Д-р Веселин Давчев е специалист по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия с 40-годишен клиничен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на белодробните болести. Има натрупан богат опит в лечението и диагностиката на туберкулоза, плеврити, обструктивни и възпалителни белодробни болести, бронхиална астма, ХОББ, диагностика на доброкачествени и злокачествени заболявания на дихателната система, пневмосклерози, бронхиектазна болест.

- Д-р Давчев, коварно заболяване ли е туберкулозата?

- Да, туберкулозата е коварно заболяване най-вече заради наличието на т.нар. латентна фаза в развитието си. Затова обикновено акцентираме върху профилактиката на латентната форма, за да не се допусне развитие на активната форма на болестта. Туберкулозата е коварна и затова, защото невинаги предизвиква сериозно нарушение в общото състояние. Това от една страна е хубаво: млади хора с напреднала туберкулоза идват с минимални оплаквания, но от друга страна се оказва, че имат много сериозна рентгенова картина. А като направим и микробиологичното изследване, се оказват позитивни. Туберкулозата е коварна и по още една причина: много от съвременните модерни методи на лечение на някои заболявания подпомагат латентната туберкулоза да се превърне в активна. Но веднага бързам да кажа, че по този повод работим ефективно с колегите по места, които първо изпращат пациенти с такива заболявания при нас, за да ги проверим за наличие на латентна туберкулоза и чак тогава пристъпват към съответното лечение.

- Кои са основните рискови фактори и рисковите групи за това заболяване?

- Основните рискови фактори са: контактът с болен, прекарана туберкулоза, имуносупресивни състояния. Ще добавя и СПИН или ХИВ позитивните. И задължително ще отбележа и хората с органна трансплантация, защото при тях се прилагат кортикостероиди и други имуносупресивни средства, които, за съжаление, активират латентната форма на туберкулоза. Към рисковите фактори спадат и захарният диабет и други вътрешни заболявания - стомашно-чревни, бъбречни, онкологични. Продължавам с лицата с алкохолна и никотинова злоупотреба, както и такива, които злоупотребяват с наркотици. С по-висок риск са живеещите в много лоши битови условия; в условия на пренаселеност; старческите домове, затворите, бежанците, емигрантите, чуждестранни работници, обикновено идващи от страни с висока заболеваемост. Друга рискова група са децата под 5 години и медицинските работници.

- Какъв е инкубационният период след контакт с туберкулозно болен или вие използвате друг термин?

- Да, по-скоро говорим за риск от развитие на болестта след контакта. Например сериозен риск съществува две години след осъществения контакт с туберкулозно болен. Важно е хората да научат, че именно при туберкулозата е най-дългият латентен период от заразяването до активното боледуване. Този период може да е цял живот, т.е. човек да получи инфекцията в кърмаческа или ранна детска възраст, а да боледува например чак на 80 години. Затова непрекъснато напомняме на онези, които са имали контакт с туберкулозно болни, че трябва да се изследват и то нееднократно. Защото през живота на човек може да се развият различни имунодефицитни състояния и те да провокират развитие на болестта.

- Как се проявява туберкулозата? Как я диагностицирате?

- Туберкулозата е хронично заразно заболяване, което засяга основно белия дроб, но може да засегне, макар и в по-малка степен, всички останали органи. Предизвиква се от бактерий. По отношение на симптомите, по отношение на клиниката ще спомена специфичните белодробни признаци: това са кашлица, храчки, кръвохрак, бодежи в гърдите, задух. Както и общите белези като отслабване, отпадналост, безапетитие, изпотяване, продължителна температура. Но непременно трябва да отбележа, че тази клиника става особено суспектна, особено съмнителна за туберкулоза, когато пациентът каже, че той има тези оплакване не от 3-5 дни, а например от 3-5 седмици или 3-5 месеца. Дълготрайността на оплакванията е първият и най-важен белег, който ще ни насочи към туберкулоза. Разбира се, прилагаме пробата Манту, която от 100 години насам ни върши работа. От 15-20 години прилагаме вече и специални имунологични тестове. Най-показателна обаче е микробиологичната диагностика, единствено тя може да докаже наличието на туберкулоза. Тя включва т.нар. директна микроскопия и посявката на храчка от болния. От 2014 г. прилагаме т.нар. Джин-експерт PSR тест специално за туберкулоза, който разкрива туберкулозния бактерий. Първо му предимство е, че е готов за 2-3 часа и второ - показва резистентност към тубуцина. Други диагностични методи са обикновената рентгенография, компютърната томография, като през последните години прилагаме дори т.нар. ПЕТ скенер.

- Д-р Давчев, стигнахме до лечението на туберкулозата. В какво се изразява то?

- Лечението на активната туберкулоза в България се извършва с няколко препарата, утвърдени от СЗО и от методичните указания и наредби на МЗ за лечение на това заболяване. Става дума за изонид, тубоцин, етамбутол, пиразинамид. Провежда се в две фази: една интензивна и една поддържаща фаза в рамките на 6-8-10 месеца, в зависимост от клиничния резултат. Заедно с витамини и протективни фактори. През последните години голямо предизвикателство са болните с придружаващи заболявания на черния дроб, на стомашно-чревния тракт, на урогениталната система, както и злоупотребяващите с алкохол и наркотици. Казвам предизвикателство, защото се изискват повече финансови средства за тяхното по-продължително лечение.

- Да поговорим за латентната туберкулоза. Какво трябва да научим за нея?

- Латентната туберкулозна инфекция е много сериозно състояние, защото е като резервоар, който поддържа наличието на активната туберкулоза. От нея се развиват всички останали форми, има опасност тя да даде началото на истинска туберкулоза, т.е. с бацилоотделяне. Затова се стараем да профилактираме латентната туберкулозна инфекция, като действаме по няколко линии. Първо, много добре оглеждаме всички контактни лица за евентуално наличие на активни форми на туберкулоза. Т.е. всички онези, които през последните месеци са осъществявали тесни битови или професионални контакти с туберкулозно болни. След което им провеждаме съответните имунологични тестове, като при нужда правим и рентгенови снимки. Ако се наложи – и преглед. По този начин можем да открием наличието и на застрашаващо латентно състояние за конкретния човек.
Латентната туберкулоза се лекува шест месеца с изонид или 3-4 месеца с изонид или тубоцин. Всъщност латентната туберкулоза представлява носителство на туберкулозния бактерий, без да има клинична картина. Тя, както споменах, може да бъде установена с имунологични тестове. Много е важно ние да работим все повече и повече за откриване на латентната туберкулоза, а това се случва, като първо изследваме контактите на болен от туберкулоза; друг начин е случайно дошли на преглед, при които откриваме носителство; при друга група пък се оказва, че тя, латентната туберкулоза, е предизвикана от имунен дефицит.

- Каква е тенденцията на заболеваемостта от туберкулоза?

- Има тенденция към спадане на случаите на туберкулоза. Но на този фон се наблюдават все повече и повече или много леки и безсимптомни случаи на болестта, или много тежки форми на това наистина коварно заболяване.