Гликозидите се предписват при сърдечна недостатъчност. Мненията на медиците по отношение на тази група препарати се разминават. Дори някои специалисти ги определят като лекарства, които “в най-добрия случай не влияят на продължителността на живота на болния, а в най-лошия – го съкращават”. И освен всичко друго гликозидите се натрупват в кръвта и предизвикват интоксикация на организма.

В историята на медицината много рядко някаква група или клас лекарства имат такова минало както сърдечните гликозиди. Най-напред те се споменават в китайските манускриптри още преди 4500 години. В Древна Гърция и Древния Рим растителният гликозид морски лук се е ползвал като средство, засилващо работата на сърцето. Но в същото време се е ползвал и като отрова за мишки. И драмата се заключава точно в това: в малки дози тези чудесни препарати подобряват работата на сърцето, но в по-големи предизвикват токсични изменения в организма.
Историята на ползване на гликозидите води началото си от 1785 г., когато шотландският лекар и биолог Уилям Уитеринг доказал, че разтворът от растителен гликозид помага при лечението на сърдечните болести. Оттогава до днес свойствата на тези препарати постоянно се изследват. Последното голямо изследване приключило през 1996 г. На 8000 болни в САЩ проверили ефикасността на гликозидите. Изводът накратко бил следният: ако от тези лекарства се назначават малки дози, случаите на повторно болнично лечение съществено намаляват, а работоспособността и физическата активност на болните с хронична сърдечна недостатъчност се увеличават. Обаче рискът от летален изход не намалява – тези препарати не влияят на продължителността на живота. Точно това изследване е сложило чертата под споровете за ползата и вредата от сърдечните гликозиди. От този момент ползването им при лечението на сърдечната недостатъчност значително намалява. Затова лекарите, които и в днешно време предписват сърдечни гликозиди като най-доброто средство, са в плен на илюзиите от миналото. Но тогава не е имало кой знае какъв избор за лечение на сърдечната недостатъчност. И лекарите, рискувайки, ги назначавали в по-големи количества, за да помогнат на болните.
В днешно време вече съществуват други групи лекарства, които заемат мястото на сърдечните гликозиди като препарати от първа необходимост.
Тези нови медикаменти влияят на нивото на неврохормоните в кръвта. Става дума за инхибиторите, бета-блокерите и други групи лекарства, действащи на същия принцип.

Полезни ли са гликозидите при мъждукаща аритмия
Всички болни със сърдечна недостатъчност могат условно да се разделят на две големи групи: болни, при които сърдечният ритъм е синусов, т.е. нормален, и болни с мъждукаща аритмия. При втората група пациенти може и трябва да се ползват сърдечни гликозиди, защото те позволяват да се забави сърдечният ритъм, например да се намали пулсът от 130 до 70 удара в минута. Човек започва да се чувства по-добре. Тук отново е мястото да припомня основната правило: дозата на сърдечните гликозиди трябва да бъде малка, а за възрастните хора с нарушена бъбречна функция – още по-малка.
Във всички останали случаи решението за назначаване на гликозиди трябва да вземе кардиологът, а не терапевтът. И това се прави, когато всички други лекарства не помагат на болния.