Д-р Росица Кръстева е сред водещите онколози в България, медицински онколог в екипа на МЦ „Уни Хоспитал“ в София и началник на Онкологичен център в МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. Оглавяваният от д-р Кръстева Онкологичен център наскоро въведе иновативна онлайн платформа за пациенти Sineo, която позволява бърз и удобен контакт на болните с лекуващия ги екип. Така те ще бъдат проследявани, информирани и консултирани. Иновативната платформа осигурява информация за онкологичните заболявания и терапиите на разбираем език, пациентка подкрепа в хода на лечението и онлайн консултации с онколог и психолог.
Професионалните и научни интереси на д-р Росица Кръстева са в областта на медицинската онкология (рак на млечната жлеза при млади жени, рак на белия дроб, колоректален карцином, гастроинтестинални стромални тумори). Тя е специализирала в университетските болници в Торино, Атина, Мюнхен и Базел, като има редица участие в национални и европейски конгреси. Д-р Кръстева е активен член на Европейското дружество по медицинска онкология, Български лекарски съюз, Българска Асоциация по медицинска онкология, Европейската общност по лъчелечение, Балкански съюз по онкология. В своята практика е получила редица престижни награди.

- Д-р Кръстева, защо скринингът спасява живот?

- Скринингът спасява живот, защото може да открие рака още преди да е дал симптоми, а при някои видове рак ранното откриване увеличава многократно шанса за пълно излекуване. Той е доказано ефективен основно при рак на гърдата, рак на шийката на матката, рак на дебелото черво, рак на простатата и рак на белия дроб при високорискови пушачи. За съжаление не при всички видове рак има изследвания, които могат да уловят злокачественото заболяване достатъчно рано и надеждно.

- Казвате, че диагнозата рак не бива да предизвиква страх и ужас, страшно е неизвестното. Какво имате предвид?

- Хората често се плашат повече от това, което си представят, отколкото от реалното заболяване. Думата „рак“ носи със себе си митове, стари страхове и погрешни представи. А истината е, че днешната медицинска онкология разполага с по-точна диагностика и по-ефективни лечения от всякога. Когато човек разбере какво точно стои срещу него и какво може да се направи, страхът намалява. Информацията връща усещането за контрол, а това е първата стъпка към справянето с болестта.

- Моля обяснете що е то скрининг и наистина ли в България все още няма такъв за нито едно онкологично заболяване?

- Скринингът е организирано, активно изследване на здрави хора, което цели да открие ранни, все още безсимптомни форми на рак. Това не е преглед по желание, а държавна програма с ясни правила: кого канят, кога, с какъв тест и какво се прави при установени отклонения. Силата на скрининга е в неговата масовост и системност. В България все още няма изградени скринингови програми в национален мащаб. Има отделни инициативи и кампании, но те не са организиран, постоянен и задължителен за държавата процес. Причините са няколко: липса на стабилно финансиране и дългосрочна държавна политика; недостиг на кадри и апаратура на определени места; липса на информационни системи, които да проследяват кой е поканен, кой е изследван и какви са резултатите. Казано накратко, нужна е не кампанийност, а устойчив модел, който да функционира десетилетия напред. През последните години у нас се работи върху създаването на национални програми, пилотни проекти и стандарти за скрининг на рак на гърдата, шийката на матката и дебелото черво. Има и финансиране по европейски програми. Напредъкът е налице, но е бавен и не е достигнал реално национално покритие.
-

Диагностичните методи вече са много по-чувствителни – диагностицираме тумори, които преди 20 години изобщо не бихме засекли навреме

- Д-р Кръстева, в една публикация казвате, че, да, броят заболели от онкологични болести в България се увеличава, но това не е толкова страшно. Означава ли това, че по-добрата диагностика и съвременното лечение на рака са много по-успешни, отколкото преди 15-20 години?

