Епилепсия
Освен при човека, епилепсията се среща и при всички домашни любимци, въобще при всички същества, които имат централна нервна система. Позната е от дълбока древност и според етапа на интелектуалното развитие са съставяни най-разнообразни мистични представи. В древността я наричали „свещена болест“(Morbus Sacer), защото пристъпите се проявявали в обредни храмове. По-късно науката обяснява, че мигащите светлини на огньове, бързото разместване на движещи се хора, предизвикват електрични разряди, които дразнят едни или други нервни структури на големите полукълба и последват ненормални двигателни или сетивни отговори. Болните падали на пода и се гърчели, поради което в Средновековието тълпите смятали, че в тези същества се вселявали „зли демони“ и ги линчували на самите църковни тържища. Други ги смятали за Божи пратеници.
Херакъл (Херкулес) живял в V век преди Христа, и Гай Юлий Цезар, римски пълководец (102-44 г. пр. Хр.) също са страдали от епилепсия, макар че нови изследвания наричат припадъците на Цезар чести мини инсулти. Още Хипократ, най-великият лекар в Античността (460-370 г. пр. Хр., изказал мисълта, че епилепсията е мозъчно заболяване. Най-старото описание на епилепсията е в акадски папирус в Месопотамия, 2000 г. пр.Хр., но подробно описание е дадено в „Сагиг“ - вавилонски клинописен медицински текст от 1067-1046 г. пр. Хр. с описание на клиника и лечение на пристъпите. Чак през XIX век бързото развитие на неврофизиологията установи, че най-различни процеси на кората на големите полукълба предизвикват проявите при болестта епилепсия.
Доайенът на българската неврология проф. д-р Сашо Божинов (чест за мен е, че той ми даде сертификат за специалност по неврология през 1969 г.) през 1958 г. описва епилепсията като „своеобразно съчетание на синдроми (сбор от симптоми) от неврологично, психично и електроенцефалографно естество, най-важните от които, но не единствени, са гърчовите припадъци, съчетани или не със загуба на съзнание, и пароксизмалната промяна в ритъма на биоелектричната активност. Тези синдроми са резултат на сложните патофизиолгични рефлексни промени, които настъпват в централната нервна система, поради периодично повтаряне на взривна възбудимост на група корови и подкорови неврони“.

Причини
Епилепсията може да бъде предизвикана от различни болестни процеси на нервната система от възпалително, съдово, травматично, токсично (от външни причини или метаболитно нарушение), тумори (злокачествени или доброкачествени), тератоми, паразити, смущение на развитието на нервната система.
Възпаление: менингити, енцефалити, васкулити - на вени и артерии, съседни гнойници (напр. на ухо, съдове - освен като възпаление, притискат и дразнят като неестествено тяло) чести са ревмоваскулитите, а при туберкулозния/спе-цифичен/ менингит, в хроничната фаза, се развиват т.н. туберкуломи, или сраствания на ципите/арахнити.
подложка

Температурен (фебрилен, термичен) гърч
Има наследствено предразположение от родителите за гърчове. Проявява се при деца от 6 месеца до 5-годишна възраст. Правят гърч при вдигане на телесната температура над 38 градуса, особено при остри вирусни заболявания (ухо, гърло, стомашно-чревни разстройства). Това са тонично-клонични конвулсии на части от тялото или на цялото тяло. Траят от няколко секунди до 15 минути. Не се съпътстват с мозъчни увреждания, но може да се повтарят при ново покачване на температурата, дори и след години.
Кръвоносните съдове: артерии и вени, освен че се възпаляват, може да имат аневризми - торбовидни разширения (вродени или придобити - най-често след травми на главата - понякога незапомнени от пациента). Съдовете на съда се разслояват (диссекация) или се разкъсват след физическо усилие или високо кръвно налягане, или от съдова склероза.
Травмите: вътреутробна, родова, от спорт (футбол, бокс и особено кик-бокс, борба, тае-куондо, джудо), пътнотранспортни произшествия, битова травма и т.н. могат да предизвикат нараняване на мозъчни структури. Вследствие на травмата се унищожават малка или по-голяма част от нервни клетки и аксони, оставащи като „цикатрикс“ (видим или невидим при скенер или ядрено-магнитно резонансно изследване; невидим или видим като киста при оперативна интервенция на мозъка). И при „невинно“ мозъчно комоцио, дори и без загуба на съзнание, част от клетките на моста и продълговатият мозък се травмират в тесния канал на шийния гръбнак, уврежда се ретикулярната формация и за в бъдеще може да отключи епилепсия.
При особени обстоятелства, това “огнище“ предизвиква електрични разряди на дразнене и довежда до едни или други симптоми на епилепсията. Много често пациентите или техни близки забравят тези травми, тъй като епилептичните прояви могат да настъпят и 40 години след травмата. Майките не си спомнят вътреутробна или родова травма, детето забравя падане или побой в ранна възраст, големият човек забравя падане от велосипед, мотор, кон, пътно-транспортно произшествие. Спомня си чак след време.
Токсични причини: употреба на някои лекарства, алкохол, наркотици, цигари по време на бременност, в подрастваща възраст, и тежки наркомании, отравяне с гъби, големи количества сънотворни или други лекарства с цел самоубийство, остро обгазяване с някои отрови, задушаване при опити за убийство, исхемични мозъчни смущения при хронични белодробни или кръвни заболявания, бъбречна уремия, кетоацидоза при декомпенсиран диабет, липса на витамини В в храната.

