиза е изключително важно да се действа бързо. Защото времето от началото на симптомите до започване на лечението е 4 часа и половина. Самото лечение не е сложно, основният проблем е в организацията на тези 4,5 часа. Много често не се знае кога е началото на инсулта. Ако например човек живее сам, открит е сутринта в безпомощно състояние, няма как да се знае кога се е случил съдовият инцидент. Или просто не е съобразил да се обади, надявайки се да мине, но не минава. Оттам нататък трябва Бърза помощ да реагира веднага и пострадалият да бъде откаран в Спешно отделение, в което да се извърши пакет кръвни изследвания, да се направи скенер/магнитен скенер на главен мозък, за да се види дали не става въпрос за кръвоизлив, защото тогава поведението е различно. Според приетия протокол има лекарства за някои придружаващи заболявания, които изключват провеждането на тромболиза (кръворазреждащи). До 4,5 часа пациентът да бъде настанен в отделение, като там се започва вливане на тромболитично лекарство, чиято цел е да разбие тромба, спрял някъде и запушил кръвоносен съд.

- Друг важен въпрос, който обсъждахте?

- След като отмине острата фаза следва продължаващо лечение и грижи за пациентите, изкарали инсулт. Тези грижи основно лягат на плещите на близките. За съжаление в нашата страна няма организирано лечение за възстановяване след съдов инцидент. Всички хосписи са платени, болниците за долекуване приемат пациента за 7-дневно лечение и оттам нататък всичко е на плещите на близките.

- Какво ще посъветвате по отношение на първичната профилактика?

- Нейната цел е да намали риска от инсулт. Необходимо е да се познават рисковите фактори, които се делят на две големи групи: Немодифицируеми, т.е. тези, които не можем да променим (възраст, раса, пол и наследственост). И модифицируеми, върху които можем да повлияем: артериална хипертония, диабет, дисислипидемия, сърдечни заболявания, асимптомни каротидни стенози, сънна апнея, затлъстяване, тютюнопушене, намалена двигателна активност, стрес, злоупотреба с алкохол. През последните години се говори и за нов рисков фактор - влиянието на замърсения въздух. Той води до възпаление на стените на кръвоносните съдове, което създава условия за образуване на тромби.
Първичната профилактика до голяма степен е в ръцете на пациентите, те трябва да въздействат върху рисковите фактори: да лекуват кръвното налягане, захарния диабет, високия холестерол, предсърдното мъждене. Да спортуват, да поддържат оптимално тегло, да намалят консумацията на алкохол, по възможност без концентрат.
Много е важна ролята на личния лекар в първичната профилактика. Той трябва да идентифицира лицата от рисковите групи, тъй като познава пациентите си. След което, ако има проблем с високо кръвно например или с висока кръвна захар, да насочи пациентите към съответните специалисти. А при съмнение за възпалени стени на кръвоносните съдове или просто като проверка той може да насочи пациенти и към невролог за доплерова сонография. За съжаление личните лекари не разполагат с такива механизми и направления към специалист с профилактична цел.

- Самите пациенти не биха ли могли да поискат от своя личен лекар подобно направление?

- Да, но хората не се сещат. Не помня да съм имала друг такъв пациент: Наскоро една жена дойде да ме попита какво да предприеме, за да не получи инсулт. Съпругът й преди няколко години е получил инсулт, диспансерен е към мен като невролог. За съжаление е с тежка пареза от едната страна. И, виждайки колко трудности преживяват и тя, и той, жената дойде да помоли за съвет как самата тя да не допусне подобен съдов инцидент.

- Вашата лекция бе основно за вторичната профилактика на инсулта. В какво се изразява тя?

- Вторичната профилактика основно е в две направления: извършва се първо от личните лекари, които имат правомощията да изписват лекарства основно. И специалист - невролог в доболничната помощ, който извършва диспансеризация след преживения инсулт. По Наредбата за диспансеризация на Здравната каса пациентите се диспансеризират за една година след острия инцидент, имат право на 4 прегледа през 3 месеца средно. През този период имат право на изследване на холестерол и време на кървене, един път да бъдат насочени за доплерова сонография и един преглед от психиатър, само ако имат признаци на деменция.

