Д-р Георги Гуторанов, д.м.н., невролог: Дискова херния – за или против операция


Болест : Дискова херния

Последна промяна на 01 май 2022 в 16:32 433 0

Това е болест на междупрешленния диск. Гръбначният стълб се състои от 24 подвижни (7 шийни, 12 гръдни и 5 поясни) прешлени, и 5 или 7 неподвижни, сраснали в едно - опашни. Между прешлените се намира една хрущялна мековата „паничка“, наречена диск, служеща да свързва и омекотява движенията на два съседни прешлена. При извънредно физическо усилие (неправилно извънредно вдигане на тежест, със засукване на тялото), при физически труд или фитнес, неправилен стоеж на гръбнака (при научни работници, чиновници или учащи се), продължителен прав стоеж на работа (учители, хирурзи) и остаряване на тъканта с напредване на възрастта, това образувание се деформира, сплесква се и изпъква към гръбначномозъчния канал или нервните коренчета - израстъци, излизащи от всяко съответно сегментче на гръбначния мозък (т.н. „изпъкнал гръбнак“) и предизвиква болка. Това е началната степен на заболяването, наричана дископатия. Следващата степен е дискова херния, при която капсулата на този фиброзен диск се разкъсва, вътрешното съдържимо се изхлузва в неопределена посока и, притискайки нервно коренче или гръбначен мозък, предизвиква болка, обезчувствяване или двигателни нарушения, като липса на рефлекси, движения или мускулен тонус, или промени във функциите на тазовите резервоари


Според мястото на разкъсване на диска хернията бива латерална, парамедианна и медианна.

Диагностика
Ние, лекарите, които сме започнали практика във втората половина на миналия век, разполагахме единствено с обзорна рентгенова снимка, а за определяне на нивото на увреда правехме двуетажна лумбална пункция и изследвахме разликата в белтъчния състав на ликвора. В последствие се правеше „сако-каудо-графия“ с контрастно вещество или пневмо-миело-графия, с вкаран въздух. Едва през 1976 г. беше внесен единственият скенер в България – КТ (компютърна томография), за да има сега във всяка Болница и ДКЦ, а от 20-25 г. и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), правен с или без контраст. Допълнителни данни за ниво и степен на увреждане може да ни дадат електромиография (ЕМГ) и електро-невроно-графия (ЕНГ).

Симптоми
Първият и основен признак на заболяването е болката. Проявява се спонтанно или при движение, или при лягане по гръб или ставане, в зона, зависеща от мястото на увреждане. Според прага на чувствителност на индивида тя може да бъде незабележима или да доведе до депресия или страх от раздвижване, затова често като обезболяващи се прибавят антидепресанти. Болката е свързана със засягане на задните сетивни нервни коренчета. Пак там вървят и гама-влакната, поради което се смущава локалният мускулен тонус с блокаж и видима или невидима контрактура на мускула. Тъй като задният дълъг гръбен мускул е по целия гръбначен стълб, той може да се схване и в зона, отдалечена от увредената. Настъпва деформация на нормалната поза на тялото, видимо изкривяване. Според нивото на увреждане настъпва обезчувствяване, изстръпване, мравучкане, или парене. При наличие на инфекция, поради възпаление на нервния ганглий, може да се появи безчувствен или силно болезнен обрив (херпес симплекс или Зостер) най-често за гръдна или поясна област, обикновено едностранен. При засягане на предните нервни коренчета може да настъпят двигателни увреждания.
Често диагностицираното главоболие, като мигрена, наричана от някои шийна мигрена, предизвикано от висока възглавница или седящ стоеж на врата, свързана с гадене, повръщане, стеснена зеница (синдром на Клод-Бернард-Хорнер), се дължи на увреждане на шийни междупрешленни дискове.

Лечение
На първо място се пристъпва към консервативно (неоперативно) лечение. Вземат се нестероидни противовъзпалителни средства: ацетилсалицилова киселина (аспирин), индометацин, диклофенак, ибупрофен, кетопрофен, пироксикам, еторикоксиб, метамизол, аналгин, фенилбутазон, нимезулид и стероиди. Въпреки свободната им продажба трябва да се използват по индивидуална препоръка от лекуващия специалист поради разнообразни странични явления! На второ място да се използват големи дози витамини В (1, 2, 6, 15, фолиева и пантотенова киселина, и дозирано В12, поради канцерогенния ефект на съдържащия се в него кобалт. За премахване на неприятната болката, контрактура (схванатост) на мускула, се прилагат миорелаксанти: мидокалм, баклофен и др. При двигателни и сензорни нарушения ефект имат всички препарати на нивалин (открити в българското блатно кокиче от българския учен проф. Димитър Пасков в 1957 г.) Поради благотворното въздействие върху митохондриалния апарат на нервната клетка е установен и обезболяващ ефект на нивалина, ползван във вид на таблетки или подкожни инжекции по предложена от специалиста схема на дозировки. (Да не се ползва от пациенти с бронхоспазъм!)

