Типове нервна система

Хипократ (460-370 г. пр. н.е.), основоположник на медицинска школа на о. Кос, определя 4 основни типа течности в организма: кръв, флегма, жълта и черна жлъчка. Въз основа на това учение Гален (древногръцки лекар, живял в гръкоезичната част на Римската империя през II и III век) разработва специална типология на нервната система на индивида: сангвиник, флегматик, холерик, и меланхолик.

В края на 1925 г. великият руски физиолог Иван Петрович Павлов определя 3 типа нервна система: възбудим (холерик), невъзбудим (меланхолик), и централен (уравновесен), с два подтипа – жив (подвижен, сангвиник) и спокоен (флегматик).
Човек се ражда с този си тип нервна система, реагира на външните условия и тяхното въздействие, и съществува риск да развие или не определено заболяване, включително и невроза, според типа нервна система, в зависимост от подхода към него - възпитание, психо-насочване.
Но човек не живее сам - зависим е от средата, от заобикалящите го хора, трудова дейност, космополитни събития.

Всеки може да развие невроза

Но типът нервна система определя нейния вид и развитие: неврастения, хистерия, обсесивно-компулсивно разстройство (фобийна) и депресивна невроза.
Банално е за възрастен човек да обяснявам симптомите на неврозата. Това е проблем на изследващия невролог, психиатър, психолог, които е важно да разграничат функционалните (без тъканно-клетъчни увреждания на централната, периферна и вегетативна нервни системи),от органичните (с трайни структурни увреди) и се имат предвид съпътстващи соматични разстройства.

Тук ще разграничим симптоми от разстройство на двигателната сфера (от мускулна слабост до парализа, тремор и непривични движения, световъртеж и загуба на равновесие, спазъм в гърлото, затруднен говор, дишане и преглъщане, притреперване и загуба на съзнание и неепилептични гърчове, и сетивната дейност: изтръпване, мравучкане, сърбеж, болка или липса на усет в определени части на тялото или крайниците, говорни разстройства (шепнещ, гъгнив, накъсан говор, с повтарящи се думи, или загуба на говор, с или без разбиране на това, което му се говори на човека), пристъпна слепота, двойно виждане, липса на части от зрителното поле, за кратко или постоянно, слухови разстройства, загуба или поява на извънредни тонове, шумове и гласове.

Прегледът
На първо място изследващият се запознава с типологичните особености на индивида, средата, в която е отраснал и се развива, работи, семейството и заобикалящите го лица, преживени емоции.
На второ място извършва соматичен (на тялото и вътрешни органи), психичен и щателен неврологичен преглед: оглед на цялото тяло - от главата до стъпалата, мускулатурата, наличие или не на нормални и извънредни движения, обем и сила на същите, нормални и патологични рефлекси, сетивност (повърхностна, дълбока, дискриминативна), зрение, слух, говор, равновесие, походка.
Чак тогава, ако се налага, пристъпва към параклинични и апаратни изследвания. Грешка е да се започне с последните! Те често подвеждат в неправилна посока.

Силният стрес може да отключи проблем

При всички бозайници централната нервна система (главен и гръбначен мозък) надгражда и ръководи периферната и частично вегетативната (анимална, животинска) нервна система, а това особено се изявява при Homo sapiens (мислещият, социализиран сухоземен бозайник, адаптиран към околната среда с голям мозък, зрителна острота и цветоусещане, бинокулярно зрение, изменен раменен пояс за изправен вървеж и сръчни ръце, полов диформизъм), преминал през стадия на Homo erectus (изправения човек), за да достигне до съвременния Човек).

Доминиращата роля на главния мозък от една страна ръководи нормалната функция на периферната нервна система, но от друга страна внезапен силен стрес или хронично повтарящи се по-слаби стресови ситуации, дистреси (стрес, при който човек не може да се справи сам и може да развие тревожност, депресия), може да предизвикат внезапно разстройство на двигателната или сетивна периферна нервна система и да освободят вегетативната такава, да стационират неприятни явления и смущения, които наричаме функционални.

Разстройства на двигателната дейност
Дистониите са неволево проявяващи се локални, сегментни или генерализирани усукващи движения или тонично изкривяване на шията, клепачите (тикове или блефароспазъм), лице, долна челюст, шумно дъвкане и преглъщане, или изтичане на слюнка, спазъм на ларингса (задушаване, шепнещ или гъгнив глас, немота), на фарингс и стомах (анорексия или пристъпно повръщане на поетата храна и течност), мишница (усукване на рамото) или предмишница, китка и пръсти (графоспазъм, дистония на пишещия, брояч на пари, музиканта или работещ с вибриращи тела).

Тези движения се ръководят от трудно маркирани, дори и от Ядрено-магнитен резонанс, фини милиметрови подкорови (базални) ядра и ганглии. Те може да са увредени генетично, след забравена родова или следродова травма на мозъка, исхемии на мозъка, токсично увреждане от алкохол, наркотици, отравяне с големи дози или продължително вземани лекарства за неврози и психични болести – невролептици), диабет. Затова да не се бърза да се приемат за функционални!

По-скоро е добре да се употреби терминът „с неизяснена диагноза“.
Мускулната слабост или парализа може да се отнася за отделни мускули или за региони на един нерв, нервно коренче, нервен сплит, цял крайник, или симетрична или кръстосана парализа на телесна половина, или на цялото тяло. Тук добрият невролог трябва да снеме добра анамнеза, щателно да изследва двигателната дейност в лежащо, право или ходещо състояние, нормални и патологични рефлекси, и чак тогава да оцени парализите като функционални.

Хистеричните припадъци и парализи (обикновено двустранно, симетрично, или на части от крайниците), невъзможна походка, настъпват демонстративно публично, на удобно за лягане място, без загуба на съзнание, с тесни зеници и запазени зенични реакции (при епилепсията е обратно).
Разстройството на равновесието и походката има подобен демонстративен характер, „щъркелова“ или „ножична“ походка, астазия-абазия.

Разстройство на сетивната дейност: Зрителни, слухови, вкусови, обонятелни смущения, изтръпване на части (тип „ръкавица“, „чорап“) или цели крайници. Срив или възбуда на сексуалната дейност, фиктивна бременност. Разстройство на дихателната, стомашно-чревна дейност, свръх чувствителност или болка. Всичко това е трудно, но трябва да се разграничи от добрия невролог, психиатър, неврохирург или интернист, на принципа на т.н. диференциална диагноза от познатите сходни органични заболявания.

Лечението
Понякога е много по-бавно и по-трудно от това на органичните.
На първо място трябва да се елиминира причината от заобикалящата среда и съжители, трудова обстановка, довели до стресови изживявания.
Да се дават подходящи нетоксични дози на успокоителни и антидепресанти, съдоразши ряващи, витамини В.
Да се правят физиопроцедури, водни процедури, климатолечение, общ и точков седативен масаж, иглолечение, електроакупунктура.
Да се потърси съдействието на психолог, психиатър и психотерапевт.
Опитва се психокатарзис (имитиране на състоянията, довели до стрес) или психотерапия. Тук влизат и случаите на добро повлияване при посещение на оцелителни места, като църковни обреди и други.