Вторичната профилактика се извършва основно с три групи медикаменти: антитромботични, антилипидемични и вазоактивни и ноотропни (вазоактивните и ноотропите ги слагам в една група). Антитромботичните медикаменти основно са антиагреганти (тук се включват аспиринът и клопидогрелът), а когато има и предсърдно мъждене се използват антикоагуланти. На пазара има няколко вида съвременни антикоагуланти, които са с много добра ефективност. Към тях спада и синтромът, но той е много „капризно лекарство“, с необходимост от често проследяване на INR (кръвен показател), избягване на определи храни и лекарства.
Липидопонижаващата терапия се извършва със статини или комбинирани медикаменти от статин и езетимиб. Като целта е намаляване на лошия холестерол до 1,8 ммол/л или по-ниски нива.
Вазоактивните и невропротективни медикаменти са отдавна познати с комбиниран механизъм на действие и са показали своя положителен ефект при болни с хроничната форма на мозъчно-съдова болест. Те подобряват всекидневните функции, когницията и имат и лек антиагрегантен ефект.

- Какво е участието на пациента във вторичната профилактика?

- Да слуша и да изпълнява дадените препоръките и предписаната терапия. Това също го засегнах на този форум като моя болна тема. Защото, за да имаме успех във възстановяването, за мене има три важни стълба: първо, опитен загрижен невролог, а аз знам, че всички колеги са такива; второ, да имаме някаква нормативна база, по която да се ръководим, и здравна каса, която да поема част от възстановяването.

Третият стълб е един изпълнителен и дисциплиниран пациент, който има доверие на лекуващите лекари. Тогава можем да говорим за успех. Защото голям проблем са недисциплинираните пациенти. Много пъти пациентите сами си спират лекарствата, особено тези за холестерола. Ако след изследване той се окаже нормален, както и четирите показателя на липидния профил са се нормализирали именно защото се е лекувал, такъв пациент изведнъж решава, че се е излекувал и спира лекарствата. Но още в следващите няколко дена неговият липиден профил отново е с високи стойности. И пак същият този холестерол се отлага по съдовете, образува плаки и след известно време констатираме проблем. Ако човек иска да има качество на живот, трябва да си пие лекарствата. Аз това и съветвам моите по-възрастни пациенти: нали сте го докарали до 75-80 години и нагоре, но пак си пийте лекарствата, за да имате качество на живот.

- Има ли връзка между застудяването и инсултите?

- По принцип есента и зимата се увеличава броят инсулти, но за мен най-важно е, пак ще се повторя, хората да си пият лекарствата за придружаващите заболявания. Инсултът е вторично заболяване. Той се случва, защото него друго го е предизвикало. Един от основните рискови фактори за инсулт - предсърдното мъждене, предполага прием на антикоагуланти. Кардиологът проф. Груев на конгреса изтъкна, че приемът на антикоагулантни при тази диагноза е животоспасяващ.

- Тромболизата ли си остава най-ефективното лечение на инсулта?

- Тромболизата е съвременно лечение, което в рамките до 4 часа и половина се провежда в болница. Самата процедура не е сложна - вкарва се лекарство, което разгражда тромба, отпушва съда. Казано съвсем достъпно, възстановява се кръвотокът и ако се действа бързо, не се стига до умиране на част от мозъка. Ако все пак някаква малка част загине, се опитваме да подпомогнем околната тъкан, която не е увредена, но е страдаща. Опитваме се да я запазим, нея да подхраним, нея да възстановим, за да може да поеме функцията на тази, която е унищожена. В крайна сметка, ако няма ефект от тромболизата, например ако пациентът не успее да спази този задължителен прозорец от 4,5 часа, може да се премине към инвазивна процедура, нарича се тромбекстракция. При нея със специален апарат се влиза в кръвоносния съд, стига се до артерията, в която е тромбът и се изважда. Това се прави и у нас.