Д-р Калоян Йорданов е специалист по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Сърце и Мозък“ в Бургас. Той е първият българин, провел двумесечна специализация в областта на първичното и ревизионното ендопротезиране в световноизвестната и референтна за най-известния производител на протези „Ендо Клиник“ в Хамбург.

Какво е смяна на тазобедрена става
Замяна на увредените повърхности с метални, към които се прикрепва нова глава на ставата и нова паничка. Именно в тази паничка влиза главата и се извършва движението.

Ендопротезиране
Това е една от най-успешните ортопедични операция. С отлични дългосрочни резултати при пациенти със сериозни увреждания на ставата. А такива увреждания най-често са следствие на артроза, на травма или на вродени заболявания.

Какво представлява достъпът на Рьотингер
Наричан е още минимално инвазивен антеролатерален достъп. При тази техника хирургът влиза към тазобедрената става отпред и леко отстрани. Вместо да се режат мускули, се използва естествено „прозорче“ между два мускула. Това означава, че те не се срязват, а само се раздалечават временно, което намалява травмата върху меките тъкани и улеснява възстановяването. Операцията обикновено се извършва през разрез с дължина около 6 до 10 см, разположен по предно-страничната част на бедрото.
Едно от основните предимства на този подход е, че мускулите около тазобедрената става се запазват, а това значи по-слаба болка след операцията и по-бързо възстановяване.
• Стабилност на ставата. Рискът от луксация (изваждане на ставата) е изключително нисък поради факта, че задната част на ставата остава непокътната.
• По-бързо прохождане. Повечето пациенти започват да се движат с помощ още в деня след операцията или най-късно на следващия ден.
• По-кратък болничен престой. Още в рамките от 2 до 4 дни много пациенти се изписват от болницата поради по-малкия травматизъм.
• Естествен резултат. По-малкият разрез води до по-незабележим белег.

Задният достъп е най-дълго използваният и най-разпространеният подход за смяна на тазобедрена става
При него хирургът прави разрез отзад, през седалищната област. За да стигне до ставата, трябва да срязва част от мускулите и сухожилията, включително късите външни ротатори и капсулата на ставата. Но и той си има своите предимства, посочва специалистът.
• Осигурява отлична видимост на тазобедрената става по време на операция.
• Позволява лесно поставяне на компонентите при пациенти с анатомични усложнения.
• Подходящ е при ревизионни операции, т.е., повторна смяна на ставата.
Има си обаче и недостатъци.
• По-висок риск от луксация, особено в първите месеци след операцията.
• По-бавен възстановителен период, особено при пациенти в напреднала възраст.
• Следоперативната болка може да е по-силна, тъй като се режат важни структури.
В сравнение с него достъпът на Рьотингер щади повече меките тъкани и мускулите, осигурява по-бързо възстановяване и е по-безопасен от гледна точка на стабилност.

Директният преден достъп (DAA) е друг минимално инвазивен метод, при който хирургът достига до ставата през предната част на бедрото
Този достъп също използва естествен междумускулен път, без да се режат мускули, а предимствата са:
• Най-бързо възстановяване - пациентите често се изправят още същия ден.
• Много нисък риск от луксации.
• Минимална болка след операцията.
Недостатъците:
• Изисква специфично обучение на хирурга.
• Видимостта е по-ограничена, особено при пациенти с наднормено тегло.
• Съществува риск от увреждане на кожния нерв, което може да доведе до изтръпване на кожата.
• Не е приложим при някои пациенти, особено ако имат анатомични вариации.
В сравнение с него достъпът на Рьотингер има сходни предимства, но е по-гъвкав и не изисква толкова специализирана техника. Често се смята за „златната среда“ между задния и директния преден достъп, обобщава специалистът.

Страничният (латерален) достъп преминава през мускула gluteus medius, който се срязва, за да се достигне ставата. Разрезът се прави отстрани на бедрото. Тази техника се използва от десетилетия и е доказано ефективна.
Предимствата.
• Дава добра видимост и контрол върху бедрената кост.
• Стабилността на ставата е добра ако се спазва правилната техника.
Недостатъци.
• Налага срязване на важен мускул, отговорен за стабилността на таза при ходене.
• Следоперативно е възможно да се наблюдава куцане поради мускулна слабост.
• Пълното възстановяване на мускулната сила може да отнеме повече време.
В сравнение с него достъпът на Рьотингер съответно избягва срязване на въпросния мускул, запазвайки нормалната походка и стабилност още от ранния следоперативен период, изтъква специалистът.

Достъпът на Рьотингер е подходящ за широк кръг от пациенти:
• За възрастни хора с артроза.
• За пациенти с нормално или умерено наднормено тегло.
• За хора, които желаят бързо да се върнат към всекидневна активност.
• За пациенти, при които не се търси нисък риск от изваждане на ставата.
Но не е препоръчителен при много сложни случаи с деформации на бедрената кост.
Достъпът на Рьотингер е съвременен, балансиран и щадящ метод за смяна на тазобедрената става. Той съчетава предимствата на директния преден достъп (бързо възстановяване, минимална болка) с безопасността и стабилността, която осигурява запазването на важните мускулни структури. В същото време избягва някои от техническите трудности на директния преден достъп и не изисква специализирано оборудване. В сравнение със задния и страничния достъп той предлага по-малък риск от луксации, по-бързо възстановяване и по-добра мускулна функция след операцията. Най-важното, което трябва да знаете като пациент, е че изборът на достъп зависи не само от самата техника, но и от опита на хирурга, анатомията ви и вашите нужди. Затова е важно да обсъдите възможностите с лекуващия си ортопед, който ще ви насочи към най-подходящия подход за вас, препоръчва д-р Калоян Йорданов.