Д-р Искрен Гарвански е част от екипа на Клиниката по кардиология към Аджибадем Сити Клиник, работи в отделението по електрофизиология и кардиостимуация.
- Д-р Гарвански, какви хора засяга предсърдното мъждене, какво се случва със сърцето?
- Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия в нашата практика. Засяга голяма част от българското население, особено по-възрастните пациенти и хората със съпътстващи сърдечни заболявания – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт. Предсърдното мъждене е локализирано в предсърдията. Това са две кухини на сърцето, които при нормален синусов ритъм се съкращават и изтласкват кръвта към сърдечните камери, откъдето тя отива в цялото тяло. Когато има предсърдно мъждене, сърдечните кухини не се съкращават адекватно, а мъждят като пламъка на свещ. Тази сърдечна дейност не генерира истинско изтласкване на кръвта. Най-големият риск от тази аритмия е неизтласканата кръв да се задържи в „гънките” на предсърдието, да се образува тромб, което повишава многократно риска от инсулт. На практика една трета от инсултите са причинени от тромби, образувани при предсърдно мъждене. Затова трябва да лекуваме навреме предсърдното мъждене. Пациентите усещат сърцебиене, прескачане на сърцето, ускорен пулс, лесна умора, понижен физически капацитет. Някои хора не усещат нищо, не разбират кога излизат от ритъм до другата крайност – хора, при които напълно се нарушава ежедневието им, те дори не могат да станат от леглото.
- Какво е съвременното лечение на тази аритмия?
-Съществуват няколко цели в лечението на предсърдното мъждене. Едната цел е намаляване на риска от инсулт и става с медикаменти за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Те са показани при почти всички пациенти с предсърдно мъждене.
Най-добрият подход е да задържаме сърдечния ритъм, колкото се може повече. Може да опитаме с лекарства, но те често са неефективни. И тук идва мястото на най-съвременния подход за лечение на предсърдно мъждене и най-успешното до момента – аблацията. В България се правят два вида аблация – катетърна и криоаблация. Първата е с радиофреквентна енергия (затопляне), а втората е със замразяване. Аритмията е електрически феномен. С процедурата се изолират огнищата в сърцето, от които стартира и след това от които аритмията се поддържа.
- Какво представлява самата аблация?
- При криоаблацията се влиза със специален балон в сърцето, достига се до определени вени и там балонът се охлажда до минус 45 – 50ºС. Замразяването на увредените структури ги прави електрически неактивни. Криоаблацията е по-щадящата процедура. Тя е по-кратка (около 1 час и 20 минути) и технически по-лесна за изпълнение, с по-малък риск за пациента. Като цяло пациентите нямат драматични усещания по време на процедурата, въпреки че са будни. Криоаблацията се прави с местна упойка.
Тази процедура решава ли окончателно проблема с предсърдното мъждене?
80% от пациентите след криоаблация вече нямат аритмия. Останалите 20% получават аритмия отново. Резултатът варира според това колко време човекът е живял с предсърдно мъждене и какви съпътстващи заболявания има. С помощта на лекарствата само 7 – 9% от пациентите спират аритмията. Аблацията дава най-голям шанс пациентите ни да нямат аритмия или да получават рядко пристъпи. Всеки пациент, който не може да си овладява добре аритмията с лекарства, е показан за аблация.
- Здравната каса поема ли всички разходи по аблацията?
Касата поема голяма част от консуматива за процедурата. За съжаление при криоаблацията все още се налага пациентът да доплаща. Все още тази процедура е сравнително нова и не е припозната от Националноосигурителната каса за пълно реимбурсиране. Надявам се това да се промени, защото пациентите са много. Това е най-честата аритмия и колкото повече хора можем да лекуваме по този начин, толкова по-добре. Имаме за съжаление пациенти, кои отказват криоаблация само заради доплащането.
