Деменцията е сборно понятие за различни паметови разстройства, нарушение на разум и разсъждения и дезориентация. Това е статус, при който са нарушени поне две от следните дейности: комуникация и говор; концентрация; запаметяване и спомен за събития, които са се случили наскоро; ясна преценка; визуално възприемане на света - затруднения при разпознаване на различни цветове или виждане на неща, които не съществуват, нарушава се способността за всекидневни дейности.

Склерозата е остарял термин, а Алцхаймер е конкретна болест. Алцхаймер е форма на деменция, при която се засягат точно определени части на мозъка, които контролират мисловната дейност, речта и спомените, трудова дейност и нарушение на определени дейности: хранене, физиологични нужди.
Най-честата причина за деменцията е болестта на Алцхаймер. Други причини са увреждане на кръвоносните съдове на мозъка (склероза и инсулти), депресия, болест на Паркинсон, Хънтингтон, някои инфекции като ХИФ, преживени енцефалити, епилептична и посттравматична промяна на личността, някои форми на детска церебрална парализа (от последната има и свръх-интелекти).
5-7% от възрастните хора проявяват психично разстройство с деменция. 60% от паметовите разстройства са от болест на Алцхаймер, а 35% - съдово-обусловено атеросклеротично паметово разстройство.

Симптоми на мозъчната склероза
Проявяват се незабележимо в ранните стадии: обща отпадналост, слабост, свръхчувствителност към физически или емоционален стрес. Първоначално активен, отзивчив, акуратен, неуморим, самият човек усеща промени в себе си. Някои ги споделят с близките, други ги прикриват, докато станат забележими от околните. Хората стават егоцентрични, оплакват се от неуважение от близки и познати. Уморяват се лесно, проявяват летаргични промени, заспиват в следобедни часове, на бюрото, на работното място. Нощният им сън е неефективен. Сутрин се събуждат рано, ненаспали се добре, или продължават да спят. Споделят немотивирано главоболие, световъртеж, шум в ушите, смутена памет. Помнят стари събития, но забравят скорошни, да си вземат лекарствата, да закусят или имена на колеги и роднини. Особено осезателни са тези смущения при хора на умствения труд. Проявяват тревожност, подозрителност, немотивирана ревност, склонност към скандали. Походката им е нестабилна или затруднена. Слухът и зрението се влошават, престават да мислят логично. Проявяват или пуерилност (държат се като деца), или хленчат, или стават агресивни. Частично или напълно губят паметта си, престават да се интересуват от околните. Интересно е, че на принципа на инерцията остават добри професионалисти в дългогодишно практикувана професия, докато рухнат. Когато настъпи и моментът на смутено самообслужване, занемарена хигиена, нарушени тазоворезервоарни функции (уриниране, дефекация) - нещата стават очебийни. Настъпва неосъзната деменция. Забравят адреса на местоживеене, напускат дома си и стават обект на издирване. Тогава говорим вече за съдова деменция. Тя се развива вследствие на некоклократни огнищни мозъчни инсулти.

Диагноза
Поставя се на базата на представената от болния или близките му анамнеза и събеседване с лекаря.

Профилактика на деменциите
1. Да се лекува навреме повишеното кръвно налягане, за да се запази еластичността на мозъчните кръвоносни съдове, да се компенсират сърдечни заболявания.
2. Правилно лечение на диабет, други обменно-недоимъчни заболявания (тиреоидити, панкреас, черен дроб, стомашно-чревен тракт, профилактика на затлъстяването) и двигателен и хранителен режим за нормален липиден контрол.
3. Забрана на алкохол, опиати, тютюнопушене, профилактика на други токсични вещества (в металургията работа с арсен, олово, манган, волфрам, сяра, въглероден окис и въглероден двуокис, и др.).
4. Предпазване от черепни травми и ранно лечение на такива.
5. Правилно лечение на възпалителни заболявания на нервната система (менингити, енцефалити), фокални инфекции и автоимунни заболявания.
6. Психопрофилактика – добра семейна и работна среда за избягване на стрес.
7. Полагане на специални грижи в лечебни заведения за лица с паметови и личностни разстройства.

Лечение на мозъчна склероза
1. Антиагреганти и антикоагуланти (ацетизал, клопидогрел, хепарин, фраксипарин, ксарелто и др.).
2. Вазодилататори (винпоцетин, кавинтон, агапурин, сермион), ноотропни средства (нооторпил, луцетам, гинко билобба, и др.).
3. Статини – за регулиране на липидния статус.
4. При деменция и болест на Алцхаймер– галантамин (нивалин), донезепил, донецепт, аксура, мексиа, мемигмин, мемантин, немдатин, имана, ипигрикс, и др.
5. Антидепресанти, бензодиазепени, анти - конвулсанти.

Болест на Алцхаймер
Описана е в 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер, а неговият колега и сътрудник Емил Крепелин я назовава на негово име. Тя се развива поради натрупване на белтъчни вещества в определени субстанции на мозъка, както и увреждане на кръвно-мозъчната бариера, която позволява мазнините да навлизат в клетките, последните и техните проводници се увреждат. До 65-годишна възраст се развива в 3% от хората, от 65 до 85г. – в 30%. Започва с трудно припомняне на стари събития, по-късно се явяват проблеми с намиране на думи, стават дезориентирани, излизат от къщи и се губят, променят настроение и мотивация за всякакви дейности, имат поведенчески проблеми, самоизолират се от обществото и семейството, постепенно се влошават други телесни функции (тазови резервоари, сърдечна и белодробна дейности), и настъпва смърт.

Някои учени доказват, че болестта на Алцхаймер не е болест на мозъка, а на начина, по който имунната система реагира към проблеми на мозъка, т.е. това е автоимунно заболяване, свързано с мозъка. Имунната ни система възстановява увредените тъкани и се бори за това микробите и вирусите, постравматични деструкции да бъдат елиминирани, но бърка последните с мастните клетки и започва да ги унищожава.
Освен направената анамнеза, неврологичен и психичен статус, се ползват следните диагностични методи:
1. Доплерова сонография се прави с ултразвукови апарати – дават се ориентировъчни данни за влошено кръвооросяване и евентуални плаки на запушване.
2. Ангиографията се извършва чрез вкарване на контрастно вещество в мозъчното кръвообращение и рентгенова снимка. Показва структурното увреждане на мозъчните кръвоносни съдове и мястото на увреждане.
3. Компютърната томография - йонизиращо изследване, използва рентгенови лъчи, за повече от 15 минути и се съобразява с общото състояние на болния, възраст. При бременност се избягва.
4. Ядрено-магнитен резонанс – използва силни електрически полета. Не се прави при хорас метални импланти някъде по тялото. Дава по-пълна представа за мозъчното кръвообращение, за количествената и качествена характеристика на съдовите плаки и вероятност за тяхното емболизиране (предизвикване на исхемичен мозъчен инсулт) или руптуриране (разкъсване на увредени съдове или образувани аневризми).