Доц. д-р Драгомир Дарданов, д.м. е хирург с професионални интереси в областта на коремната и обща хирургия, хирургична онкология и клинична анатомия. Има защитена дисертация по хирургично лечение на ректален карцином. Специализирал е във водещи клиники в България, САЩ, Великобритания и Япония. Носител е на „Златен Хипократ“ и „Мини-Нобелова награда“. След изпит пред международна комисия получава Европейска диплома по хирургична онкология на Европейския борд по хирургия. Има активна научноизследователска и преподавателска дейност. Председател е на Дружеството по колонопроктология в България.

Дружествата за борба с рака в световен мащаб определят март за месец за информиране за рака на дебелото черво. Според статистиката в т.нар. „Бяла книга на обединената европейска гастроентерология“ в рамките на 10 години - от 2010 до 2019-2020 г., се отчита 30% увеличаване на новите случаи на колоректален карцином.

- Има ли у нас национална програма за скрининг?

- В България за съжаление все още не е въведен скрининг на колоректалния рак. За да стане ясно колко важен е той, ще изтъкна, че в държави с развита скринингова система, независимо дали хората избягват рисковите фактори, именно скрининговите системи водят до това туморът на дебелото черво да се открива в ранни стадии. Вследствие на това се увеличава и преживеяемостта.

- В какво основно се изразява скринингът?

- На първо място е провеждането на колоноскопия, която освен диагностичен, е и лечебен метод. Ако при това изследване се установи начална малформация, например полип, той може да се премахне по време на изследването, като по този начин спира развитието на рака. Затова апелираме това да се случи и в нашата страна. Някои пациенти се плашат от колоноскопията. Повечето предпочитат пълна упойка. Има и такива, които се притесняват от общата анестезия. Да, изследването е доста неприятно, но един опитен ендоскопист може да го осъществи качествено. Колоноскопията може да трае 10 минути, може да трае 40 минути, зависи от индивидуалните анатомични особености. Понякога не е възможно да се разгледа цялото черво и ние прилагаме друга методи като виртуална колоноскопия, след което отново провеждаме стандартна. Впоследствие, пак в зависимост от състоянието на отделния човек, може да се премине към отворен тип операция или ендоскопска операция.

- Имат ли проявления полипите?

- Често има дискретни алармиращи симптоми: например еднократно кървене от ануса, което не е свързано с хемороидална болест. Т.е. само безболково кървене. То може да се случи един или два пъти, но не е изключено да се дължи например на един полип в дебелото черво. Затова не бива да го подценяваме. По-добре да се направи колоноскопия, която да потвърди, че няма полипи, отколкото да изчакаме и след 1-2 години да се сблъскаме с тумор. За съжаление има пациенти, които чакат и се случва точно това - идват след време с вече развит карцином. И още нещо важно: преди време се препоръчваше профилактична колоноскопия на навършилите 50 години, сега вече тази възрастова граница спадна на 45 години. Причината е, че възрастта, на която може да възникне рак на дебелото и правото черво, спада.

- Кои са основните рискови фактори?

- С напредване на възрастта се увеличава честотата на туморните образувания на дебелото и на правото черво. Но има хора, които са наследствено предразположени. Характерното за тях е, че то настъпва много по-рано – преди да навършат 40 години. Има генетични синдроми с множество полипи, но освен това и един наследствен неполипозен рак, т.е., при него не се образуват полипи, а директно възниква и се развива карцином. Именно това са групите, които подлежат на генетично изследване. Затова в семейства, в които има един или двама пациенти, развили карцином преди 40-годишната си възраст, е необходима генетична консултация, след което да се започне скрининг, т.е. профилактика в по-ранна възраст.
Още преди 100 години е установено, че диетата има значение за развитието на карцином на дебелото черво. Д-р Норман Бъркит – хирург от началото на ХХ век, работил в Африка (от него идва наименованието на т.нар. бъркитов лимфом), е установил, че хора, които се хранят повече с плодове и зеленчуци, имат по-ниска честота на рак, отколкото тези в Западна Европа, консумиращи предимно месо, мазнини и т.н. Така че повече фибри, плодове и зеленчуци в храната – това са все фактори, които намаляват честотата на колоректалния рак. Ако трябва да обобщя, на първо място от основните рискови фактори е затлъстяването. Смята се, че до 25% от случаите са свързани именно със затлъстяването. Около 20% се падат на злоупотребата с алкохол и на трето място е тютюнопушенето.
С мои колеги още преди няколко години изследвахме някои вируси в патогенезата на колоректалния карцином. Те също имат значение. Например един вирус, наречен JC-вирус, който е доста разпространен, по някакъв начин играе роля в самата патогенеза на колоректалния карцином. Този вирус се открива в храносмилателния тракт при много хора. Както виждате, без да са напълно изяснени всички предразполагащи фактори, основните са тези, които обсъдихме – генетични; фактори на средата; начин на хранене. Тук е мястото да отбележа още нещо полезно: аспиринът протектира рака на дебелото черво, а растителната храна и движението предпазват от развитие на болестта.

