Д-р Цветан Коцев е специалист кардиолог в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ София и част от екипа специалисти на ДКЦ Александра Хелф. Професионалните му интереси и опит са областта на неинвазивната диагностика и лечение на кардиологични заболявания. Извършва пълен кардиологичен преглед, разчитане на електрокардиограма, ехокардиография, 24-часов Холтер ЕКГ и Холтер АН, оценка на сърдечно-съдовия риск, консултативни прегледи и предоперативни консултации. Д-р Коцев е от малкото специалисти, придобил и Европейска диплома по кардиология. Обслужва пациенти и на английски език. Предлага и онлайн консултация през Healee.
За повече информация: https://superdoc.bg/lekar/tsvetan-kotsev

- Д-р Коцев, с какви оплаквания най-често се обръщат към вас?

- Най-често пациентите идват с оплаквания като сърцебиене, гръден дискомфорт и вариации в кръвното налягане. Важно е да се отбележи, че всеки един от тези симптоми може да бъде както доброкачествен, така и израз на сериозно сърдечно заболяване, поради което изисква внимателна оценка.

- При какви проявления е необходимо да се търси бърза или спешна консултация със специалист?

- Всяко внезапно настъпило състояние, свързано с гръдна болка, задух, стягане в гърдите или чувство за неритмична работа на сърцето налага бърза оценка от кардиолог. В такива случаи най-често се търси спешна медицинска помощ, като в най-добрия вариант пациентите трябва незабавно да се обадят на телефон 112.

- В предишен разговор с вас коментирахме състояние, за което се говори по-рядко - микроваксуларната болест. Добре ли е проучено това заболяване?

- Микроваскуларната болест е сравнително по-слабо познато, но все по-актуално състояние в кардиологията. В последните години се натрупват все повече данни за нея, но въпреки това тя остава предизвикателство както за диагностика, така и за лечение, особено във всекидневната клинична практика.

- В какво се изразява тази болест, какво е различното от другите сърдечно-съдови състояния?

- Микроваскуларната болест представлява състояние, при което има нарушено кръвоснабдяване на сърдечния мускул вследствие на дисфункция на малките разклонения на коронарните съдове. За разлика от класическата коронарна болест, при която има стеснения в големите съдове, тук те често са нормални. Въпреки това пациентите могат да имат симптоми, наподобяващи инфаркт – стягаща болка в гърдите, провокирана от физическо усилие, емоционален стрес или студ.

- Отбелязвате, че е предизвикателство диагностицирането на това състояние. Защо?

- Диагнозата най-често се поставя след изключване на обструктивна коронарна болест чрез коронарография. За доказване на микроваскуларна дисфункция се използват специализирани тестове с медикаменти по време на инвазивното изследване, което изисква висока експертиза и опит. Съществуват и неинвазивни методи като стрес магнитен резонанс на сърце и ПET скенер със специфични протоколи, но те все още не са широко достъпни в България.

- От какви рискови фактори се провокира микроваскуларната болест и с какви симптоми се проявява тя?

- Рисковите фактори за микроваскуларна болест са сходни с тези при класическата коронарна болест – неконтролирана артериална хипертония, захарен диабет, висок холестерол и тютюнопушене. Допълнително влияние оказват затлъстяването, заседналият начин на живот, хроничният стрес и липсата на достатъчно сън. Заболяването се среща по-често при жени след менопауза, което се свързва с хормонални промени. Най-честият симптом е гръдна болка или дискомфорт, подобен на стенокардия.

- Каква е подходящата терапия за това състояние и какъв е ефектът от нея?

- Лечението изисква комплексен подход и активно участие както от страна на лекаря, така и на пациента. Включва прием на назначените медикаменти, контрол на артериалното налягане, кръвната захар при диабет, както и промяна в начина на живот. При добра терапия и спазване на препоръките може да се постигне значително подобрение на симптомите и качеството на живот.

- Дава ли усложнение заболяването, ако не се вземат мерки?

- Оставена без лечение, микроваскуларната болест може да доведе до сериозни последствия като сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения и трайно влошено качество на живот.

- В заключение, какви препоръки бихте отправили и към здрави, и към болни от гледна точка на това да започнем, макар и постепенно, да достигаме европейските подходи за добра здравна култура?

- Основният ми съвет към хората е да не пренебрегват профилактичните прегледи. Повечето сърдечно-съдови заболявания могат да бъдат предотвратени или контролирани при навременна диагноза и правилен подход. Дори малки, но постоянни промени в начина на живот водят до значими ползи в дългосрочен план. Движението и спортът са едни от най-добрите съюзници на сърдечното здраве.