Оказва се, че и вегетарианците, и веганите, и тези, които ядат месни и млечни продукт, т.е непостещи, могат да живеят до дълбока старост. Но възниква въпросът при какво здраве? Или казано по друг начин - дали едни заболяват повече и по-често от другите от сърдечно-съдови заболявания или метаболитен синдром например. От научна гледна точка в този спор се акцентира основно върху съдържанието на наситени мазнини в животинските продукти, но пък много рядко се обръща внимание на друг важен и неотменен компонент - белтъците. С оглед на това редица проучвания се опитаха да съпоставят някои растителни източници на белтъци спрямо месото с надеждата да го заменят. А най-обсъжданото растение се оказа соята.

Соята е открита преди повече от 6000 години в Китай, но в днешно време най-много се произвежда в САЩ, Бразилия и Аржентина. У нас още преди 20 години масово по магазините започнаха да се предлагат соеви кебапчета, кюфтета, шницели и подобни. Но само няколко години по-късно настъпи отлив от тях. Много хора вече старателно се вглеждат в етикетите за присъствие на соя в най-различни продукти - и месни, и млечни, и растителни. И за това си има обяснение и основание.
Соята е едно от растенията, в чийто състав присъстват всички аминокиселини, както и редица други съставки О
• Тя е богата на лизин и лецитипин, което води до редукция на серумните нива на общия холестерол и на лошия холестерол. Както и до редукция на натрупването в черния дроб и възстановяване на мозъчните и нервните клетки.
• Влакнините в нея съдействат за извеждане на тежки метали от организма.
• Правилната употреба на соеви деривати съдейства за намаляване симптомите на менопаузата, а консумацията на малки количества соя намалява риска от рак на простатата при мъжете с цели 30%.
• Отсъствието на холестерол прави соята подходяща за хора с наднормено тегло и дислипидемия, както и за страдащи от глутенова ентеропатия и лактазна непоносимост.
• От соевото мляко човек може да получи 15 пъти повече желязо, сравнено със съдържащото се в кравето мляко и то при почти 2 пъти по-ниска калорийност.
• Може и да не ви се вярва, но популярният соев сос притежава стократно по-мощна антиоксидантна активност спрямо лимоните например. Както и цялата палитра от витамини от групата В. А също и минерали като калий, магнезий, мед, цинк, с което облекчава симптоми като главоболие, мускулни крампи, отоци и прочие.
Привържениците на вегетарианството обаче трябва да имат предвид и няколко други съществени особености на соята, пояснява д-р Красимир Хаджилазов. В Азия например се консумира много соя, а производството й се базира на класическа технология на поне няколкомесечна ферментация. И се консумира повече като подправка, докато в САЩ и Европа соята често се приема неферментирала или по-често подложена на химични процеси на хидролиза чрез солна или сярна киселина. Това намалява ползите от нея.
Фитоестрогените в соята са полезни за жените в менопауза, но те може да се окажат крайно нежелателни за млади жени. И са вредни за деца, подрастващи, девойки, мъже.
• Две чаши соево мляко се равнява на 1 противозачатъчна таблетка, което крие риск от нарушаване на фертилитета, т.е., възможността от забременяване при жените. А при децата същото количество може да доведе до преждевременно полово съзряване при момчетата и забавено при момичетата. Внимание! Според харвардско проучване при мъже, приемащи 1 чаша соево мляко или 50 грама соя, с 20% намалява тестостеронът и с 50% броят на сперматозоидите. Намалява либидото, намалява и мускулната маса.
• Ако приемате повече от стандартното количество е възможно да се наруши синтезът и на щитовидните хормони, което води ди хипотиреоидизъм. А съдържащата се в соята фитинова киселина провокира намалено усвояване на доста микроелементи, с което се намалява костната плътност.
• При някои съвременни методи за обработка могат да се образуват токсичните лизиноаланин и нитрозоамини, както и широко употребявания мононатриев глутамат. Знаете, той се използва за подсилване и модифициране на вкуса на най-различни храни и напитки.
• Обработването на много висока температура води до разрушаване на редица от полезните соеви протеини и значително намалява усвояемостта и биологичната им стойност.