Поради затворената черепна или гръбначно-мозъчна кутия и доброкачествените и злокачествените тумори и тератоми от дефекти на развитието на тъканите повишават вътречерепното налягане, или образуват сраствания със „стоп“ на гръбначно-мозъчната течност. След нарастване на тумора предизвикват епилепсия.

Паразитите, от които най-често ехинококовият и свински хелминт, т.е. тения, образува цистецерки (мехурчета), които на принципа на нарастващи тумори предизвикват епилептични разряди. Такива може да се отключат от наличие на токсоплазмоза и Лаймска болест.

Алергиите и авто-имунните заболявания също участват в генезата на епилепсията. Тук включвам и Дисеминираната склероза (МС).

Дефекти в развитието като акроцефалия, цистоцеле, брахицефалия, изпъкнала тилна част на главата, долихоцефалия (издължена глава), макроцефалия с асиметрично увеличение на мозъка, микроцефалия (малка глава), наклонено назад чело, екзофталм (изпъкнали очи) - най-често поради нарушение на ембрионалните маркери, вследствие лоша хигиена на бременността, като употреба на вредни вещества, предизвикват по-често олигофрения, и рядко, но възможно, може да предизвикат епилепсия.
Тук трябва да се спомене и детската церебрална парализа - увреждане на централната нервна система, предизвикано от вътреутробна или по време на раждане асфиксия - липса на кислород за детето, инфекции, недоносена бременност, злоупотреба с токсични вещества.
Незадължително, спорадично, епилепсията съпътства двигателните и ментални разстройства.
Единични са случаите на т.н. рефлекторна епилепсия: пристъпите се провокират от специфични стимули от проблясваща светлина или звукове и внезапни шумове. Настъпват обикновено по време на сън. В миналия век все още в някои страни са смятали епилепсията като наследствена болест. С превантивна цел, в XIX век в някои европейски държави на всяко новородено от епилептичка дете поставяли белег на кожата между плешките, за да го види бъдещият партньор и да прецени дали да се продължава поколението. С развитие на медицината се оказва, че само в 1-2% епилепсията се дължи на генетични фактори.

Симптоми
Характеризира се с пристъпи. 60% от тях са конвулсиите, а 40% са неконвулсивните. Конвулсивните пристъпи са фокални или генерализирани. Фокалните (локализирани) пристъпи се предшестват от аура със сензорни (зрителни, слухови, вкусови, мирисни), психични или двигателни феномени, или започват неволни спазми или частични мускулни гърчове, преминаващи към съседни мускули (нарича се Моторен Джаксън).
Може да се получат т.н. автоматизми (неволни) движения - елементарни или повтарящи се, като примляскване, дъвкане, издаване на устните напред като хоботче, или комплексни/стереотипни движения, като че вземат нещо с ръце, подвижване на ръце или крака.

Големи припадъци
Генерализираните припадъци (големи или Гранд мал, Grand mall) винаги са със загуба на съзнание, настъпват без предупреждение, и са тонично-клонични, клонични, миоклонии, абсанси и атонични пристъпи.
Тоничните са с продължителна мускулна контракция (10 - 30 секунди), понякога съпроводени с вик поради контракция на мускулите на гръдния кош, и последват синхронни клонични спазми на мускули, крайници или генерализирано на глава и цялото тяло. Лицето посинява, човек си прехапва езика, изпуска се по малка или и по голяма нужда. Като отзвучи пристъпът, което става след минути или часове, тялото се отпуска за 10-30 минути, т.нар. постикална фаза, след което пациентът става контактен.

