Кръвната захар е един от най-важните енергийни източници, който определя енергоснабдяването на главния мозък. Понижаването на нейното ниво в кръвта се нарича хипогликемия.
Хипогликемията е сложен обменно-ендокринен синдром, имащ най-различни клинични изяви от страна на сърцето и нервната система. Компетентността на лекаря е решаваща за правилното ориентиране, точната диагноза и съответното лечение. Различават се два типа хипогликемия – функционална и органична.
Клиничните изяви на това заболяване са най-разнообразни: емоционална и двигателна възбуда, втрисане, разтреперване, чувство за глад и студ, бледа и влажна кожа, учестена сърдечна дейност, разширени зеници. След внезапно настъпил силен глад и прималяване се добавят различни нарушения от страна на централната нервна система – главоболие, безпокойство, неспособност към съсредоточаване, апатия, нарушения в паметта. Възможни са и зрителни нарушения – двойно виждане, несигурна походка, объркване, агресивна проява, парези или гърчове. Може да се стигне до помрачаване на съзнанието и развитието на хипогликемична кома. Ако не се вземат спешни мерки, възможно е да настъпи и смърт.
За успешното лечение на хипогликемичните състояния е от значение прецизната диагностика. Необходимо е коригиране на нарушенията във функциите на храносмилателната система, да не се допуска гладуване или физическо свръхнатоварване. Предписват се и някои медикаменти – хармонизатори на вегетативната нервна система, витамини, минерали и ензими.