- Световната здравна организация излезе със становище за нужда от комплексни мерки за предотвратяване зависимостта от хазартни игри и ограничаване на разпространението на хазарта. Какво е обяснението за ръста му в последните години?

- Хазартът има дълга история - от хилядолетия прониква в много култури и общества. От средата на 80-те години на ХХ век обаче има безпрецедентен ръст в търговската мрежа. Очаква се тази тенденция да продължи. Годишните загуби поради хазарт в световен мащаб се оценяват на общо 400 млрд. долара през 2016 г. Този ръст се дължи на нарастващото приемане на законните хазартни игри, влиянието на интернет и мобилните устройства, разпространението на хазарта до традиционно нехазартни среди, ръст на онлайн хазарта и др. Интересът на правителствата към увеличаването на приходите също изигра значителна роля.
Въпреки че разходите за хазартни игри са намалели или намаляват в някои държави, в други, включително и в България, те имат силен ръст.
Вредите, причинени от хазарта, изглежда, че са с подобна величина като вредите, дължащи се на тежко депресивно разстройство и злоупотреба с алкохол и зависимост. Те са значително по-високи от вредите на наркотичната зависимост, защото признаването на проблемните хазартни игри като нарушение на психичното здраве е много по-рядко. То не се разпознава като значим проблем на общественото здраве, а оттук не се работи за предотвратяването му или регулирането му.

- Какво е положението в България?

- Нужни са специални национално представителни изследвания. Към момента разполагаме с данни от социологическо изследване в регионите Враца и Видин. Според него над 11 200 души имат хазартна зависимост, като 1/3 от играещите хазарт са пристрастени и са изложени на висок риск. 35% от учениците от VІІІ до ХІІ клас са залагали пари на карти, а 29% са играли хазартни игри онлайн. Най-разпространени сред подрастващите са лотарийните билети за изтриване. Изследователите потвърждават, че 11% от учениците между VІІІ до ХІІ клас са изложени на висок риск от задълбочаване на хазартното си поведение, а 9% вече са развили проблемно хазартно поведение.

- Нека уточним какво е хазарт.

Хазартът включва и някои форми на бинго, лотария, казино игри, покер, залагания на състезания и спортни събития. Допълнителни рискови фактори са участието в повече от една хазартни форми, високи разходи за хазарт, започване на хазарт в ранна възраст и преживяване на ранна победа, включване на членове на семейството или приятели, които са редовни и/или играчи с проблеми, членство в програми за награди за хазарт.

- Болест ли е хазартната зависимост?

- Сериозният проблем се определя като патологичен хазарт и е включен за първи път в Диагностичния статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация през 1980 г. Той е поставен в категорията с нарушения на импулсите. Патологичният хазарт бе преименуван на хазартно разстройство. То е единствената зависимост, която не е свързана с вещества. Включването му се основава на обширни проучвания, показващи общи черти между сериозните хазартни проблеми и нарушенията от употребата на вещества.
При хазарта зависимостта се развива от самата поредица от действия, които се извършват, които за някои хора се превръщат в ритуали. Терминът пристрастяване описва повтаряща се натрапчива необходимост от извършване на дейност, като вредите от нея върху физическото и умственото здраве и социалния живот сa осъзнати доста по-късно. Понякога дори не се осъзнават финансовите вреди. Хазартната зависимост се развива бавно във времето. Най-често се започва с приемливо социално и за забавление залагане и постепенно се стига до пристрастяване, докато се развие до болестно състояние.

- Какви са признаците на тази зависимост?

- Мисли за залагане през цялото време. Залагане на все по-големи суми. По-чести провали на опитите да се спре да се залага. Раздразнителност или честа смяна на настроенията, когато се спира да се залага. Използване на хазарта като начин за избягване от други проблеми. Продължаване на залагането като опит да се върнат загубените пари. Лъжене за сериозността и честотата на практикуване на хазартните игри и т.н.

- Какъв е профилът на зависимия от хазарт?

Мъжете, младите хора, хората с ниски доходи и неженените са почти винаги изложени на повишен риск. Допълнителни рискови фактори са: живеещи в квартали с ниски доходи, липса на образование и статут на безработни. Много от тези високорискови групи живеят в кварталите, които освен че са по-бедни, съдържат високи концентрации на места за игра.

- Какви са вредите на здравето, нанесени от хазарта?

- Патологичните и проблемните хазартни зависимости са свързани с голям брой други психични разстройства, особено с нарушения от употребата на наркотици. Проблемните играчи имат значително по-високи нива на афективни разстройства, тревожност и нарушения на личността.
Голяма част от изследванията доказаха, че по-голямата част от вредите идва не от проблемните играчи, а от хора, класифицирани като играчи с нисък или умерен риск.
Щетите, причинени от хазарта, се дължат главно на финансовите последици, увреждането на отношенията и здравето, емоционалното/психологическото бедствие и неблагоприятните въздействия върху работата и образованието. Тази тежест се носи най-вече от групите в неравностойно положение и маргинализирано население и допринася за здравните и социалните различия.

- Какви подходи се използват за ограничаване на проблема?

- Целите са: намаляване на предлагането на хазарт и намаляване на търсенето. Това означава законови и регулаторни мерки за: забрана или намаляване на броя на местата и местата за практикуване на хазарт както общо, така и избирателно (например в уязвими квартали); намаляване на часовете за достъп; намаляване на рекламата; налагане ограничения за достъп (например въз основа на възрастта, намаляване на достъпността както до зали за хазарт и др.).

- Как ще се води борба със зависимостта от хазарт в България, след като правителството подкрепя развитието на хазарта, като му отрежда едва 9% ДДС?

- Основна отговорност на страните членки на СЗО, включително България е да формулира и приема закони с цел непрекъснатото подобряване на общественото здраве. Съществува спешна нужда хазартните игри да се разпознаят като приоритет за общественото здравеопазване, да се разшири ранната намеса и предоставяне на лечение за хазартно зависимите.

Засегнатите понякога дори не осъзнават финансовите вреди
Хазартната зависимост се развива бавно във времето
9% от учениците вече са развили проблемно хазартно поведение
Най-разпространени сред подрастващите са лотарийните билети за триене