Малки припадъци
Абсансите или малки припадъци (Пти мал, Petit mall) се изразяват само с едва забележими движения: потрепване на главата, вторачване или примигване с очи, „пърхащи“ клепачи, въртене на очите, нарушено зрение, примляскване, усещане на пълзене. Трае секунди до 3 минути, но се описва загуба на съзнание и извършване на неволеви движения, пътуване (без спомен - до три месеца.
Атоничните пристъпи са загуба на мускулен тонус, прострация (за минути) на половина или цяло тяло, липса на движения.

Епилептичен статус
Това са дългосрочните за повече от 5 минути и повтарящите се пристъпи, т.е. няколко един след друг (повече от два за час).

При болните от епилепсия настъпват характерови  промени - Дисфория или еуфория, безсъние, депресия.
Децата с епилепсия са значително по-умни от другите, любознателни и трудолюбиви, но се затварят в себе си и не общуват с другите.
Болните с епилепсия социално се изолират, стават недееспособни, страдат от често главоболие.
При мигрената (главоболие без други пристъпи) се установяват елекроенцефалографски промени като при епилепсия.

Диагнозата
Епилепсията се подтвърждава с ЕЕГ (електроенцефалография). Установяват се пароксизмални деполяризационни промени. ЕЕГ дава и диференциацията на малки и големи припадъци.
Прави се сензибилизация със зрителни и звукови дразнители.
ЕЕГ обаче може да даде фалшив патологичен резултат и при хора без припадъци, и затова се прави и ЕЕГ по време на сън, или при продължително безсъние.
Кръвни лабораторни изследвания може да покажат метаболитни нарушения, а в първите 20 минути след пристъп може да се получат високи стойности на пролактин в кръвта.
Споменахме, че диагностиката на епилепсията се улесни след използване на КАТ (скенер) и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс). Диференциална диагноза се прави със синкоп, хипервентилация, мигрена, нарколепсия, панически пристъпи и психогенни неепилептични пристъпи (хистерия).

Първа помощ при епилептичен пристъп
Грешно е становището, че не трябва да се пипа болният. Наложително е по време на тонично-клоничен пристъп да се възстанови нормална поза, да се обърне тялото и да се предотврати попадане на течности и слюнка в белите дробове, да се постави мек предмет в устата, за да не си глътне езика, което води до задушаване. Не се налага обездвижване на гръбнака и тялото, въпреки мятането му. Изчаква се да премине акинетичната фаза и се помага на болния да стане, да легне на легло. При епилептичен статус – да се заведе в реанимационно отделение за поддържане на дихателните пътища чисти, чрез медицинска тръба. В домашни условия да се даде в устата силен бензодиазепинов препарат, да се направи мускулна инжекция с фенобарбитал или диазепам, или в ректална апликация фенитоин (епилам). В стационара се поставя венозно лоразепам, диазепам, тиопентал, пропофол (общ анестетик).
Между пристъпите се дават лекарства за предотвратяване на пристъпите - наричат се антиконвулсивни. Те се предписват строго индивидуално и трябва да се подменят периодично: при един и същи болен може да се наложи комбинация от две, три лекарства, според лекарска преценка и ЕЕГ-находка. Не е необходимо тук да изреждам десетките генерични лекарства, но пак споменавам, че лечението трябва да става от профилиран лекар (невролог, психиатър, неврохирург) - епилептолог.

Съвременната неврохирургия предлага добри методи за оперативна намеса

Ефектът за пълно излекуване е 60-70%. Прави се изрязване на хипокампа чрез разрез на темпоралния лоб, отстраняване на тумори, аневризми и части от неокортекса. Прерязване на мазолестото тяло (корпускалозотомия) постига намаляване на честотата на пристъпите. Прави се и невростимулация на блуждаещия нерв, дълбока мозъчна стимулация и електронна невростимулация.
Предварително се преценява каква операция да се направи чрез инвазивни методи - поставяне на платинови електроди върху мозъчната кора.

Диетотерапия
Кетогенна диета: с много мазнини, малко въглехидрати и умерено протеини, намалява наполовина пристъпите.
Няма надеждни доказателства за лечение с алтернативна медицина: акупунктура, психотерапия, йога.
Най-важна остава превенцията - предотвратяване на причините, които изложих за развитие на епилепсия. Особено важен е ранният бебешки и детски период, и своевременно лечение на посочените заболявания. По-добре да има мнителност в родителите и свръх диагноза от лекарите, отколкото неглижиране на проблема.