- Има ли връзка между анемия и рак на дебелото и право черво?
- Когато има някакво заболяване, особено в дясната част на храносмилателната система, може да се развие хронична желязодефицитна анемия. При образуване на туморни образувания там често възниква някакво хронично кървене, което всъщност е скрит кръвоизлив, който може да се установи с тестове за скрити кръвоизливи в изпражненията. Затова винаги, ако при нас дойде възрастен човек с желязодефицитна анемия, на първо място трябва да изключим тумор на стомаха и на дебелото черво, дори и да няма симптоми. Докато първите признаци на туморите в лявата част на дебелото черво, в областта на сигмовидното, на правото черво, са кръв в изпражненията, видима за пациентите. Или пък промяна в ритъма на изхожданията. Т.е. цял живот е имал нормално изхождане и в един момент получава запек, къркорене на червата, дискомфорт. Някои пациенти споделят тези оплаквания с думите „нещо не ми е добре със стомаха”. В повечето случаи ги неглижират. Важно: грешка е при установена анемия с нисък хемоглобин да се назначава един железен препарат, вместо задължително да се назначи колоноскопия или гастроскопия.

- Какви са проявленията при този вид рак?

- В началото възниква промяна в лигавицата на дебелото и правото черво, в клетките, които започват да се размножават и образуват полипи. Само някои от полипите могат да преминат в рак. Много е важно ракът да се хване, когато е още в лигавицата, когато е все още предраково състояние, за да се приложи ендоскопско премахване и предотвратяване на по-нататъшното му развитие. Ако това не се случи, злокачественият тумор преминава в мускулния слой, после в лимфните възли и т.н. По отношение на по-тежката симптоматика: при запушване на червото от образуванието пациентът може да получи болки в корема, гадене, повръщане, подуване, а в острите стадии е възможно тези прояви да се съчетаят с перфорация в перитонеалната кухина и перитонит. Пак ще повторя - обръщайте си внимание навреме при подобни симптоми! Вижте, ракът на дебелото черво не се развива толкова бързо, затова човек трябва да следи собствения си организъм. Всякаква промяна, дори едно отслабване на тегло, липса на апетит, къркорене, запек, редуване на запек с диария - всичко това трябва да алармира, че става дума за стомашно-чревно неразположение. И по-добре излишни изследвания, които да изключат тумори, отколкото да се чака 1-2 години, когато процесът е напреднал.

- Може ли ракът на дебелото черво да се сбърка с други болести?

- Да, например с възпаление на дивертикулите, т.е. диветикулит. То възниква при консумиране на повече суха храна, рафинирани продукти, месо, мазнини. Без достатъчно плодове и зеленчуци. Т.е. такъв дискомфорт може да отдадем на дивертикулит, а то да се окаже рак на дебелото черво. И обратно, разбира се. Някои от възпалителните чревни заболявания като колит и болест на Крон може да се окажат преканцерози. В смисъл, при тях се повишава рискът от рак на дебелото черво.

- Каква е терапията?
- Ако туморът е в самото черво и няма разсейки, можем да започнем директно с операция и тя да е единственият метод на лечение. Ако е в начален стадий, операцията даже може да се извърши по лапароскопски начин, минимално-инвазивно, с по-малка травма за организма. Но когато туморът е извън червото, особено при рак на правото черво, тогава вече може да се започне с лъчелечение и химиотерапия, които да намалят тумора, а понякога може напълно да го стопят.
Дори когато има разсейки само в черния дроб, тогава със съвременната химиотерапия, имунотерапия и имунолечение е възможно да излекуваме пациентите с метастатичен рак на дебелото черво. Имаме пациенти, които сме оперирали преди повече от 10 години: оперирали сме и дебело черво, и черен дроб. Те са живи, т.е. са излекувани комплексно. Ако има единични разсейки в белия дроб, те също могат да бъдат оперирани. Развитието на радиохирургията с облъчване също се развива, а съвременните лекарства за химиотерапия плюс имунотерапия водят до много добър отговор при част от пациентите. Радиохирургията и лъчелечението са в основата на комплексното лечение, особено при рака на правото черво. Когато ракът е в стадий, при който е преминал вече стената на правото черво, на ректума, започваме с облъчване, с химиотерапия, като при 10% от случаите стигаме до пълно стопяване на тумора, вследствие на което не се налагат големи операции с извеждане на стоми. Имаме пациенти, при които туморът изчезва напълно и те остават само за наблюдение.

- Доколко ефективна е имунотерапията?

- Имунотерапията се разви много: при определен вид тумори тя повлиява, дори има проучвания, според които туморът напълно изчезва. Повечето от лекарствата, които излизат в САЩ и Европа, ги има и в България и се покриват от касата. Когато туморът е много ниско до ануса, тогава се използва и техниката за извеждане на стома.