Д-р Павел Атанасов е специалист по съдова и ендоваскуларна хирургия в болница „Тракия“, Стара Загора. Притежава сертификат за иновативно ендоваскуларно лечение на две аневризми на артерия поплитея, усложнени с масивен хематом и голяма псевдоаневризма. Асистент по съдова и ендоваскуларна хирургия в МУ към Тракийски университет, Стара Загора. В своята практика прилага пълния обем съдова и ендоваскуларна хирургия, минимално инвазивни безкръвно и ендоваскуларни процедури на артериална и венозна система; лечение на трудно зарастващи рани, склеротерапия; съвременни медикаментозни подходи за лечение и редица други дейности, в т.ч. съдов достъп за химиотерапия чрез имплантиране на т.нар. порт-а-кат. Това е иновативен метод, въведен от д-р Атанасов, за което е номиниран с престижна награда. Участва в национални и международни конгреси и семинари по специалността, има редица публикации по конкретни казуси.

- Д-р Атанасов, в своя профил описвате редица клинични случаи с най-различна патология, при кои състояния най-често прилагате ендоваскуларна хирургия?

- Най-често извършваме поредица от ендоваскуларни процедури при пациенти с тежки атероматозни промени (натрупване на мазнини) и облитерации (запушване) на магистрални артерии. Една също голяма група пациенти, които лекуваме и чрез ендоваскуларни процедури, са страдащите от хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). Тя се изразява в стеснение или запушване на артериите на долните крайници, като преобладаващата част от случаите са проява на атеросклероза, но е голям процентът и на страдащите от захарен диабет. При повечето такива пациенти прилагаме т.нар. ендоваскуларна реканализация, т.е. отпушване на засегнатите зони. Тази процедура се случва поетапно и чрез нея постигаме задоволителен резултат при пациенти с ХАНК, която се дължи на хронично атеросклеротично запушване на повърхностна бедрена артерия. Но в случаите на остра артериална недостатъчност на крайниците и ако тя е усложнена с остро настъпила тромбоза, тогава преминаваме към хибридна оперативна намеса - отворена операция, съчетана с ендоваскуларна реканализация.

- В предишен разговор сме коментирали ефекта от ендоваскуларното лечение и на аневризми - на коремната аорта, на бедрена и задколянна артерии. Моля да припомним характерното.

- При аневризми на коремната аорта чрез тази минимално инвазивна процедура се използват малки пункционни достъпи и сложни инструменти (дивайси). Целта е да се предотврати спукването на аневризмата на коремната аорта, което е животозастрашаващо събитие с висок леталитет.
Ендоваскуларното лечение на коремните аневризми представлява прикрепване на т.нар. ендографт (ендопротеза) през бедрените артерии под флуороскопски контрол с цел възстановяване на аортата. Когато ендографът се постави на правилното място, той ще се разшири, запечатвайки по този начин аневризмата и възстановявайки нормалния кръвен поток през съда.
Искам да отбележа, че не всяка аневризма подлежи на ендоваскуларно възстановяване, затова се провеждат множество изследвания, за да установим дали тя може да бъде лекувана ендоваскуларно. На въпроса ви конкретно: на първо място едноваскуларната хирургия на коремната аорта намалява рисковете от отворената хирургия. Плюс това предлага широка гама от методи за възстановяване на аневризми на коремната аорта. Мултидисциплинарният подход и добрата екипна работа са определящи за качеството на крайния резултат.

Относно аневризми на бедрена и на задколянна артерия накратко е важно да се знае следното: усложнените аневризми с остро настъпила тромбоза и развиваща се клиника на артериална недостатъчност са пряка опасност за виталността на крайника. Затова в тези случаи е неотложна съдово-хирургична намеса, а екипната работа и опитът на съдовия хирург са в основата на справяне с патологията. След пълното отстраняване на аневризмата и реконструиране на артериалната ос със заместване с протеза, се провежда и ендоваскуларно лечение с имплантиране на няколко стента в областта на аневризмално променените съдове. При процедурата ендоваскуларна корекция при аневризми на задколянна артерия използваме двуслойна модификация на стент с по-висока плътност на бримката без загуба на гъвкавост - обнадеждаващ метод, който може да реши този проблем.

- Изкушавам се да ви попитам и за лечението на т.нар. псевдоаневризма. Преди 2-3 години вие представихте на специален форум уникален за света клиничен случай на лечение на гигантска псевдоаневризма.

- При псевдоаневризмата става дума за увреда на артериалния съд с изтичане на кръв и постепенно формиране на лъжлив сак. Т.е., лъжливо разширение, което не обхваща всички слоеве на артерията. Патологията при истинската аневризма се развива с години, докато достигне критични размери, налагащи оперативно лечение. Те се откриват случайно и в повечето случаи късно, с вече изразена симптоматика - болки в самия съд, компресия, притискане на органи в съседство. Докато псевдоаневризмата се развива бързо и нараства значително бързо, именно защото, както казах, се дължи на увреда, на лезия на съда, излизане на кръв. Като цяло лъжливите аневризми се развиват значително по-бързо и са по-опасни. Те заявяват за себе си с клиника от различни органи, или пък се дължат на притискане на стомах, на панкреас (такъв беше случаят, за който предложихте да припомним). Което провокира оплаквания като гадене, киселини, тежест след нахранване, а пациентът губи апетит и отслабва. Най-често се сблъскваме с анамнеза за предхождащо заболяване. Относно въпроса ви за гигантската псевдоаневризма, да, случаят е единствен в света. Заради болки в корема след нахранване и загуба на тегло в рамките на 2 месеца, пациентът беше попаднал в гастроентерологията, където колегите случайно при извършване на ехография на коремни органи виждат формация в коремната кухина. Обадиха се за консултация и така установихме диагнозата. Без да се впускам в подробности, тъй като това е животозастрашаващо състояние, се действа по най-бързия начин, с животосъхраняващо поведение. При тези патологии съществува риск от разкъсвания на лъжливия сак и оттам масивно кървене, което, за съжаление при такова разкъсване в голям процент води до летален изход. След направените от нас изследвания и оценка на артериалната система на пациента предложихме ендоваскуларен метод с местна упойка. Успяхме, за наше щастие без усложнения, да имплантираме изработен специално за пациент т.нар. стент-графт - метална пружинка, облечена със специална протеза. В крайна сметка, след имплантирането на тази протеза тази наистина огромна 11 см формация спря да пулсира и болката изчезна. Следва следоперативно наблюдение и възстановяване на пациента с отпадане на всички гастроинтестинални оплаквания.

Почти всеки ден д-р Павел Атанасов и неговите колеги от клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ „Тракия“, Стара Загора, спасяват животи. Само преди месец са спасили живота на 69-годишен пациент с огромна аневризма, започваща от коремната аорта по една от хълбочните артерии. За целта са приложили модифициран стент-графт.

- Д-р Атанасов, в заключение може ли да се каже, че в модерните клиники като вашата, има ги и в други университетски болници, се работи на световно ниво?

- Да, смело мога да заявя, че сме на световно ниво. Припомням, тъй като с вас сме коментирали, преди 2 години бяхме на обучение в един от най-добрите в Европа Центрове за ендоваскуларно протезиране. Видяхме световно ниво на работа при колегите, но и нашият екип се представи достойно тогава. Разбира се, непрекъснато се развиваме, тъй като, вече съм го заявявал, ендоваскуларното лечение си остава едно от основните предизвикателства пред нас като специалисти.