Димитър Христев е завършил Медицински университет – Пловдив и е рехабилитатор-бакалавър. Създава собствен сайт physiobg.com, но активно публикува и във видеоканал Rehabilitation Plovdiv и фейсбук страницата „Физиотерапевт БГ” ЕООД. Там, освен видеодемонстрации на масажи, мануални техники и похвати, говори и за физиотерапия, рехабилитация, анатомия, физиология, неврология и други полезни теми по изключително достъпен начин. Практикува в гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, 7, тел. 0898 66 34 79.

Краткият отговор е Не. По-скоро трябва да потърсите първо възможността за консервативна терапия. С други думи, някой да помогне на нерва да се раздвижи, да поспадне. Ако се е получило някакво срастване, лека-полека да го ремоделира. Или пък ако има някакъв проблем със затваряне на структурите на интерфейса или пък с отварянето им, да го повлияе с терапия. Ако има проблем със самите инервирани структури, там също има какво да се направи.
Но да се върнем да състоянието прищипан нерв. Ще се постарая да обясня характерното за този феномен и в какво конкретно се изразява. Да, възможно е да има защипване или както ние специалистите използваме термина компресия на един периферен нерв. Този нерв може да е на различни места.
Ще започна с областта на китката, на карпалния канал. Там т.нар. нерв медианус може да бъде компресиран, може да бъде защипан и това да доведе до болка, до сетивни смущения и до отпадане на мускулатурата на палеца. Какво може да се направи? Разбира се, може да се оперира. Това обаче невинаги трябва да е първият избор на човек, защото всяка една операция си носи рисковете.
Добрата новина е, че може да се работи по съвременната методика, наречена невродинамика
Което простичко означава: да се подпомогне движението на нерва. Предлагам да посоча и накратко да анализирам три важни аспекта на невродинамиката и по-скоро по какъв начин ние, специалистите, можем да влияем на един нерв:

• Първо, можем да влияем директно на нерва, като го опънем или като го плъзнем. Това се случва с движение в китката, което създава някакво разтягане. А съответно създава и плъзгане, ако имаме комбинация от движение на главата или на съседни стави.
• Другото важно, което трябва да се знае за невродинамиката е, че нервът минава покрай, през или над различни структури. В случая с нерва, който обсъждаме (медианус), се намира сухожилието на един т.нар. аудиментарен мускул, който не всеки от хората притежава. Някои хора не го притежават, други имат късмета да го притежават.
• Последният пункт, с който трябва да сме наясно, са самите инервирани структури – дали ще е кожа, дали ще мускул.

На всяко едно от тези нива може да възникне проблем, който да смути функцията на нерва. Но обикновено говорим и за проблем в плъзгането и способността на нерва да се опъне. Като това може да произлиза от физиологията на нерва, т.е. нервът да е отточен по някаква причина и да е възпален, или пък да е сраснал. Или пък вторият, по-съществен проблем, може да е в интерфейса. Т.е. с нещо да затваря или пък по-трудно да се отваря като структура около него. Има различни методики, които се занимават с невродинамика и ние, специалистите, които сме преминали курсове по тази методика, сме наясно с това как да повлияем на този нерв.