- Да. Повече диагностицирани случаи в онкологията е знак, че откриваме заболяванията по-рано и с по-голяма прецизност. Хората живеят по-дълго, а ракът е болест, която се среща по-често с напредване на възрастта. Диагностичните методи вече са много по-чувствителни – диагностицираме тумори, които преди 20 години изобщо не бихме засекли навреме. Не на последно място, хората вече ходят по-често на прегледи и изследвания. Ако сравним ситуацията с тази преди 15–20 години, успехът е огромен: много диагнози, които тогава звучаха като присъда, днес са напълно лечими или се контролират като хронични заболявания.

- В тази връзка, смъртността намалява ли?

- Смъртността от рак постепенно намалява, въпреки че диагнозите се увеличават. Откриваме рака по-рано, когато лечението е най-ефективно. Имаме много по-точна диагностика – знаем какъв точно е туморът и как да го атакуваме. Съвременните терапии (имунотерапия, таргетна терапия, модерна лъчетерапия) дават шанс на пациенти, които преди са били без опции за лечение. Живеем във време, в което все повече хора с диагноза рак живеят дълго и с добро качество на живот, а в много случаи дори говорим за пълно излекуване.

Четвърти стадий на онкологично заболяване отдавна не означава обреченост

- Има ли спасение при четвърти стадий на рака?

- Четвърти стадий на онкологично заболяване отдавна не означава обреченост. Много е важно това да се знае. Днес има много пациенти с напреднало заболяване, които живеят години наред, работят, гледат семействата си, и поддържат добър живот благодарение на съвременните терапии. От значение са броят и органите на метастазиране.

- С вас сме си говорили за пациентите от вашия онкологичен център, някои от които участват в различни инициативи заедно с вас, докторите. Може ли да споделите?

- Често казвам, че пациентите са най-силната част от екипа. Много от тях участват заедно с нас в кампании, лекции, срещи с млади хора, инициативи за ранна диагностика. Те говорят открито за пътя си – как преминават през диагнозата, как живеят днес и какво им е помогнало. Това има огромна стойност, защото дава кураж на останалите пациенти; показва, че ракът се лекува и че с тази диагноза може да се живее нормално. Една от най-известните ни инициативи е „Победителите“, в която под формата на различни събития (спортни турнири, социални събития, кампании за подкрепа на пациенти и техните близки) искаме да предадем на всички посланието, че ракът не е присъда, а диагноза, и че с навременна диагноза, лечение, подкрепа и грижа хората могат да продължат да живеят пълноценно.

- Тук няма да е излишно да вмъкнем вашата препоръка за второ мнение. Вие първа преди време обяснихте необходимостта от второ мнение.

- Второто мнение не е проява на недоверие към лекаря, а част от добрата медицинска практика. Второто мнение може да предложи по-прецизна диагноза или допълнителни възможности за терапия. Пациентът се чувства по-уверен, когато знае, че двама независими специалисти мислят в една посока. Понякога именно второто мнение отваря врата към по-съвременно лечение или участие в клинично проучване. В нашия център насърчаваме пациентите да търсят второ мнение. Това помага на пациента да бъде спокоен и да вземе информирано решение, защото именно спокойствието е огромна част от успеха на лечението.

Профилактиката не е еднократно действие, тя е начин на живот

- Д-р Кръстева, в заключение моля да отправите призив и към здравите, и към болните, към техните близки, дори към личните лекари за това какво да е поведението ни при съобщаване на тази диагноза?

- Към здравите: не чакайте симптоми, за да се погрижите за себе си. Профилактиката и скринингът са шансът ви никога да не чуете тежка диагноза. Движение, здравословен живот и редовни прегледи – това е истинската превенция.
Към хората, които чуват диагнозата „рак“: не се плашете от думата. Днешната онкология разполага с лечения, които преди години не съществуваха. Потърсете точната информация, доверете се на специалист, поискайте второ мнение. Диагнозата е начало на процес – не край.

Към близките: вие сте огромна част от терапията. Не сменяйте надеждата с паника. Бъдете до човека, без да му налагате решения. Помагайте му да чуе лекаря, да следва терапията и да запази спокойствие.

Към личните лекари: вашата роля е ключова – в ранното разпознаване, в насочването, в първите думи след диагнозата. Обръщайте внимание на продължителни или необясними симптоми и насърчавайте пациентите си към профилактика.