От природната медицина се използват грейки, лапи или лед, според индивидуалната поносимост на пациента – топло или студено, слънце, водолечение, и съвременни физикални средства - прав, синосоидален, фарадичен ток, бипулсатор, ултразвук, лазер. От дълбока древност се прилага цялостен, и точков масаж, акупунктура и електроакупунктура (иглолечение). Добре обучени специалисти, лекари, могат да извършват инжектиране на локални анестетици: лидокаин (важно е да се проверява реакция за алергия!) + стероиди: дексаметазон, медрол, и др. Добър ефект имат коригиращи статиката на гръбначни сегменти: шийна яка, подбрадник, гръден или лумбален корсет, дозирана механична или авто-екстензия (разтягане).

Задължително се търси т.н. огнище (фокус) на възпаление, алергия или неопластичен процес. Наличие на такова опорочава ефекта от лечението. Фокус може да са процеси в отдалечени органи: нос, гърло, зъби, стомашно-чревен тракт (фарингс, хранопровод, стомах, пилор, черва, жлъчка, панкреас, анус и около ануса), полови органи, пикочо-полови органи, дихателни органи (бронхи, бели дробове), жлези с вътрешна секреция (хипофиза, щитовидна жлеза и др.), и системни заболявания на мускулно-съединителната система: ревматизъм, имунни заболявания и алергии, кожни процеси, обменно-недоимъчни заболявания – диабет, подагра (освен че причиняват увреждания на периферната и централна нервна системи, те предизвикват обменен дисбаланс на целия организъм, което опорочава ефекта на всякакво лечение и предизвиква странични разстройства от прилаганите средства – лекарства или физиопроцедури.

Необходимо е на първо място да се изследват пълна кръвна картина, СУЕ, имунни тела, хормони, тестове за злокачествени новообразувания. Само при чист „терен“ на горните проби, ако консервативното или физикално лечение не помагат, може да се потърси оперативна намеса на ортопед или неврохирург.

Не е новост за нашата неврохирургия извършване на уникална операция – през малък разрез 2 – 3 см, под микроскопско увеличение, се отстранява хернията, а отворът, през който се е образувала, се запълва с ново поколение имплант („Барикада“), който предотвратява повторната поява на дискова херния.

Кога следва да се извърши оперативната интервенция?
Най-правилно е да се пристъпи към нея в първите 3 месеца след получаването на хернията. Усложненията чрез образуване на допълнителни прораствания на съединителна тъкан са минимални. Има такъв клиничен феномен, че първоначалният болков синдром с покой или малко лекарства, практически без изследвания, отзвучава, настъпва т.н. „светъл период“ без болка, и пациентът дори забравя момента на първичното страдание. След няколко месеци или години, при ново физическо усилие, настъпва рецидив, който вече трае дълго време и се извършват комплекс от изследвания и лечения. Има особени показания за оперативна намеса, когато настъпват бурни възбудни, болкови или отпадни, моторни, паралитични прояви в т.н.
След оперативната намеса се извършва физиотерапия (гимнастика, масаж, физиопроцедури), ограничават се някои движения. Може да се шофира след втората седмица, а пълно възвръщане към трудова дейност се случва след 12-та седмица. И преди, и след заболяване – не прекалявайте с фитнес!

Любопитно
В близост до Сикстинската капела в Рим винаги има линейка. Едни от най-честите инциденти, които се случват на туристите там, са главозамайвания и инсулти. Голяма част от посетителите са на възраст и хора, които във всекидневието си не спортуват. За тях знаменитите фрески на Микеланджело по тавана крият коварен капан. Изкривяването на нетренираните им вратове, гледайки нагоре, води до откъсване на шлаки, които тръгват по кръвоносните съдове и ги запушват.
Изводът от този факт е, че е разумно всеки ден да се грижим за себе си с леки упражнения. Те трябва да се правят бавно, в една посока, без да се изкривява врата, за да не си докараме травми. Противопоказно е да се правят цели кръгове с глава!

В йога се правят следните упражнения за раздвижване на шийните прешлени:
1. Бавно, с издишване навеждайте глава напред, така че брадичката да опира в гърдите. След това с вдишване вдигайте брадичката нагоре.
2. Бавно накланяйте ляво ухо към ляво рамо, след което дясно ухо към дясно рамо. Повторете няколко пъти
3. Бавно въртете глава ту на ляво, ту на дясно, като държите брадичката успоредна над рамото.
4. Правете бавни полукръгове с глава от ляво към дясно рамо. Първо само с брадичка към гърдите. След това полукръгове с брадичка нагоре.

Зорница ЙОНЧЕВА