Никой не е застрахован да изпадне в депресия в някакъв период от живота си. Това се случва поне на 20% от всички хора. Но рисковите възрастови групи са юношите и хората над 60 години.

Световният артистичен свят през 2017 г. бе потресен от две самоубийства на млади рок изпълнители в разгара на успеха им – Крис Корнел, вокалист на групата „Саундгардън” и Честър Бенингтън, певец на групата „Линкин Парк”. Същевременно годината бе белязана от самоубийства на много млади хора, някои от които участващи в безумни игри. Статистиката сочи, че на всеки 40 секунди някой по света се самоубива. Това провокира младите хора от българската рок група Der Hunds и от PR Care да организират информационна кампания „Обещание за живот” в подкрепа на хората с депресия. Кампанията е подкрепена от офиса на Световната здравна организация (СЗО) – България и Националния центърът за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Да обръщаме внимание на близките си, на юношите
В България всеки пети човек страда от психично разстройство, като всеки седми е засегнат от депресия - съобщава доц. Михаил Околийски, експерт към Световната здравна организация. - Българските деца не са научени как да говорят за чувствата си, как да изразяват емоциите си. Юношите винаги преживяват силно и с повишен интензитет чувствата си и понеже нямат достатъчно житейски опит, трудно се справят с негативните преживявания.
Доказано е, че човек със суисидни (самоубийствени) мисли винаги намира начин да ги сподели – на шега или като сън. Това е знак към близките хора да помогнат и този знак трябва да се разпознае навреме.
Човешко е да се страда, да се плаче. Мъжете също не трябва да се срамуват от това. Трябва да се говори свободно за чувствата, а не да ги удавят в ракия. На Балканите децата се възпитават полово детерминирано – на момчетата се казва, че е лошо да се плаче, защото това те прави слаб. Така по-чувствителните се затварят в себе си и по-често посягат към алкохола.

Деменция или депресия?
Д-р Румяна Динолова от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) посочва, че хората бъркат депресията с всяко чувство на тъга. Депресията е състояние, което повлиява всяка сфера – поведението, емоциите ни, мисленето. Влияе и на когнитивните функции на човек - на възможността за възпроизвеждане на информация.
Основните симптоми, при наличието на които психологът поставя диагноза депресия, са:
- понижено настроение и невъзможност да изпитваш щастие; Хората описват своето състояние като безчувственост с думите „Нищо не ме развеселява, нищо не ме радва. Всичко ми е наред, децата и внуците ми са здрави, добре са, но не изпитвам нищо”. Дори понякога хората чувстват вина поради тази си неспособност да изпитат емоции.
- лесна уморяемост и понижена работоспособност;
- нарушения на съня: безсъние, нощи, в които се будува, или обратното – човек спи прекалено дълго, за да не му се налага да преживява емоциите.
Понеже депресията е свързана с понижена способност за концентрация и проблеми с паметта, тя погрешно се приема за деменция при възрастни хора.
Характерно за хората в депресия е да са много разсеяни, особено над 60-годишна възраст. Примерно добра домакиня може да каже „Преди готвех сложни манджи, а сега не мога да се съсредоточа да сготвя проста супа”. Ето до такава степен депресията повлиява на концентрацията и паметта.
Когато симптомите на депресия не отшумяват в продължение на две седмици, или си отиват и се връщат, човек трябва да потърси професионална помощ.
Над 65-годишна възраст случаите на депресия се наблюдават относително често. Защото хората остават без работа, без приятели, среда. Понякога не могат да се справят с факта, че цялото време остава само за тях. Те трябва да се научат да възприемат себе си за ценност. Ако започнат много да се оплакват, ако започнат прекалено често да ходят на лекар, това е сигнал към децата им да обърнат повече внимание на родителите си.

Митове за лекарствата
Често хората с депресия, на които е предписана медикаментозна терапия от лекар, не си пият лекарствата, защото ги е страх да не станат зависими. Всъщност антидепресантите, макар да имат други странични ефекти, не водят до пристрастяване. Хората си мислят, че щом действат на мозъка, лекарствата ще ги зомбират, а всъщност единственото, което антидепресантите правят (и от там им идва името) е да увеличават нивото на серотонин (хормона на щастието) в организма. Това повлиява безсънието и проблема с концентрацията.
Към зависимост водят лекарствата от групата на бенодиазепимите – лексотан, ксанакс, диазепам, затова, когато са предписани от психиатър, те трябва да се приемат по точно определената схема.

Не се страхувайте от психиатъра
Д-р Захари Зарков подчертава, че нито един психиатър не желае и няма право да въдворява пациентите си в психиатрични заведения. Това са необосновани страхове сред хората. Ролята на психиатъра или на психотерапевта е да изслуша пациента и да установи проблема. Едва тогава ще предложи лечение, което включва психотерапия и медикаменти и което се прилага само с изричното съгласие на пациента. В България няма задължителна регистрация при психиатъра, посещенията не застрашават бъдещето, кариерата на човек.