По повод 10 октомври – Световния ден на психичното здраве, разговаряме с д-р Цветеслава ГЪЛЪБОВА, директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“

- Световната здравна организация твърди, че всеки четвърти човек на планетата страда от психично разстройство. Кои са най-разпространените у нас?

- Делим заболяванията на две големи групи - чести и тежки. Честите са непсихотичните - паническото, смесеното разстройство, леките депресии, всевъзможните неврастении, социалната фобия, посттравматичният стрес. Това е голяма група от състояния, за които не са открити биологични причини. Тежки заболявания са психозите - шизофрения, биполярно разстройство и др. При тях има промени в мозъчната обмяна на веществата.
Няма някакви специфични за българите психични разстройства - в това отношение сме като останалите европейци. Различаваме се по външните причини, довели до повишената честота на невротичните разстройства у нас.

- Често срещаме хора, които сами си говорят. Това тревожно ли е?

- Лично мен ме тревожи, че все по-често срещам психопати по улицата - хора с лоша структура на личността, които не са научени да владеят импулсите си, арогантни, груби, цинични. Хора, които искат да раздават правосъдие. Това не е болест в истинския смисъл на думата, т. е. не се лекува с медикаменти, човекът разбира какво върши. Отнасяме го към личностните разстройства (преди се наричаха психопатии) - нежелание да се впишеш в обществото, спазвайки писаните и неписаните норми. Един колега казваше едно време: „Затворите са пълни с психопати.“ А сега все по-често ги срещаме на улицата.

- Как да общуваме с такива хора? Поправимо ли е състоянието им?

- Ако потърсят помощ, ще намерят - с психотерапия и упорита работа. Но първо такъв човек трябва да осъзнае, че има личностен проблем и да иска да работи по промяната. В повечето случаи те се чувстват комфортно. Когато в личния си живот срещнете такъв човек, избягвайте го. Няма смисъл да се обяснявате - той е убеден, че е прав. Възпитанието, получено вкъщи, също има връзка с психопатиите.

- Сред политици и публични личностни виждате ли такива отклонения?

- Разбира се. Може би защото са във фокуса на общественото внимание, но ги виждаме, дори и на високи нива в различни управленски структури. А политиците трябва да бъдат внимателни и премерени в това как се държат, какво говорят и вършат. По подразбиране те задават общия тон на общественото поведение и често са повод за копиране.

- Кои са най-честите психични заболявания при възрастните хора?

- Депресиите. Те могат да възникнат и на фона на много добро телесно здраве, но обикновено повечето заболявания с годините угнетяват възрастния човек и го правят депресивен. Депресия може да има независимо от възрастта.
У нас възрастните имат и допълнителен проблем, който води до депресии - изключително трудното оцеляване в най-физическия смисъл на думата поради бедността, в която живеят масово. Средностатистическият пенсионер у нас е много беден. Не може да си позволи неща, свързани с приятни изживявания - пътувания, клубове по интереси, танци, контакти с приятели от третата възраст. Всичко това е свързано с пари.
Много бързо в депресии изпадат онези, които са имали активен живот преди пенсионирането, а след това се чувстват ненужни.
Обществото ни не приема тези хора като равни. Трябва да се отнасяме с почтителност, уважение и смирение пред възрастта и да отдаваме дължимото на тези хора - не само като пари, но и като внимание. Всички това ни чака.
Голям проблем в третата възраст са деменциите. У нас е еднакъв подходът към хората с ментални проблеми, психично болните и умствено изостаналите - те са оставени на близките, на някаква затворена институция или сами на себе си.

- Кой е най-сериозният проблем с психичното здраве?

- Не е направена психично здравна реформа и за пациентите с психични разстройства се полагат грижи като преди 50-60 г. Добре е, че по реформата се работи - Министерството на здравеопазването предвижда сериозна инвестиция в следващите 10 г. Разчитам, че този път нещата ще се случат, за да имаме модерна система са психично обслужване на гражданите.

- Вашият най-голям страх?

- Тревожи ме безмерната човешка лакомия за материално благодетелстване и издигане на материалното в култ. Натъжава ме, че човеството се е запътило в посока, от която няма връщане назад - консуматорство, консуматорство и пак консуматорство. Отвсякъде медиите насърчават Имането.

- Защо все още имаме проблем да потърсим психиатър?

- Защото отношението е стигматизиращо. В градовете нещата са малко по-добре. По-зле е в малките населени места, където хората се познават един друг, не искат да се знае, че търсят такава помощ. По градовете положението е различно не поради по-висок образователен ценз на жителите, а заради анонимността - може да стигнеш до психиатър и психолог, без да те разберат всички и да те сочат с пръст.
Виждате, че когато се случи нещо, първото, което се казва за извършителя, е, че вероятно е имал психични проблеми. Това се набива в главите на хората и те казват: той е луд. Никой не мисли, че може някога да се случи и на него. Това е големият проблем на българина днес - не е склонен да съчувства, да изразява съпричастност, което ме натъжава. Обичаме да раздаваме правосъдие, да клеймим, да казваме тоя е такъв, а оня - онакъв, това се прави така, а не гледаме себе си.

- Вашият съвет - как да запазим психическото си здраве?

- Да бъдем добри, иначе влизаме в една спирала на злоба и отмъстителност, която яде отвътре. Звучи като клише, но е истина. Когато човек е добър, когато дава прошка, когато осмисля защо другият е имал различно отношение към него, е по-лесно да вземе адекватно решение. Не означава да се оставим всеки да ни мачка. Трябва да имаме чувство за достойнство и себесъхранение, но не бива да затъваме в доживотното гонене на отмъщение, изпитването на завист и злоба... Трябва да има баланс. Ако нещо не ти харесва, отмини го, недей непременно да се впускаш да го поправяш.
Аз съм съдебен експерт от много години. Виждала съм по граждански дела да се съдят братя и сестри, родители и деца - изправят се едни срещу други в десетилетни борби за имоти, водят свидетели, вадят се кирливи ризи... Чудо! Чак да не повярва човек, че всичко това е заради една нива... Пък и да не е само за една, за десет да е, за палат да е. Защо си причиняват такова нещо - носят злоба с години в себе си срещу брата, сестрата, родителите, братовчедите. Това ги мотивира и определя поведението им години наред. Саморазрушително е. И постигнатият успех е много, много съмнителен. Затова казвам, че трябва да сме по-добри и това в значителна степен ще съхрани нашето здраве.